По публикации в чужди медии и военни анализи. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Спътниковият анализ от Шанхай и геометрията на новия корпус
Кадрите, получени от спътниковия оператор Vantor и анализирани от специализирания ресурс TWZ, показват строителството на плавателен съд с дължина около 204 метра и ширина близо 30 метра. Обектът се намира на докувния участък на корабостроителницата Hudong-Zhonghua край Шанхай – същата инфраструктура, която бълва десантните кораби от проект 075 и фрегатите 054A. Този път обаче архитектите не следват познатите линии на десантен транспортен док.
Всяко корабостроително решение струва стотици милиони долари и отнема години. Търговските и военноморските аналитици обръщат внимание на кърмовата част. Там се наблюдават компоненти на мощен повдигателно-спускателен механизъм и вътрешна платформа-люлка с дължина близо 50 метра. Според независими морски инженери, подобен обем не е предназначен за стандартни десантни катери на въздушна възглавница от типа Type 726, а за сигурно захващане, обслужване и пуск на апарати от класа XXLUUV (Extra Large Uncrewed Underwater Vehicles).
Официален Пекин спазва пълна мълчаливост за предназначението на плавателния съд. НОАК никога не обявява параметрите на експерименталните си платформи, преди те да бъдат приети на въоръжение или заснети на официален парад.
Инженерната логика зад кърмовата докинг камера
Основният технически проблем на подводните дронове от класа XXLUUV не е захранването, а водната хидродинамика при спускане и изваждане на повърхността. Когато апарат с дължина 35 или 45 метра трябва да влезе обратно в носещия кораб при вълнение от 3-4 бала, стандартните кранове стават безполезни. Рискът от сблъсък с борда е огромен.
Снимките от Hudong-Zhonghua показват полупотопяема кърмова структура. По изчисления на корабостроителни специалисти, платформата ще може да се припокрива с водната линия, позволявайки на подводния дрон да влиза самостоятелно в заграденото пространство с минимално триене и подслон от повърхностните вълни.
Големият вътрешен тунел заема почти една трета от обема на корпуса. Това предполага наличието на диагностични хангари, лаборатории за зареждане на литиево-йонни или горивни клетки, както и цехове за подмяна на модулни полезни товари – от хидроакустични шамандури до дънни мини и апаратура за дълбоководно разузнаване.
Това вече не е просто експериментална платформа. Това е плаваща база.
