Манифест срещу гибелта: Как България може да спре каскадния демографски срив

Преамбюл

България изпада в социо-демографската катастрофа в средата на 90-те години на ХХ век, когато естественият прираст на страната придобива отрицателни стойности, т.е. смъртността надвишава раждаемостта. За период от около 30 години страната от 9 млн жители днес наброява по някои песимистични оценки под 6 милиона. Социо-демографската катастрофа има различни причини, както и аспекти на проява. Тя взема такива размери, че възниква опасност в не толкова далечно бъдеще българите като народ и България като държава да изчезнат.

Основната цел на този манифест е да се подготви концептуална рамка за разработката на Стратегия за социо-демографско възраждане на нашата Родина.

Предварителни теоретико-концептуални щрихи

Предварително следва да се изяснят основни понятия, с които се оперира, както и някои концептуални моменти с чиято помощ се изяснява както общото положение, така и конкретната обстановка в тяхната причинно-следствена логика. Ключови термини са „криза“ и „катастрофа“ гледани през призмата на системния подходи при комплексни (сложни) системи, каквото е обществото.

Понятието „криза“ се тълкува като нестабилна, опасна ситуация, сигнализираща, предупреждаваща за предстоящ провал. Т.е. кризата съдържаща в себе си опасността от разрушаване или разпад на системата. Но от друга страна кризата носи предизвикателство на възможността за обновяване, чрез което да се преодолее кризата и да са насочи системата към устойчиво развитие, респективно функциониране.

Катастрофата притежава съвсем друго съдържание и характеристики. Това е вече осъществил се провал, който в своята първа фаза води до сериозна дисфункционалност на системата. И ако тази дисфункционалност не се преодолее или не се спре нейното движение в негативна посока се стига неминуемо до следващата фаза – фазата на разпад и окончателно унищожаване и изчезване на системата.

Не бива да се забравя, че демографската динамика се осъществява като нелинеен процес, изразен в т.нар. „каскаден феномен“. Терминът „каскада“ има различни значения, включително и преносно съдържание - бърза и следваща една след друга поредица от събития или действия, осъществяващи се в неравномерен темп. Т.е. по един стъпаловиден начин, когато период на линеен демографски процес – относително „спокойна“ негативна или позитивна популационна динамика се сменя със скокообразен бум или също така скокообразен провал. В този нелинеен характер се изразява в съдържателен план „каскадният демографски феномен“.

Причини и фактори, стоящи зад социо-демографската катастрофа на нашето Отечество

Първото, което трябва да се направи за преодоляване на социо-демографската катастрофа на България е да се видят причините и причинната верига на този катастрофалния процес.

По наше мнение трябва да се говори за три групи причини, намиращи се на три различни равнища на взаимодействие, създаващи определени причинни вериги и причинни мрежи, а именно:

• Преки причини – ниска раждаемост, висока ранна смъртност, загуба на жени във фертилна възраст, масова емиграция и други;
• Непреки причини – застаряване на населението в резултат на масова миграция на млади и работоспособни хора, бедност, безработица, социални болести – крещящо социално неравенство, разпад на семейството, отчайващо ниско равнище на социална сигурност, трансформация на системата от социални ценности, т.е. възприемане на постмодернисткия модел на свръх индивидуализъм и свръх потребителско съзнание, на потребителски фетишизъм;
• Глобални причини – това несъмнено е създадената неолиберална социално-икономическа и политическа система, която създава непреките причини водещи до преките такива за настъпилата в нашата стана демографска катастрофа.

Относно причинната верига предвид съдбоносния популационен срив на Родината

Освен класификация на причините от ключова важност е да се очертае причинната верига за демографската катастрофа в България. Обикновено се казва, че основна причина е бедността. Тук трябва да се отбележат няколко важни допълнителни момента. Не просто бедността, тъй като няма пряка връзка с дадено равнище на материално благосъстояние и раждаемост, макар такова да има по отношение на ранна смъртност. Става дума за тенденцията на т.нар. „векторна бедност“, т.е. посоката на развитие на бедността е нейното увеличаване във всяко следващо поколение. Т.е. когато децата стават по-бедни от родителите си и съответно тяхните деца са по-бедни от тях, и така по нарастващ вектор на бедност.

