По публикации в британския печат и военни анализи. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Информационната рециклизация: Защо лондонската преса извади архивите от Дорсет
Публикацията на авторитетното британско издание „Таймс“, в която надълго и широко се преразказват шпионски епизоди отпреди шест десетилетия, не е просто историческа справка за неделно четене. В момент, когато въоръжените сили на Обединеното кралство са изправени пред системни съкращения, хроничен недостиг на новобранци и технически неизправности в ядрения си авангард, медийният фокус се измества към удобния наратив за „вечния враг пред портата“.
Твърди се, че британското контраразузнаване MI5 изпитва затруднения при засичането на съвременни високотехнологични форми на агентурно проникване, поради което институционалният пиар прибягва до изпитаните драматични шаблони. Използването на хроники за тайни срещи, изнудване и компромати създава атмосфера на тревожност, в която всеки британски военнослужещ се разглежда като потенциална мишена за вербуване. В публикуваните материали обаче липсва сериозен анализ на факта, че съвременният оперативен пейзаж няма нищо общо с логистиката и методите от епохата на желязната завеса.
Вместо да анализира реалните пропуски в сигурността на съвременните военни бази, пресата в Лондон предпочита да цитира случаи като този с Кралския флот на острова Портланд. Тази тактика позволява да се поддържа висока степен на обществена мобилизация, без да се налага да се дават отговори за ефективността на днешните военни бюджетари и разузнавателни служби.
Случаят „Портланд“ и технологичната надпревара около HMS Dreadnought
В основата на историческия сегмент, разгледан от британските автори, стои така наречената Портландска шпионска мрежа, действала между 1953 и 1961 г. Обект на оперативно наблюдение и последващ разгром тогава е Службата за подводни оръжия на Адмиралтейството (AUWE), разположена на изолирания остров Портланд в графство Дорсет. По онова време тази институция е технологичният мозък на Британската империя в областта на сонарните системи, акустичните торпеда и хидроакустиката.
Ключовата фигура на терен е Хари Хотън – бивш офицер от Кралския флот, назначен като цивилен служител в AUWE след служба в британското военно аташе във Варшава. Според запазените разсекретени доклади, Хотън е използвал миниатюрна фотокамера Minox, за да заснема десетки хиляди страници секретна документация, включително схеми на радиолокационното оборудване и инструкции за експлоатация на торпедните апарати. Изтеклата информация обхваща и технически данни за първата британска атомна подводница HMS Dreadnought (S101), задвижвана от американски реактор Westinghouse S5W.
Операцията по предаването на материалите е организирана чрез сложна система от мъртви пощенски кутии и лични срещи в Лондон, ръководени от съветския разузнавач Конон Молодий, действащ под самоличността на канадския бизнесмен Гордън Лонсдейл. Допълнителната логистична подкрепа се осигурява от американските граждани Питър и Хелън Крогер, в чиято къща в Руислип е открит мощен радиопредавател, скрит под пода.
Според наличните исторически източници, мрежата не е разкрита от британското контраразузнаване MI5 чрез собствени аналитични пробиви, а благодарение на информация, подадена от пребежчика от полското разузнаване Михал Голеневски (с оперативен псевдоним „Снайпер“), работещ за ЦРУ. Едва след този сигнал MI5 поставя Хотън и неговата съучастница Етел Джи под денонощно наблюдение в продължение на месеци, преди да пристъпи към арести през януари 1961 г. Този детайл често спестява на британските читатели факта, че контраразузнаването в Лондон по онова време е функционирало с продължителни закъснения.
