Въведение
Проблемът на бедността в нашата страна е един от най-сериозните политически, социални, икономически, културни и прочее проблеми, които стоят пред позитивната устойчива динамика на обществото и държавата. Бедността е комплексно социално-икономическо явление, което се изразява в липса на достатъчно материални и финансови ресурси за задоволяване на основните жизнени потребности на човека или домакинството. Това състояние ограничава възможностите за пълноценно участие в обществения живот и достъпа до образование, здравеопазване и качествена храна. Без същественото решаване на този проблем България ще продължава да потъва с социо-демографската катастрофа, изостаналостта и неминуемото изчезване като народ и държавност в бъдещите десетилетия.
Формулировка и същност на бедността
В съвременната наука бедността не се разглежда просто като "липса на пари", а като многоизмерно явление. Наред с ниските доходи, тя включва лишаване от възможности, социално изключване и липса на сигурност. Според официална дефиниция на ООН представлява: "Състояние, при което липсват възможности и избор за водене на достоен живот. То включва ниски нива на доходи, лошо здравеопазване, неграмотност и несигурност."(Вж. https://www.un.org/en/global-issues/ending-poverty, последно влизане 25.09.2026).
Бедността се класифицира по няколко основни признака в зависимост от начина на измерване и нейния обхват:
- Абсолютна бедност: Ситуация, при която индивидът не може да задоволи минималните си биологични нужди за оцеляване (храна, чиста вода, подслон, облекло). Този вид бедност не зависи от стандарта на останалите хора в обществото.
- Относителна бедност: Определя се спрямо общия стандарт на живот в дадено общество. Човек е относително беден, ако доходите му са значително по-ниски от средните за страната, което го изолира от обичайния начин на живот на съгражданите му.
- Субективна бедност: Основава се на личната оценка на индивида или домакинството за собственото им материално състояние и усещането дали средствата им стигат "за свързване на двата края".
- Остра (хронична) бедност: Дълготрайно състояние на бедност, което се предава между поколенията (трансгенерационна бедност).
- Временна (ситуационна) бедност: Предизвикана от конкретни събития, като загуба на работа, природно бедствие или здравословен проблем.
За целите на социалната политика се използват специфични количествени показатели. Такъв показател е линията на бедност, назоваван още праг на бедност. Това е официално определеният минимален доход, необходим за осигуряване на определен стандарт на живот.
- В Европейския съюз (вкл. България) относителната линия на бедност масово се изчислява като 60% от средния (медианния) разполагаем доход на населението в страната;
- На глобално ниво Световната банка определя международна линия за абсолютна бедност (напр. по $2.15 на ден по паритет на покупателната способност/ППС/).
Друг показател е Коефициентът на бедност. Той определя процента от населението, чиито доходи падат под официалната линия на бедност. Съществуват и т.нар. Индекс на човешката бедност (HPI - Human Poverty Index). Това е съставен показател, разработен от Програмата на ООН за развитие (ПРООН) през 1997 г. с цел оценка на бедността чрез отчитане не само на паричните доходи, но и на лишенията в основни измерения на човешкия живот в три направления: здравеопазване, образование и стандарт на живот. По-късно, през 2010 г., той е заменен от Индекс на многоизмерната бедност (MPI - Multidimensional Poverty Index), често наричан Global Multidimensional Poverty Index.
Според най-новия доклад за Глобалния индекс на многоизмерната бедност (MPI) за 2025 г., приблизително 1,1 милиарда от общо 6,3 милиарда души по света живеят в състояние на остра многоизмерна бедност, като децата съставляват повече от половината от бедните хора. (https://hdr.undp.org/content/2025-global-multidimensional-poverty-index-mpi#/indicies/MPI, последно влизане 22.09.2026).
Връзка между демографска динамика и бедност
В условията на социодемографската катастрофа, в която се намира днес нашата Родина от особено значение е да се анализира връзката между демографската динамика и бедността. Нека да разгледаме такъв аспект като раждаемост и бедност. Връзката между раждаемостта и бедността е двупосочна и често създава т.нар. "капан на бедността":
- Висока раждаемост при бедните слоеве (в развиващите се страни), поради икономическа необходимост, тъй като в аграрните или неразвити общества децата се разглеждат като работна ръка и като "пенсионна осигуровка" за родителите в старостта им. Но също така и поради липса на семейно планиране - Бедността често върви ръка за ръка с ниско образование и липса на достъп до контрацепция.