При това бедността следва да се разбира не само като ниско трудово възнаграждение, а оттук и като жизнен стандарт в абсолютни цифри и в относително сравнение. Но бедността следва да се вижда и като отсъствие на социални ресурси. Т.е. българското общество се характеризира със следното:

• Обеднява като социални възможности за гражданска, обществена реализация и социално развитие;
• Обеднява като предоставяне на базови социални услуги – родилни домове, детски градини, училища, болници, транспорт и други, които особено в някои райони на страната и особено масово по селата вече са закрити. По този начин младите хора и семейства масово напускат такива райони и селища, което още повече влошава демографската ситуация в тях;
• Застрашено е от влошено качество на храната предвид включване на заместители и вредни генни модификации в нея, от вълната от наркозависимост с всички последствия, от замърсен въздух и силно утежнена урбанизирана среда особено в столицата и големите градове на България, където живее все по-голяма част от населението на страната.

Тази т.нар. „социално-ресурсна бедност и многофакторни заплахи“ е следствие от разрухата. Разруха, който дойде от т.нар. „реформи“ на прочутия преход, от корупцията, от периферийния и полуколониален неолиберален модел на развитие, който бе изграден в България от тези т.нар. „реформи“. В резултат от което изчезнаха възможностите българите да реализират своя потенциал в полза на българското общество.

Необходимо е да отбележим, че бедността има двупосочна противоречива връзка с демографската динамика. Например, наблюдава се висока раждаемост при бедните слоеве в развиващите се страни, но също така и определин етнически и религиозни общности в немалко държави по света, включително у нас. Причините за такава висока раждаемост са необходимост породена от това, че в аграрните или неразвити общества и гореспоменатите общности децата се разглеждат като работна ръка и като "пенсионна осигуровка" за родителите в старостта им. Но също така и поради липса на семейно планиране.Бедността често върви ръка за ръка с ниско образование и липса на достъп до контрацепция.Бедността е пряко свързана с високата детска смъртност. В резултат в тези страни и общности в бедните семейства се раждат повече деца, за да се гарантира, че част от тях ще оцелеят до зряла възраст.

Следващото звено на тази верига е трудовата интеграция. За нея също може да се използва термина „векторна трудова интеграция“, т.е. тя определено създава по-малки възможности за следващото поколение за трудова и професионална реализация, което се отразява върху семейната такава. Това от своя страна формира следващото звено в комплексната причинна верига, довела до демографската катастрофа на България – социалната несигурност. Т.е. младите българи не се чувстват нито социално сигурни, нито социално зрели за да поемат отговорност да създават семейства и да имат деца. Нека да погледнем някои данни съгласно НСИ/ Национален статистически институт/ по този въпрос: Между 2000 и 2025 г.:

• Броят на браковете пада от 35 164 на 20 594 - спад с 41,4%;
• Разводите намаляват от 10 578 на 8 298 - с 21,6%
• Възрастта при първи брак на мъжете се увеличава от 28,1 на 34,0 години -+5,9 години,

а при жените - от 24,7 на 31,1 години - +6,4 години.

През 2021 г. 688 760 са двойките без деца, включително:

• 573 902 двойки в юридически брак;
• 114 858 двойки в съжителство без брак. НСИ - Национален статистически институт

Тоест по наши изчисления, тъй като НСИ не конфигурира тези данни околоо 47% от всички семейства нямат деца. Това по своеобразен начин демонстрира общата социална атмосфера на разпад на системата от социални ценности, в която семейството и децата играят важна роля. Оттук и пропада следващият важен компонет – решението на отделния българин или българка да имат семейство и деца.

Посочената причинна верига, ако не бъде прекъсната, ще продължава да вкарва българската нация и държава в тунел без изход, в бъдеще без перспектива.

Позитивната алтернатива – Стратегия за социо-демографско възраждане

За нас тази позитивна алтернатива може да се търси единствено в рамките на действителното социално-хуманистично начало. Това означава изграждането на верига от социално-икономически мероприятия, базирани на Стратегията за демографското възраждане на България. Последното следва да се разглежда като съставено от програми в краткосрочна, средносрочна и дългосрочна перспектива.

