Асиметрията спрямо американската програма Orca XLUUV
САЩ разработиха своя проект Orca XLUUV съвместно с Boeing, залагайки на автономност, стартираща от класически пристанищни съоръжения. Първият американски прототип с дължина близо 26 метра беше предаден на ВМС на САЩ след поредица от забавяния и превишаване на бюджета. Американската концепция разчита на това дронът сам да преплува хиляди морски мили от базата в Сан Диего или Хаваи до оперативната зона.
Китайците избират коренно различен подход. Вместо да изразходват енергията на акумулаторите за транзит през целия Тихи океан, те изграждат специализирован транзитен носител.
По данни на западни разузнавателни източници, в китайски изпитвателни полигони вече са засечени поне два типа свръхголеми подводни дронове – съответно с дължина 35 и 45 метра. Те превъзхождат по размери американския Orca. Ако тези апарати се транспортират в търбуха на 204-метров кораб-майка, те пристигат в оперативния район със 100% зареден капацитет на батериите.
Географското ограничение на жълтите и източнокитайските плитководия изчезва.
Вторият островен пръстен и автономната подводна война
Геополитическата сметка на Пекин винаги се сблъсква с веригата от американски бази, затварящи пътя към открития океан. Първият островен пръстен (Япония, Тайван, Филипините) е гъсто покрит от хидроакустичната система SOSUS и патролни противоподводни самолети P-8 Poseidon. За дизелово-електрическа или дори за автономна подводница преминаването през протока Мияко или Баши е съпроводено с висок риск от откриване.
Кораб-майка, маскиран като спомагателен или търговски съд, променя математиката на откриването.
Той може да носи на борда си до четири тежки подводни апарата и десетки по-малки автономни дронове. Спускането им в района на Гуам, падината Яп или северната част на Индийския океан позволява на Пекин да картографира океанското дъно, да следи движението на американските ударни самолетоносачни групи и да разполага автономни дънни сензори без присъствието на пилотирани ядрени подводници от проект 094 или 096.
Ако тази хипотеза се потвърди от бъдещите изпитания, китайският флот получава възможност за неограничено присъствие в зоната на Втория островен пръстен, заобикаляйки стандартните методи за подводно наблюдение.
Инфраструктурният възел и логистиката на безпилотния флот
Всяка военна автономност е илюзия без сигурна логистична поддръжка. Подводните дронове изискват специфична поддръжка: калибриране на инерциалните навигационни системи, зареждане на акумулаторни маси под високо напрежение, технически преглед на рулевите машини и подмяна на сонарните масиви.
Пространството на новия китайски кораб предлага точно това – плаващ сервизен център.
Спътниковите данни показват липса на тежко артилерийско или ракетно въоръжение на горната палуба към този етап на строителството. Корпусът е оптимизиран за вътрешен обем, а не за скоростни характеристики или стелт свойства. Това подсказва, че плавателният съд няма да действа на предната линия на евентуален конфликт, а ще изпълнява ролята на защитен оперативен хъб в тиловата зона на НОАК, покриван от чадъра на крайцерите тип 055 и базираната на сушата ракетна система DF-26.
Зависимостта от бреговата инфраструктура в Циндао или Сання намалява драстично. Морските пътища през Малакския проток и Индийския океан стават достъпни за автономно патрулиране.
