Китай променя правилата за държавата при война
В коментара си от 19 септември Николай Вавилов отделя значително място на промяната в китайското законодателство за отбранителната мобилизация. Той я свързва с влошаването на отношенията между Китай и САЩ и с възможен бъдещ конфликт около Тайван. В неговата интерпретация става дума за подготовка за „голяма война“. Самият закон не позволява толкова категоричен извод. Съдържанието му обаче показва разширяване на инструментите, с които държавата може да постави хора, предприятия, технологии и инфраструктура в режим на отбранителна мобилизация. Вавилов посочва 1 октомври 2026 г. като дата на влизането му в сила и обръща особено внимание на включването на цифровите ресурси и гражданските производствени мощности.
Китай отдавна не може да организира мобилизацията по класическия модел от средата на ХХ век. Страната е световен индустриален център, а голяма част от ресурсите, необходими за съвременна война, се намират извън въоръжените сили. Производството на безпилотни системи, телекомуникационните мрежи, центровете за обработка на данни, гражданската сателитна инфраструктура, автомобилните заводи, корабостроителниците, железопътният транспорт и пристанищните мощности имат военно значение без върху тях да стои табела на Народноосвободителната армия.
Една производствена линия може да прави граждански дронове в понеделник и техника за армията след административно решение. Център за данни може да обслужва електронна търговия и финансови операции, а при извънреден режим неговият изчислителен ресурс да бъде пренасочен към държавни задачи. Товарният транспорт, складовете, контейнерните терминали и ремонтните предприятия не променят техническите си характеристики, когато бъдат включени в отбраната. Променят се приоритетът и разпореждането с тях.
Китайското ръководство работи върху нормативното уреждане на подобна трансформация от години. През юни 2022 г. Си Дзинпин подписа нормативен акт, позволяващ на китайските въоръжени сили да изпълняват определени задачи извън традиционно формулираното състояние на война. Вавилов посочва този документ като част от по-дълъг процес, към който добавя промените в системата на резервистите и последвалото развитие на мобилизационното законодателство.
Не е необходима прогноза за конкретна дата на конфликт, за да се види промяната в китайското планиране. Подготовката на армията, икономиката и администрацията вече включва сценарии, при които нормалното движение на суровини, стоки, информация и капитали може да бъде прекъснато.
Мобилизационният закон е по-широк от Тайван
Вавилов чете китайските решения предимно през бъдещето на Тайванския проток. Той от години защитава прогнозата, че военно противопоставяне там е практически неизбежно, и поставя сегашните законодателни промени в същата последователност. В коментара му мобилизационният закон вече е част от подготовката за такава операция.
Публичното съдържание на нормативната промяна не доказва решение за операция срещу Тайван. Китай има основания да изгражда подобна система и без да е определил кога и дали ще използва сила срещу острова. Енергийната зависимост е достатъчна причина.
Китай е огромен вносител на нефт и природен газ. Значителна част от тези доставки се движи по море. Персийският залив, Ормузкият проток, Индийският океан, Малакският проток и Южнокитайско море образуват маршрут, по който ежедневно се движи част от енергията, необходима на китайската промишленост. Китай контролира крайната точка. Не контролира целия маршрут.
САЩ разполагат с военни и съюзнически позиции в западната част на Тихия океан, които са изграждани десетилетия. Американското военно присъствие в Япония и Южна Корея, инфраструктурата на Гуам, договорните отношения с Филипините и военното сътрудничество с Австралия имат значение, което не се изчерпва с евентуална война за Тайван. Американската система е разположена около морската периферия на Китай. Пекин инвестира в маршрути, които не зависят изцяло от тази периферия.
Газопроводите от Централна Азия са част от тази инфраструктура. „Силата на Сибир“ също. Железопътните връзки през Казахстан и Русия, Китайско-пакистанският икономически коридор и развитието на западните китайски провинции имат икономическа стойност при мирни условия и стратегическа стойност при нарушаване на морските доставки. Нито един от тези маршрути не може да замени морската търговия по капацитет.