Бедността е пряко свързана с високата детска смъртност. В резултат в бедните
семейства се раждат повече деца, за да се гарантира, че част от тях ще оцелеят до зряла възраст.
- Влияние на многодетността върху бедността: Раждането на повече деца в бедно домакинство разпределя и без това оскъдните ресурси между повече членове. Това рязко намалява шансовете на всяко дете за качествено образование и здравеопазване, обричайки го на бедност в бъдеще.
Несъмнена е двупосочната връзка между демографската динамика и бедността. Промените в структурата, числеността и миграцията на населението влияят пряко върху нивата на бедност. Например, застаряване на населението води до нарастване на дела на възрастните хора извън пазара на труда. Това увеличава натиска над пенсионните и здравните системи, като възрастните самотни хора стават една от най-рисковите групи от бедност.
Друг пример е емиграцията, т.е. изтичане на мозъци, работна ръка и младо поколение, както и имиграцията – навлизане на население «отвън». Най-често именно младите са представителите както на едната, така и на другата категория. В случая с емигрантите младите и образовани хора напускат по-бедните региони/страни. Това лишава икономиката от производителна сила, намалява данъчните приходи и задълбочава регионалната бедност. Подобен е случая с имигрантите – основно млади хора, които често пъти са с различни етнически, религиозни и социо-културни характеристики от местното население. Независимо от причините, поради които идват в дадена страна, те като правило са с по-скромни материални възможности. Като резултат стават жители на гета и нерядко са източник на най-различен род и вид конфликти и престъпления.
Трети пример е урбанизацията. Преселването в градовете може да намали селската бедност, но често води до формиране на градски гета, където бедността се концентрира и приема нови форми (липса на сигурен подслон, престъпност и други).
Статистически данни за бедността в България
Според последните официални данни на Националния статистически институт (НСИ), официалната линия на бедност в България е фиксирана на 866.67 лв. средномесечно на лице от домакинство. Под този праг живеят 21.2% от населението на страната, което се равнява на около 1.368 милиона българи. (Вж. https://bntnews.bg /news/ vseki-peti-u-nas-zhivee-pod-liniyata-na-bednost-1389973news.html, както и https://www.bta.bg /en/news/bulgaria/1112191-some-21-2-of-bulgaria-s-population-lived-below-poverty-line-in 2025, последно влизане 23.09.2026).
Правителството официално прие линията на бедност за следващия период (2027 г.) да достигне 443 евро (около 866.44 лв. по официален фиксиран курс, преизчислен спрямо новата методология на Евростат. Увеличението спрямо 2026 г. е с 13,4% или 52,37 евро. (https://www.mlsp.government.bg/nsts-prie-liniyata-za-bednost-za-2027-g-da-bde-443-evro, последно влизане 23.09.2026).
През 2025 г. (въз основа на доходите от 2024 г.) делът на работещите бедни в България е 11.8% за лицата във възрастовата група между 18 и 64 години - значително над средното за ЕС ниво от 8.2 на сто. Тези данни на Националния статистически институт (НСИ) нареждат страната сред държавите в Европейския съюз с най-висок риск от бедност сред заетото население(https://www.mediapool.bg/bulgaria/bulgaria-e-sred-darzhavite-v-es-s-visok-dyal-na-raboteshtite-bedni/, последно влизане 25.09.2026).
Данните на НСИ и социалните анализи открояват няколко основни групи, при които рискът от бедност е най-висок (вж. https://www.nsi.bg/en/press-release/poverty-and-social-inclusion-indicators-8998, последно влизане 23.09.2026):
- Безработни лица: Това е групата с най-висок риск – над 50% от безработните у нас живеят в бедност;
- Възрастни хора и пенсионери: Особено уязвими са самотно живеещите възрастни хора (над 65 години). Техните доходи изостават от темпа на нарастване на разходите за живот;
- Деца и многодетни семейства: Около 27% от децата (0-17 години) в България са изложени на риск от бедност. Рискът скача драматично при домакинства с три или повече деца, както и при самотни родители;
- Лица с ниско или без образование: Образованието е ключов фактор – цели 73.3% от децата, чиито родители са с начално или без образование, живеят в бедност. За сравнение, при родители с висше образование този процент е едва 6.7%.
