По публикации в чужди медии и анализи на енергийни експерти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Географската клопка на Ормуз и британското наследство в Баб ел-Мандеб
Контролът върху пролива Баб ел-Мандеб днес се оказва пряка последица от неколкократно преначертавани колониални граници и нерешени териториални спорове от средата на миналия век. Издигането на бунтовническото движение в Йемен и завземането на стратегическите острови Перим и Камаран в най-южната точка на Червено море блокираха един от основните световни търговски артерии. От историческа гледна точка тези острови бяха под британски контрол до края на 60-те години на миналия век, въпреки че Северeн Йемен непрекъснато предявяваше претенции за тяхното освобождаване. До освобождаването на колонията Аден и последващото оттегляне на Лондон, британската корона държеше под ключ целия морски път през Червено море – от Суецкия канал и Судан до изхода към Арабско море.
Днес тази географска точка отново се превърна в затвор за танкерния флот.
Традиционната представа за сигурност на доставките, основана на масивни танкерни армади, преминаващи през Ормузкия проток и Баб ел-Мандеб, окончателно се срива под натиска на асиметричните военни действия. Водената от Саудитска Арабия инфраструктура, включваща трансарабския петролопровод „Изток-Запад“ до червеноморското пристанище Янбо, изпитва технически и логистични затруднения поради постоянната заплаха от нападения. Саудитският тръбопровод бе замислен като основен байпас на Ормуз, но изходната му точка на Червено море се оказва също толкова Vulnerable, когато Баб ел-Мандеб е блокиран за преминаване на изток.
Според източници на агенция Ройтерс, именно тази уязвимост е принудила Саудитска Арабия да отправи официално искане към Пекин за дипломатическа намеса. Твърди се, че китайски представители са провели поредица от закрити разговори с иранските власти, настоявайки Техеран да използва влиянието си върху йеменските хути за ограничаване на атаките срещу търговски кораби. За Пекин Червено море не е абстрактна зона на геополитическо съперничество, а физическият тръбопровод, през който преминава значителна част от суровините за китайската промишленост.
Дипломация под натиск: Разговорите в Пекин и дискретните канали към Техеран
На 23 септември в Пекин се състоя осмата среща на високо ниво в рамките на енергийния диалог между ОПЕК и Китай. Преговорите бележат критична точка в отношенията между най-големия потребител на суров петрол в света и картера. Срещата бе съпредседателствана от ръководителя на Държавната енергийна администрация на Китай Уанг Хонгджъ и генералния секретар на ОПЕК Хайтам ал-Гайт. Формалният дневен ред включваше въпроси на пазарната стабилност, инвестициите и енергийната сигурност, но реалната картина зад затворените врати бе свързана с физическото оцеляване на веригите за доставка.
Според публикувания от ОПЕК доклад „Световна петролна перспектива 2026“, Китай ще остане основният двигател на глобалното търсене на петрол поне до 2050 г. Това означава, че всяко смущение в Близкия изток се превръща в пряка заплаха за вътрешноикономическата стабилност на Китайската народна република. Уанг Хонгджъ заявява, че Пекин е готов да задълбочи сътрудничеството с държавите от ОПЕК за съвместно справяне с глобалните предизвикателства. На свой ред Хайтам ал-Гайт посочва, че страните от Картела подкрепят икономическата трансформация на Китай, гарантирайки надеждни ресурси.
Зад дипломатическия гланц обаче стои суровият факт, че китайската рафинираща промишленост е принудена да преструктурира договорите си за доставка. Алтернативите на арабския петрол се търсят трескаво извън зоната на Персийския залив.