Това ограничение често изчезва от политическите разговори за „обръщането на Китай към Евразия“. Един голям контейнеровоз пренася товар, за който са необходими множество железопътни композиции. Нов газопровод се строи години. Разширяването на железопътна магистрала изисква тунели, мостове, гари, електроснабдяване, сигнализация и допълнителен подвижен състав. Политическото решение не увеличава автоматично пропускателната способност на БАМ или Транссибирската железопътна магистрала.
Вавилов говори подробно за необходимостта Русия да развива сухопътните направления към Китай. Споменава стари и нови транспортни проекти, включително Белкомур, и критикува липсата на достатъчно дългосрочно инфраструктурно планиране. Част от предложенията му изискват отделна икономическа оценка. Проблемът с капацитета съществува независимо от конкретния проект.
При сериозно прекъсване на морската търговия Русия не може просто да отвори железопътната граница и да поеме освободения товар. Китай също не може за няколко месеца да премести върху сушата икономическа система, изграждана десетилетия около крайбрежните индустриални центрове и морската логистика.
Ормуз вече е китайски икономически проблем
Най-спорната част от коментара на Вавилов е връзката, която той прави между Китай, събитията в Близкия изток и действията на хутите. Според него американският натиск върху нефтения трафик, предназначен за Китай, и действията около Баб ел Мандеб трябва да бъдат разглеждани като елементи от едно и също китайско-американско противопоставяне. Вавилов допуска китайска помощ зад технологичните възможности на хутите и описва случващото се като глобална хибридна прокси война между Китай и САЩ.
От наличието на китайски интерес не следва наличие на китайско оперативно управление. Технологичните възможности на хутите, отношенията им с Иран, китайските връзки с Техеран и зависимостта на Пекин от близкоизточния нефт не са едно и също доказателство. Зависимостта на Китай от морските енергийни доставки е измерима без тази хипотеза.
Поскъпването на петрола се прехвърля върху транспортните разходи, химическата промишленост, производството на пластмаси, тежката индустрия и крайната себестойност на китайския износ. Военен риск в морските маршрути добавя цена на застраховането. Заобикалянето на опасен район добавя гориво и време. Задържането на кораби намалява наличния транспортен капацитет. Натрупването на стратегически запаси блокира капитал.
Няма един момент, в който подобен натиск внезапно „спира китайската икономика“. Натрупват се проценти върху себестойността. За китайски производител, който печели от мащаба и малкия марж върху огромни серии, процентите не са дреболия.
Руският ресурс няма морски пролив
Вавилов разглежда отношенията между Москва и Пекин през същата промяна. Според него евентуален напредък в руско-американските преговори не води автоматично до отдалечаване между Русия и Китай. Той допуска, че по-голяма свобода на действие за Москва може да направи Пекин по-гъвкав при договарянето на енергийни и инфраструктурни проекти с Русия.
Китай има силна позиция в тези преговори. След ограничаването на голяма част от руските енергийни връзки с Европа Москва се нуждае от азиатски пазари. Пекин знае това и няма икономическа причина да се отказва от ценовото си преимущество.
Русия притежава нещо, което Катар, Саудитска Арабия и останалите морски доставчици не могат да предложат: непосредствена сухопътна връзка с Китай.
„Силата на Сибир 2“ затова не може да бъде оценявана само чрез текущата цена на газа. При спокойно корабоплаване Пекин може да сравнява руския газ с втечнен природен газ от различни доставчици и да изисква най-добрите договорни условия. При продължителна морска криза в сметката влиза сигурността на физическата доставка.
Тръбопроводът има фиксиран маршрут и ограничен капацитет. Танкерният пазар позволява повече доставчици, повече маршрути и по-голяма търговска гъвкавост. Същият този танкерен пазар преминава през морски пространства, върху които Китай не притежава суверенен контрол.