- Икономически неактивни лица и хора с увреждания: Поради затруднения достъп до пазара на труда.
Къде има най-много бедни в България?
Когато линията на бедност се изчислява по общ национален стандарт, традиционно най-висок процент от населението под прага на бедност се отчита в следните области и региони:
- Северозападен регион: Областите Видин, Монтана и Враца трайно държат челните места по дял на застрашеното от бедност население. Там икономическата активност е най-ниска, а инвестициите – оскъдни (Тук и по-нататък данните са по https://www. nsi.bg/infostat/390, последно влизане 24.09.2026);
- Южен централен и Югоизточен регион: Области като Сливен, Кърджали и Пазарджик също отчитат критични нива на регионална бедност. Град като Сливен, но и Кърджали също, например, често водят в класациите и по коефициент на детска бедност.
Регионалното неравенство
(Разликата между „богатите“ и „бедните“ области)
Парадоксът на измерването показва, че ако се изчисли линията на бедност специфично за всяка отделна област (спрямо стандарта на местното население), се вижда мащабът на регионалното неравенство:
- Столицата София: Притежава най-високата областна линия на бедност, която е близо два пъти по-висока от тази в най-бедните региони. Икономическият стандарт в столицата изкривява националната статистика, тъй като там са съсредоточени високите доходи;
- Области с най-ниска местна линия на бедност: В области като Кърджали, Силистра, Видин и Търговище средният разполагаем доход на домакинствата е толкова нисък, че местният праг на бедност е критично нисък спрямо софийския. Това означава, че дори хората, които се водят "над прага на бедност" в тези области, живеят в тежки материални лишения спрямо средния за страната стандарт.
Задълбочаване на неравенството
Въпреки общото повишение на жизнения стандарт, България не успява да свие социалната ножица и остава лидер по неравенство в ЕС (https://www.nsi.bg/news/ predsedatelyat-na-nsi-predstavi-danni-za-dohodite-i-bednostta-na-publichna-ekspertna-diskusiya-9439, последно влизане 23.09.2026):
- Коефициентът на Джини (основният показател за неравенство, където 0 е пълно равенство, а 100 – пълно неравенство) се задържа на критично високи нива за Европа – 37.7. За сравнение, средните нива за Европейския съюз се движат около 30. (https://tradingeconomics.com/bulgaria/gini-coefficient-of-equivalised-disposable-income -eurostat-data.html, последно влизане 23.09.2026);
- Съотношението S80/S20 (разликата между доходите на най-богатите 20% и най-бедните 20% от населението) показва, че най-състоятелните българи получават близо 7 пъти по-високи доходи от най-бедните. В определени периоди тази разлика надхвърля 8 пъти (https://www.economic.bg/bg/a/view/dyrjavnata-socialna-politika-uvelichava-neravenstvoto-v-bylgarija, последно влизане 23.09.2026);
Субективно усещане за бедност
Високото равнище на неравенство се усеща остро от населението. Според проучванията на Евростат, въпреки по-високите доходи, 76.9% от българите продължават да изпитват затруднения при покриването на ежедневните си и обичайни месечни разходи. При това усещане става дума за тенденцията на т.нар. „векторна бедност“, т.е. чувството, че посоката на развитие на бедността е нейното увеличаване във всяко следващо поколение. Т.е. когато децата стават по-бедни от родителите си и съответно техните деца ще са по-бедни от тях, и така по нарастващ вектор на бедност.
При това бедността следва да се разбира не само като ниско трудово възнаграждение, а оттук и като жизнен стандарт в абсолютни цифри и в относително сравнение. Но бедността следва да се вижда и като отсъствие на социални ресурси. Т.е. българското общество се характеризира със следното:
- Обеднява като социални възможности за професионална, гражданска и обществена реализация и развитие;
- Обеднява като предоставяне на базови социални услуги – родилни домове, детски градини, училища, болници, транспорт и други, които особено в някои райони на страната и масово по селата вече са закрити. По този начин младите хора и семейства масово напускат такива райони и селища, което още повече влошава демографската ситуация в тях;
- Обеднява като възможност за хранене с чиста и здравословна храна на достъпна цена, с отсъствието на живот в незамърсена среда, с присъствието на нарастваща несигурност поради ширещата се наркомания(Според доклада за 2026 г. на Агенцията на Европейския съюз за наркотиците /EUDA/, в България е регистриран сериозен и тревожен ръст на разпространението на фентанил. За периода 2024–2025 г. в страната са отчетени над 100 смъртни случая, свързани с фентанил, вж. https: //www.euda.europa.eu/publications/european-drug-report/2026/drug-induced-deaths_en,
последно влизане 23.09.2026), а също поради нарастващия брой пътно-транспортни произшествия и т.н.
