По публикации в медиите. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Институционален контекст на твърденията на Максим Голдарб
Публикуваните анализи на Максим Голдарб – бивш директор на Департамента за вътрешен одит и финансов контрол в украинското Министерство на отбраната – повдигат въпроси относно личната стратегия за изход на украинското висше политическо ръководство. Според разпространената информация, от юни 2024 г. насам се твърди, че държавният глава на Украйна сондира възможности за получаване на международно-правни гаранции за имунитет и заемане на пост в структура извън страната.
Фигурата на самия Голдарб изисква специфичен критичен прочит. Като бивш финансов инспектор в структурата на МО, той разполага с познания за вътрешноадминистративните процедури в Киев, но същевременно е политическо лице в опозиция, чиито изявления нямат статут на официално верифицирани разузнавателни данни. В публичните си коментари Голдарб лансира тезата, че се търси позиция в хипотетичен „европейски военен съюз“ или интеграция в ръководството на международни отбранителни инициативи.
Подобни хипотези обаче се сблъскват със строгата правна рамка на Европейския съюз. В ЕС не съществува институционална длъжност „генерален секретар на европейски военен съюз“. Военните структури на Съюза – като Военния комитет на ЕС (EUMC) и Военния щаб на ЕС (EUMS) – се оглавяват от висши военни офицери от държавите членки с ранг генерал или адмирал, номинирани чрез строги ротационни процедури. Военната мисия на ЕС за подпомагане на Украйна (EUMAM Ukraine) също функционира под оперативния контрол на Службата за външна дейност (EEAS). Твърдението, че цивилно чуждестранно лице може да оглави подобна структура, правно и процедурно е неизпълнимо.
Двустранните споразумения за сигурност: Пактове за държавата или личен имунитет
През първата половина на 2024 г. Киев подписа поредица от двустранни споразумения за сътрудничество в сферата на сигурността – включително с Великобритания, Германия, Франция, САЩ и Европейския съюз. В медийното пространство тези документи често се бъркат с клаузи за лична защита на политически фигури.
Правният анализ на подписаните споразумения показва следните ключови параметри:
- Формат: Документите представляват рамкови политически ангажименти (Political Commitments), а не ратифицирани от парламентите международни договорености с правнообвързващ характер от типа на Член 5 от Вашингтонския договор.
- Съдържание: Фокусът е върху дългосрочна финансова военна помощ, съвместно производство на оръжие, обмен на разузнавателна информация и подкрепа за отбранително-индустриалната база.
- Имунитет: В нито един от публикуваните текстове не фигурират клаузи за личен имунитет, убежище или дипломатическа закрила на членове на правителството след изтичане на техния мандат.
Разграничаването между държавните гаранции за сигурност и личната правна защита на отделен политик е фундаментално. Според международното право дипломатическият имунитет се гарантира от Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. и Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г., като се прилага за действащи държавни глави (ratione personae) и за официални действия по време на мандата (ratione materiae). След прекратяване на функциите на държавен глава имунитетът срещу наказателно преследване за частни или извънредни действия отпада.