Новото китайско мобилизационно законодателство трябва да се чете и през тази зависимост. Не само през картата на Тайван. Китайската държава подготвя правните механизми за прехвърляне на ресурси към отбраната в момент, когато цената на достъпа до енергия, транспорт и технологии вече зависи все по-пряко от отношенията със Съединените щати.
Преговорите със САЩ и границите на китайския компромис
Вавилов отделя голяма част от коментара си на отношенията между Си Дзинпин и Доналд Тръмп. Той вижда възможното отпадане или отлагане на посещение на китайския председател в САЩ като белег за много по-дълбок проблем от дипломатически спор около протокола. Според него договореностите, трупани между Вашингтон и Пекин през предходните месеци, са стигнали до граница, отвъд която китайското ръководство не желае да отстъпва.
Посещението на китайски лидер в Съединените щати действително не е обикновена дипломатическа командировка. Подготовката започва месеци предварително. Външните министерства уточняват политическите документи, търговските ведомства работят по спорните икономически въпроси, службите договарят сигурността, протоколите се подреждат до подробности. Срещата на върха обикновено идва след предварително установена зона на възможното споразумение. Лидерите рядко се събират, за да установят пред камерите, че нямат какво да подпишат.
Вавилов прави по-категорична крачка. Отлагането на визита според него би означавало фактически крах на преговорния процес. Подобна оценка зависи от причината за отлагането, от състоянието на контактите между дипломатическите екипи и от това дали срещата се премества или политически се отменя. Самият дипломатически календар не е достатъчен за заключение, че отношенията са преминали в необратима фаза.
Китайско-американският спор вече има достатъчно материално съдържание и без символиката на една визита.
Вашингтон удря там, където Китай още зависи от външния свят
Полупроводниците остават най-видимият пример. САЩ използват експортния контрол не само върху готови американски чипове. Ограниченията засягат оборудване, технологии, софтуер и достъп до производствени възможности, необходими за най-съвременните поколения полупроводници. Китай инвестира огромни средства в собствена производствена база, но технологичната независимост не се създава с постановление на Държавния съвет.
Вавилов използва литографското оборудване като пример за тази зависимост. Нидерландската ASML се намира в критична точка на световната полупроводникова индустрия. Китай може да разполага с капитал, инженери, огромен вътрешен пазар и политическа воля, без автоматично да получи технологичната верига за най-сложната литография.
Производството на съвременен чип изисква стотици технологични операции и доставчици от различни държави. Оптика, специализирани материали, химикали, софтуер за проектиране, производствено оборудване и измервателни системи се натрупват в една верига. Загубата на достъп до малък брой критични звена може да забави цял сектор.
Китай отговаря със собствените си позиции в международните вериги. Редкоземните елементи, преработката на критични минерали, батериите, соларното производство и редица индустриални компоненти дават на Пекин възможности за натиск. САЩ могат да ограничават технологии, но американската индустрия също работи с материали и компоненти, чиито вериги минават през Китай. Двете икономики не са се разделили. Опитват се да намалят зависимостта си една от друга, докато продължават да търгуват. Това е скъпо.
Дублирането на производствени мощности изисква капитал. Преместването на заводи изисква квалифицирани работници, електроенергия, транспорт и доставчици. Изграждането на нова полупроводникова фабрика не премества автоматично цялата екосистема около нея. Американското производство може да получи политическа субсидия; пазарната цена на произведения компонент остава отделен въпрос.
Китай плаща собствената си цена. Държавното финансиране може да ускори разработването на местни технологии, но не гарантира резултат. Част от капитала неизбежно отива в предприятия с ниска ефективност, дублиращи проекти и технологични направления, които няма да стигнат световно равнище.