Тази т.нар. „социално-ресурсна бедност“ е следствие от разрухата. Разруха, която дойде от т.нар. „реформи“ на прочутия преход, от корупцията, от периферийния и неоколониален модел на развитие, който бе изграден в България от тези т.нар. „реформи“. В резултат от което изчезнаха възможностите българите да реализират своя потенциал в полза на българското общество.
Последствия и причини за парадокса „Растящи доходи – високо неравенство“
1.Ключово последствие от гореспоменатия парадокс са регионалните диспропорции: Икономическият растеж и високите заплати са концентрирани основно в София и още няколко големи икономически центъра (Пловдив, Варна). В Северозападна и Южна Централна България масово се работи на минимални или близки до минималните възнаграждения.
2.Друго важно следствие от парадокса е концентрацията на бедността: Докато част от т.нар. средна класа/заетите в държавната администрация, отдаващите жилища под наем и други/, както и немалко от висококвалифицираните кадри бързо увеличават своите доходи, икономически неактивните, хората без образование и част от самотните пенсионери остават трайно изолирани на дъното, изоставайки от общия темп на страната.
За нас ключова непосредствена причина за безпрецедентното за Европа социално неравенство и бедност е настоящият данъчно-осигурителен модел. Липсата на необлагаем минимум и наличието на плосък/пропорционален/ данък за физическите и за юридическите лица, а също и пропорционален данък добавена стойност/ДДС/ не позволяват на държавата както да събира достатъчно средства за социална защита, така и да преразпределя ефективно доходите, за да подкрепи най-бедните и да изгради по-високо равнище на социални равенство, солидарност и справедливост. Поради което България често получава критики от международни финансови институции.
Конкретни държавни политики и мерки
На първа линия за борба с бедността несъмнено е социалната защита. Държавната политика за борба с бедността се ръководи от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и се осъществява чрез няколко основни направления (Тук и по-нататък конкретните данни са по https://www.mlsp.government.bg/liniyata-na-bednost-shche-bde-443-evro-prez-2027-g, последно влизане 25.09.2026 ).
1. Обвързване на социалните плащания с линията на бедност. От огромно значение е, че размерът на линията на бедност определя обхвата и размера на финансовата подкрепа за уязвимите групи:
- Месечни социални помощи: Те се изчисляват по механизъм, обвързан директно с линията на бедност, което гарантира автоматично покачване при актуализиране на прага;
- Подкрепа за хора с трайни увреждания: Около 800 000 души получават месечна финансова подкрепа, чийто размер е процентно съотношение от линията на бедност.
2. Програми за целево подпомагане (чрез Агенцията за социално подпомагане)
- Целеви помощи за отопление: Една от най-мащабните мерки през зимния сезон за енергийно бедните домакинства;
- Еднократни компенсации и помощи: Периодично се отпускат извънредни средства за най-бедните слоеве (например еднократната помощ от 50 евро за компенсиране на високите цени на горивата и стоките от първа необходимост);
- Помощи за семейства с деца: Еднократни помощи за записване на ученици в първи, втори, трети, четвърти и осми клас, както и месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование (т.нар. "детски надбавки", които са обвързани с подоходен критерий).
3. Активни политики на пазара на труда. Тъй като липсата на заетост е основен източник на бедност, държавата инвестира в:
- Субсидирана заетост: Програми за заетост на дълготрайно безработни лица, младежи без опит и хора в предпенсионна възраст;
- Квалификация и преквалификация: Безплатни курсове за дигитални умения и професионално обучение (често финансирани по европейски програми), за да се повиши конкурентоспособността на хората с ниско образование на пазара на труда;
- Според нас от голямо значение е създаването на мрежи от т.нар. «социални предприятия», чиято цел не е максимизация на печалбата, но самоосигуряване на дейността, т.е. да не функционират на загуба. При което те могат да създават конкурентни изделия и услуги на достъпни цени.
