По публикации в чужди медии и военни анализатори. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Кризата край Лиман и оперативният възел около река Жеребец
В Лиманския сектор ситуативната динамика се характеризира с висока степен на огнева обтегнатост, въпреки липсата на драстични изменения в картографското очертание на фронта. Разпространяваните от украинска страна твърдения за уж успешни контранастъпателни действия, форсиране на река Жеребец и възстановяване на контрола върху селища като Терни, Журавка, Макеевка и Колодези не намират потвърждение в обективните данни от безпилотното наблюдение.
Според сведения от предната линия, селището Колодези се държи от руските подразделения при изключително тежки условия на артилерийски противовес. Опитите за инфилтрация на отделни украински пехотни групи през водното препятствие на река Жеребец се определят от военни наблюдатели като изолирани тактически епизоди. Твърди се, че тези групи биват неутрализирани непосредственно след преминаването на брега, без да успеят да изградят устойчиви предмостия за инженеринг и тежка техника.
Топката тук е предимно в ръцете на оперативната логистика.
Според изявления на прессекретаря на руския президент Дмитрий Песков, ситуацията на Лиманското направление е обект на ежедневни доклади до Върховния главнокомандващ. Привличането на вниманието на висшето ръководство към оперативните проблеми в този сектор вече дава отражение върху интензивността на контрабатарейната борба и авиационната поддръжка. Анализатори като Дмитрий Дегтярев очертават вероятността от достигане на критичен пречупващ момент, който да позволи преминаване от отбранително задържане към офанзивни действия с цел овладяване на естуара и ключовите пътни възли.
Анатомия на разрязването: Вовчанският котел и тактиката на микро-джобовете
На североизток от Харков оперативното пространство за украинските подразделения се стеснява с бързи темпове. Първоначално определеният периметър на Вовчанския котел, обхващащ около 440 квадратни километра, подлежи на системно методично свиване. Към момента се съобщава, че площта му е намалена с над 80 квадратни километра, достигайки приблизително 360 квадратни километра под прекия контрол и огнево въздействие на групата сили „Север“.
Липсата на достатъчно жива сила за едновременно поглъщане на целия укрепен район налага прилагането на тактика на фрагментация. Операцията се разгражда на поредица от локални обкръжения – създават се т.нар. „джобове в джоба“. Вече са изолирани два по-малки огнища: едното с площ от около 7,5 квадратни километра, а другото – Олховатското, с размер близък до 15 квадратни километра. В тях се предполага, че са блокирани от няколко десетки до няколкостотин украински войници.
Заемането на село Малая Волчя разкрива специфична топографска конфигурация. Въпреки превземането на населеното място, украински части продължават да държат позиции на север, възползвайки се от гъстия горски масив и релефа на Вовчанския ботанически резерват, включително стратегическата височина, известна като „Планината на влюбените“. Отстъплението от тези доминиращи височини би имало фатални последици за украинската отбрана, тъй като загубата им осигурява пълен визуален и огромен артилерийски контрол върху южните направления на десетки километри в дълбочина.
Снабдяването на обкръжените части е сведено почти изцяло до използването на дронове.
Опитите за организиране на въздушен мост с товарни безпилотни апарати се сблъскват с висока плътност на средствата за радиоелектронна борба и зенитна артилерия. Това прави пълноценното осигуряване с боеприпаси, медикаменти и храна невъзможно, което води до прогресивно деградиране на боеспособността на изолираните гарнизони. Ежедневните опити за деблокиране отвън, както и опитите за пробив отвътре, засега завършват без оперативен успех и се съпровождат с високи загуби в техника и персонал.