Вавилов е необичайно критичен към Китай точно по този въпрос. Той поставя под съмнение способността на китайската научна система да произвежда фундаментални пробиви със същата ефективност, с която китайската индустрия усвоява и мащабира вече съществуващи технологии. Като пример използва развитието на китайските модели за изкуствен интелект и зависимостта на китайската технологична среда от външни фундаментални разработки.
Оценката му е твърде широка, ако бъде приложена към цялата китайска наука. Проблемът, който посочва, е реален в друга форма. Огромният брой инженери, патенти, публикации и инвестиции не гарантира автоматично лидерство във всяка фундаментална област. Приложната индустриална мощ и способността да бъде създадена нова научна школа не са идентични. Американската стратегия използва точно това време.
Колкото по-бързо Китай замества външните критични технологии, толкова по-малка е стойността на ограниченията. Колкото по-бавно го прави, толкова по-дълго Вашингтон запазва инструмент за въздействие.
Си Дзинпин няма лесна сделка за предлагане
Търговски компромис между Вашингтон и Пекин е възможен. Стратегическо връщане към отношенията от началото на века е значително по-трудно. Китай от онзи период вече не съществува.
След присъединяването към Световната търговска организация през 2001 г. Пекин можеше да концентрира усилията си върху растежа, износа, инвестициите и технологичното догонване. Американският пазар поглъщаше китайски стоки. Западният капитал участваше в изграждането на китайската производствена база. Американските корпорации печелеха от евтиното производство и от постепенно разширяващия се китайски пазар.
Сега спорът е за секторите, върху които ще бъде построена икономиката през следващите десетилетия. Изкуствен интелект. Полупроводници. Квантови технологии. Роботика. Космически системи. Енергийни технологии. Електромобили. Батерии. Телекомуникационно оборудване. Търговската отстъпка при соята може да бъде договорена. Технологичната йерархия не се договаря толкова лесно.
Вавилов представя Тръмп като политик, който се е опитал да принуди Китай към по-големи отстъпки чрез външен натиск и не е получил желания резултат. Това е неговата интерпретация на американската линия. Политиката на Вашингтон обаче не започва с един президент. Ограничаването на китайския достъп до чувствителни технологии, засилването на отношенията с държавите около Китай и преместването на част от производствените вериги извън КНР преминаха през няколко американски администрации.
Персоналната дипломация между Тръмп и Си може да промени тарифни режими, покупки, конкретни ограничения и срокове. Тя трудно може да премахне структурния конфликт между първата и втората икономическа сила, когато и двете претендират за водещи позиции в едни и същи технологични отрасли.
Си също има вътрешни ограничения. Китайската икономика вече не расте с темповете, с които политическата система свикна през предишните десетилетия. Недвижимите имоти оставиха дългове. Местните власти са натоварени с финансови проблеми. Вътрешното потребление не компенсира лесно зависимостта от индустриалното производство и износа. Демографската структура се влошава. По-скъпата енергия влиза в тази сметка. Загубата на част от външните пазари също.
Пекин няма особен интерес от едновременно технологично, търговско, финансово и военно противопоставяне със Съединените щати. Китайската държава инвестира в готовност за такова развитие, без от това да следва, че го предпочита.
Ван И и китайската дипломация
Вавилов отделя внимание на Ван И и го разглежда като един от основните архитекти на линията за запазване на политическия диалог със Съединените щати. В неговия прочит евентуален провал на посещението на Си би бил удар и върху дипломатическата конструкция, която Ван И защитава.
Китайската външна политика не се произвежда само от Министерството на външните работи. Централната комисия по външните работи, партийното ръководство, военните структури, органите за сигурност и икономическият апарат участват в решенията, които засягат отношенията със САЩ. Ван И е влиятелна фигура, но не води самостоятелна външна политика.