4. Социални услуги и превенция
- Програми за патронажна грижа и "топъл обяд": Осигуряване на храна и домашни грижи за самотни възрастни хора и лица с увреждания в цялата страна;
- Мерки за закрила на детето: Финансова и експертна подкрепа за превенция на изоставянето и подпомагане на приемната грижа.
За съжаление досегашната държавна политика по социална защита не се оказа способна да се справи с проблемите на бедността в България, която, както се вижда от фактите, само «кърпи текущото положение». Нещо повече свидетели сме как социалното неравенство се увеличава. Отечеството ни се превръща в територия с едно от най-високите равнища на социална несправедливост и липса на социална солидарност в ЕС и Европа като цяло.
Въвеждането на нова данъчна стратегия като решителна промяна, целяща съществено справяне с бедността и реализация на прогресивна динамика на обществените процеси у нас
Данъчно-осигурителната система трябва да се ръководи от максимата, че данъците и осигуровките трябва да спрат да бъдат просто математическо удържане за пълнене на хазната и да се превърнат в стратегическо оръжие за прогресивно и устойчиво развитие на България. Могат да се дадат следните примери:
- Диференциран прогресивен корпоративен данък печалба по отрасли и сектори - Данъчното облагане на юридически лица става част от държавна индустриална политика и стратегия за неоиндустриализация и ускорено развитие. Това означава прогресивна скала за облагане на корпоративните печалби: до 500 хиляди евро – 10%, а след това ставката се увеличава стъпаловидно, при което над 20 млн. евро – 25%. Но трябва да се осъществи Диференциране по отрасли - Високотехнологични и иновативни отрасли (със стимули) и Отрасли с ключова роля за националната сигурност(с преференции), като енергетика, продоволствена сигурност, стратегическо машиностроене, фармацевтика, производство на критични материали – до 5 млн. евро – 5%, съответно стъпаловидно, при което над 20 млн. евро – 12-15%. И обратно спекулативни и нискоиновационни отрасли (с повишени ставки) - хазарт, бързи кредити, финансови посредници без реална продукция, офшорни структури - до 5 млн. евро – 18%, съответно стъпаловидно, при което над 20 млн. евро – 35%.
Следва също така да се въведе данъчна ваканция при започване на дейност в райони със затихващи функции. Тази ваканция трябва да бъде в различен срок от 1 до 5 години. Този срок е нужно да бъде в зависимост от размера на предприятието и характера на дейността му. Целта е активизиране на стопанския живот в гореспоменатите райони и тяхното възраждане в стопански, демографски и прочее аспекти;
- Прогресивен данък за доходи на физически лица комбиниран с необлагаем минимум за най-ниски доходи, като този данък да се облага на семейна основа. Съответно до 1000 евро – 0%, по-нататък стъпаловидно, при което над 12 000 евро – 28%;
- Диференциран ДДС по стандартен списък за видове стоки и услуги – Такъв социален ДДС (например 0% - 5% за хляб, мляко, детски храни, лекарства и учебници, за редовни изделия и услуги – от 15-20% и 25-35% за луксозни стоки) е стандарт в почти целия ЕС. България дълго време остана изключение с единната си 20%-на ставка. Този пропорционален ДДС с единна ставка е най-тежкият удар върху бедните и част от средните слоеве, тъй като те харчат почти 100% от доходите си за базово оцеляване. Свалянето на ДДС за жизненоважни стоки директно намалява разходите за възпроизводство на работната сила. Хората получават по-висока „реална заплата“, без да се вдигат номиналните заплати;
- Други мерки.
Вместо заключение
Вместо заключение ще подчертаем, че въвеждането на нова данъчна стратегия трябва да бъде една първа крачка по формиране на нов цивилизационен модел на развитие, ориентиран към разширяване на социалните перспективи чрез неоиндустриализация и неоаграризация на иновационна платформа, както и към търсене на социална справедливост и солидарност.
Оттук ще дойде създаването на високо равнище на трудова интеграция и социална сигурност. Като резултат ще имаме преодоляване на бедността като устойчиво негативно явление. В съчетание с активна демографска, образователна, здравна, културна политики ще бъде даден ход за прогресивно развитие на нашата страна и народ и оптимистично бъдеще за Родината ни - България. Нека да направим тази важна първа крачка-нова данъчна стратегия!!!