Като набелязваме тези перспективи това не означава, че, например, в средносрочната и дългосрочната перспектива мероприятията трябва да се провеждат с някакво забавяне във времето спрямо краткосрочната перспектива. Не следва да се мисли за всяка от изпълнението на мероприятията в рамките на тези перспективи от днес. Разликата в перспективите предполага, че окончателното им изпълнение, ако се започне последното от днес ще заеме различно време – при краткосрочната от 1 до 3 години, при средносрочната от 3 до 5 години и при дългосрочната от 5 до 10 години.

В този смисъл в незабавна и краткосрочна перспектива следва да влизат задачи и мероприятия като:

• Приемане на закон за прогресивно подоходно данъчно облагане на семейна основа;
• Понижаване или премахване на ДДС за учебиици, детски книги, дрехи , някои детски храни или лекарства за деца по рецепти;
• Безплатно лечение на редица заболявания на деца до 16 годишна възраст;
• Приемане на специална програма за подпомагане на семейни двойки с проблеми в раждаемостта, при което на основата на договор да се определят условията за безплатни/т.е. финансирани от държавата/ процедури, като, например, „ин-витро“ и други;
• Заплащането за медицинските грижи при раждане на деца също да бъде поети от държавата;
• Подготовка на образователно-информационни предавания чрез средствата за масова информация, интернет, социални мрежи и други имащи за своя основна тема демографското възраждане на България;
• Рязко увеличаване на мрежата от детски градини, там където е необходимо;
• Други.

В средносрочна перспектива следва да се осъществят мероприятия като:

• Създаване на програми за справяне с безработицата и бедността, включително чрез създаване на мрежа от социални и солидарни предприятия, както и професионално обучение в рамките на трудовия процес;

• Масово предоставяне на жилища за млади семейства на изплащане на пазарна цена. За тази цел да се създаде специален фонд за строителство на жилища за млади семейства от държавата или общината. На основата на сключен договор за забрана на продажбата на жилището за определен период – 20 или 25 години, ако е влязла в действие следната схема. При раждане на първо дете да се намали сумата за плащане на жилището с 25%, на второ дете с 25% и на трето дете с 15%. Като се има предвид, че като правило себестойността на жилището е 35% от пазарната цена, съответния специален фонд няма да бъде на загуба, но ползата за общината или държавата, т.е.българското общество ще бъде огромна – разширяване на възпроизводството на млади хора;
• Да се разработят специални законови актове за подготвка на програма, както и да се създаде специален фонд за финансиране и привличане за постоянно местожителство на лица от българската диаспора в чужбина – Молдова, Украйна, Русия, Северна Македония, Гърция и други;
• По същия начин да се създадат условия за връщане на мигрирали в други държави български граждани и такива от български произход, включваща и съответната трудова заетост и интеграция;
• Да се подготви програма за трудова и образователно-квалификационна програма за ромското население на страната, при което да се включват възможности за реална трудова заетост и интеграция на това население;

• Създаване на държавна агенция за демографско възраждане, която да управлява организацията на всички дейности, засягащи пряко проблемите свързани с демографското възраждане на България. Тази агенция не следва да бъде тривиална бюрократична институция, а да е мрежова структура работеща в режим на действие, характеризиращ се с проектен подход на основата на предизвикателството чрез „микс” от свързани сътрудници, значителна част от които не са щатни служители, университетски изследователи, учители, лекари и други такива със свободни професии, даващи им възможности да се използва техния потенциал за целите на демографското възраждане на Родината ни;
• Създаване на Национална програма за профилактични прегледи предвид ранна диагностика на такива заболявания като сърдечно-съдови, ракови, диабет и други, които се явяват ключови причини за ранна смъртност в нашата страна;
• Други

В дългосрочна перспектива следва да се осигури:

Формиране на нов цивилизационен модел на развитие, ориентиран както към разширяване на социалните перспективи чрез неоиндустриализация и неоаграризация на иновационна платформа, така и осигуряващ в максимално възможна степен на социално равенство, социална справедливост, колективистки дух и ценности, и социална солидарност, както и народовластие. И като първа стъпка към формирането на този модел е въждането в най-кратък срок на нова данъчна система, включваща прогресивно данъчно облагане, необлагаем минимум за физически лица, също така прогресивно и диференцирано данъчно облагане на юридически лица, дифиренциран социален данък добавена стойност и други.