Различните ведомства работят с различен риск. Дипломатът търси поле за договореност. Военният планира какво става при липса на договореност. Енергийното ведомство трябва да изчислява доставки при прекъснат маршрут. Технологичният сектор получава задача да замени компонент, до който утре може да няма достъп. Мобилизационният закон принадлежи на последните три проблема толкова, колкото и на първия.
Пекин може да води преговори във Вашингтон и едновременно да разширява запасите, собственото производство на полупроводници, сухопътните енергийни връзки и възможностите за мобилизиране на гражданската икономика. Преговорите не отменят тези разходи. Китай вече ги плаща.
БРИКС след разширяването: повече държави, по-трудни решения
Николай Вавилов оспорва представата за БРИКС като политически клуб без практически резултати. Аргументът му е икономически: разширеният формат събира държави с голямо население, суровинна база, индустриални центрове и растящи пазари, които увеличават дела си в световната икономика. В неговия прочит срещата в Ню Делхи придобива особено значение заради Индия, Китай, Русия, Иран и държавите от Персийския залив.
Размерът на БРИКС вече не позволява организацията да бъде разглеждана само през първоначалната четворка Бразилия–Русия–Индия–Китай. Разширяването добави държави с различни външнополитически интереси, различна структура на икономиките и различни отношения със САЩ и Европейския съюз. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства са свързани със западните финансови пазари и системи за сигурност. Иран живее под санкционен натиск. Индия развива отношенията си със САЩ и едновременно участва в БРИКС. Китай има открито стратегическо съперничество с Вашингтон. Бразилия не желае автоматично да превръща икономическото сътрудничество в антизападен политически блок.
Тази разнородност ограничава възможността БРИКС да действа като съюз от типа на НАТО или Европейския съюз. Организацията няма обща външна политика, единна отбранителна система, наднационално правителство или общ бюджет, способен да налага решения на членовете.
Икономическите интереси дават друга основа за сътрудничество. Разплащанията в национални валути намаляват необходимостта всяка двустранна операция да преминава през долара. Националните платежни системи ограничават част от рисковете при санкции. Новата банка за развитие предоставя институционален инструмент за финансиране. Търговията между отделни членове създава практическа инфраструктура, която не изисква предварително съгласие по всички политически въпроси.
Вавилов защитава БРИКС точно от тази позиция. Той смята, че критиците му често очакват от организацията функции, които никога не са били нейна основа, след което обявяват липсата им за доказателство за неефективност.
Общата валута е пример за подобно преувеличено очакване. Китай няма очевиден интерес да замени растящото международно използване на юана с валута, върху която ще трябва да дели контрол с Индия, Русия, Бразилия и останалите участници. Индия също няма причина да предостави на Пекин влияние върху собствената си парична политика. Централните банки управляват различни инфлационни режими, капиталови ограничения, лихвени политики и валутни резерви.
Разплащането в национални валути изисква много по-малко политическо доверие от създаването на обща валута. Китайски вносител може да плаща в юани. Руски или ирански износител може да приема част от тези средства, когато има възможност да ги използва за покупки от Китай. Дисбалансът се появява при държави, които натрупват валута, за която нямат достатъчно приложение. Валутната диверсификация работи най-лесно при голям двустранен стокообмен и значително по-трудно при асиметрична търговия.
Доларът запазва преимуществата на огромен финансов пазар, ликвидни активи и глобална инфраструктура, изграждана десетилетия. Намаляването на неговия дял в определени двустранни разплащания не е равнозначно на изчезване на доларовата система.
Вавилов не чака подобно изчезване. За него по-съществено е постепенното изграждане на канали, които позволяват част от международната търговия да продължи и при ограничен достъп до западната финансова инфраструктура.
Индия няма да избира лесно между Вашингтон и Пекин
Индия заема неудобно място във всяка схема, която представя БРИКС като оформен геополитически лагер.
Ню Делхи има старо военно и технологично сътрудничество с Москва. Купува руски енергийни ресурси. Участва в БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество. Индийската външна политика едновременно развива отношенията със Съединените щати, Япония и Австралия в рамките на QUAD. Границата с Китай остава източник на напрежение.
