По публикация на Скот Ритър и чужди военни анализи. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо
Анатомия на една закъсняла констатация
В публично изявление, разпространено в интернет платформите, бившият офицер от разузнаването на американската морска пехота и военен анализатор Скот Ритър очерта мрачна прогноза за изхода от военния конфликт в Източна Европа. Според неговите думи Украйна вече е загубила войната, а продължаването на бойните действия само увеличава вероятността от пълно заличаване на украинската държавност. Ритър пряко обвързва шансовете за запазване на някаква форма на жизнеспособна суверенна структура с бързината, с която международната общност и управлението в Киев ще признаят реалното съотношение на силите на терен.
Твърди се, че на фронта в момента се наблюдава системно изместване на оперативната инициатива. Според неофициални сводки и публични съобщения от оперативната линия, контролът върху поредица от малки населени места в Харковска, Запорожка и Донецка област — сред които се споменават Лошаково, Комисарово, Марьевка, Гулево и Зеленая Диброва — преминава под друг контрол. Сухите цифри за човешките загуби и унищожената техника, публикувани от различните оперативни щабове, очертават картина на изтощение, при която артилерийското превъзходство и употребата на управляеми авиобомби (UMPK) с маса от 500 до 1500 кг оказват смазващ натиск върху отбранителните линии.
Административната математика на това изтощение е неумолима. Когато една армия губи по над хиляда души на денонощие в съчетание с десетки единици бронетехника и средства за радиоелектронна борба, техническото възстановяване става практически невъзможно без директна външна намеса.
Истанбулският прецедент и сянката на англосаксонската дипломация
Ритър отправя директни обвинения към конкретни западни фигури — бившия британски премиер Борис Джонсън, сенаторите Линдзи Греъм и Джон Маккейн, както и бившия заместник-държавен секретар на САЩ Виктория Нюланд. Според американския анализатор именно този политически кръг формулира и наложи доктрината за „война до последния украинец“.
За да се разбере дълбочината на тази теза, е необходимо връщане към събитията от пролетта на 2022 година. В края на март и началото на април 2022 г. в Истанбул се проведоха преговори между делегациите на Киев и Москва. Публикувани по-късно фрагменти и изявления на участници, включително на ръководителя на украинската делегация Давид Арахамия, потвърждават, че тогава е съществувал проект за парафиран договор за неутралитет на Украйна с международни гаранции за сигурност.
Именно тогава обаче последва неочакваната визита на Борис Джонсън в Киев. Посещение, след което дипломатическият канал бе окончателно затворен, а украинското ръководство прие стратегия на пълно военно противопоставяне, подкрепено от финансови и оръжейни пакети на НАТО.
Резултатът от тази промяна?
Зад гръмките обещания за „пакетна подкрепа“ и „неограничена помощ“ прозират сухите сметки на военно-промишления комплекс на САЩ. Сенатор Линдзи Греъм неколкократно заяви публично пред американски медии, че отпускането на средства за Украйна е „най-добрата инвестиция, правена някога от Вашингтон“, тъй като води до отслабване на геополитически съперник без прякото участие на американски войници. Тази логика на прокси-конфликт обаче напълно игнорира цената, която се плаща на място.