Индия има собствена индустриална амбиция. Част от производството, което международните компании извеждат от Китай, се насочва към Индия. Ню Делхи има интерес от отслабване на прекомерната зависимост на световните производствени вериги от китайската индустрия. Китайският капитал и китайският пазар остават важни за индийската икономика.
Правителството в Ню Делхи не печели от окончателно подчиняване нито на китайската, нито на американската стратегия. Тази позиция създава проблем за опитите БРИКС да бъде описван с езика на Студената война. Индия може да участва в механизми, които намаляват зависимостта от долара, и да задълбочава военното сътрудничество със САЩ. Може да купува руски петрол и американска военна техника. Може да преговаря с Китай в БРИКС и да укрепва собствените си позиции по китайската граница.
Подобно поведение не е индийска непоследователност. То отговаря на мащаба на държава, която не приема ролята на младши партньор.
Индонезия влиза в руския хоризонт
Вавилов отделя необичайно голямо внимание на Индонезия. Той оценява контактите на президента Прабово Субианто с Русия и Китай като възможност, която Москва дълго е подценявала. В неговата оценка Индонезия може да придобие за Русия значение, сравнимо в отделни направления с това на Индия.
Подобно сравнение е силно, но мащабът на Индонезия действително заслужава внимание. Страната разполага с население от стотици милиони души, контролира островно пространство между Индийския и Тихия океан и притежава значителни запаси от никел и други суровини, необходими за съвременната индустрия.
Никелът има конкретно значение за батериите и електромобилите. Джакарта използва суровинната си база, за да привлича преработваща индустрия, вместо да остане само износител на руда. Китайски компании вече имат значително присъствие в този процес.
Русия влиза в тази среда с различни възможности. Военнотехническото сътрудничество има история. Енергетиката, ядрените технологии, суровините и селскостопанската търговия дават други направления. Географската дистанция и ограниченото руско икономическо присъствие в Югоизточна Азия остават сериозни ограничения.
Вавилов критикува руската външноикономическа политика заради недостатъчно внимание към Индонезия. Самият размер на пазара не гарантира място на него. Китай, Япония, Южна Корея, САЩ и европейските компании работят там от години. Те разполагат с капитал, производствени вериги, банки, логистика и местни партньорства. Русия трябва да предлага конкретен продукт.
БРИКС не премахва националните интереси
Китай и Индия могат да заседават на една маса и да се конкурират за производство. Саудитска Арабия и Иран могат да участват в един формат и да запазят различни интереси в Близкия изток. Русия може да търси по-тесни отношения с Китай и едновременно да разширява връзките с Индия. Бразилия може да подкрепя реформа на международните институции, без да приема конфронтационна политика спрямо Вашингтон.
Вавилов вижда силата на БРИКС в икономическата динамика на държавите извън традиционния западен център. Разширяването увеличава общия икономически ресурс на формата. Увеличава и броя на интересите, които трябва да бъдат съгласувани.
Китай разполага с най-голямата икономическа тежест сред участниците. Индия няма интерес тази тежест да бъде превърната в политическо ръководство над БРИКС. Русия има интерес от финансови и търговски механизми, които намаляват ефекта на западните санкции. Държави, които не са под подобни санкции, не са задължени да приемат същата степен на риск.
Практическата работа затова остава в областите, в които националните интереси се пресичат достатъчно: търговия, инвестиции, инфраструктура, кредитиране, разплащания, енергетика.
Точно в тези области ще се види колко от политическото разширяване на БРИКС може да бъде превърнато в икономическа инфраструктура.
Китайският ИИ и руският научен ресурс
Вавилов поставя под съмнение една от най-разпространените представи за китайското технологично развитие — че огромният индустриален и финансов ресурс неизбежно ще превърне Китай в самостоятелен лидер във фундаменталната наука. Той използва изкуствения интелект като пример и твърди, че китайските модели DeepSeek и Kimi все още стъпват върху решения, създадени в американската технологична среда. Оттук извежда и собствената си теза за възможно руско-китайско разделение на труда: Китай разполага с капитал, производство и мащаб, Русия — с математическа школа и фундаментални научни традиции.
Тази оценка на китайската наука е прекалено обща. Китай вече има силни позиции в редица научни и технологични направления, а броят на публикациите, патентите и инвестициите не позволява страната да бъде описвана просто като технологичен имитатор. Слабостта е другаде. Индустриалното мащабиране, инженерното усъвършенстване и фундаменталният пробив изискват различна среда. Държавата може да насочи милиарди към определен сектор. Не може административно да поръча научно откритие за следващата петилетка.
Русия притежава сериозна математическа и физическа традиция, но част от нея беше отслабена от десетилетия на недофинансиране, изтичане на специалисти и ограничена връзка между фундаменталната наука и масовото високотехнологично производство. Китай има проблем от противоположен тип: огромна производствена система, значителен капитал и възможност за бързо внедряване в промишлен мащаб.
Вавилов вижда възможност тези различия да бъдат използвани съвместно. Подобно сътрудничество изисква много повече от политическо решение между Москва и Пекин. Алгоритмите, научните резултати, изчислителната инфраструктура, интелектуалната собственост и достъпът до крайния продукт веднага поставят въпроса кой контролира технологията и кой получава основната икономическа стойност.
Китайският партньор разполага с пазар, производствени мощности и финансов ресурс, които Русия трудно може да съпостави. Руският научен принос няма автоматично да осигури равнопоставено участие в крайния продукт. Без собствена технологична и производствена база фундаменталната разработка лесно може да бъде превърната в чужд индустриален актив.
Същият проблем съществува при изкуствения интелект. Математическият алгоритъм е само част от системата. Необходими са изчислителни мощности, специализирани процесори, центрове за данни, електроенергия, огромни масиви от информация, софтуерна инфраструктура и компании, способни да превърнат модела в продукт. Американско-китайското съперничество вече преминава през всеки от тези ресурси.
Китайското мобилизационно законодателство включва цифровата инфраструктура в същата държавна система, в която някога основното място заемаха заводът, железницата и складът. Войната, за която Пекин променя правилата си, ако някога се стигне до нея, няма да бъде водена само с кораби, ракети и самолети. Изчислителната мощност ще бъде част от военния ресурс.
Китай се подготвя за по-лошия сценарий
Николай Вавилов вижда в сегашните решения на Пекин признаци за приближаващ голям конфликт и поставя Тайван в центъра на прогнозата си. Част от неговите изводи стигат по-далеч от фактите, с които разполагаме. Мобилизационният закон има по-сигурно значение: Китай иска предварително да разполага с правните механизми за прехвърляне на икономиката, инфраструктурата и технологичния ресурс към нуждите на отбраната.
Пекин продължава да преговаря със Съединените щати. Китайските компании продължават да търгуват със Запада. Доларът остава важен за световната финансова система. Морският транспорт остава незаменим за китайската икономика. Американските технологии продължават да имат критично значение в някои от най-сложните производства.
Китайското ръководство вече планира и за условия, при които част от тези дадености могат да изчезнат. Това променя значението на руските енергийни ресурси, евразийските транспортни коридори, БРИКС, собственото производство на полупроводници, стратегическите запаси и мобилизационното законодателство. Те принадлежат към различни области, но намаляват една и съща уязвимост — зависимостта на Китай от системи, върху които Пекин няма окончателен контрол.
Въпросът вече не е дали Китай очаква война през определена година. Такъв отговор няма в документите, разгледани от Вавилов.
Китайската държава вече отделя ресурси, за да не бъде принудена да търси този отговор едва след началото на кризата.
