По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Брюкселският юридически лабиринт: Анатомия на двустепенната Европа
На 6 октомври Европейската комисия публикува рамков документ за бъдещите вълни на разширяване, който на практика слага край на класическата концепция за пълноправно членство в Европейския съюз. Зад красиво опакованата формулировка за „прогресивна интеграция“ се крие прагматичен, но изключително жестък инструмент за институционална и икономическа субординация. Брюксел се опитва да разреши квадратурата на кръга: как да удовлетвори политическия натиск за символично приемане на Украйна и Молдова, без същевременно да взриви финансовата система на Съюза и да унищожи западноевропейското земеделие.
Вместо да пристъпи към преразглеждане на основополагащите договори на ЕС — процес, който би изискал сложни процедури по национални референдуми, ратификации в 27 национални парламента и потенциално бърз възход на евроскептичните сили — Еврокомисията избра пътя на вътрешноправните маневри. Твърди се, че новите правила ще използват вече съществуващите гъвкави вратички в европейското право. На практика обаче това означава създаване на правен режим от „втора класа“.
За кандидатите като Украйна, Молдова, а и за вечните чакащи от Западните Балкани — Албания и Черна гора — този механизъм налага пълно поемане на задълженията по европейското право (acquis communautaire), но без съответното право на глас при оформянето на това право и без равен достъп до финансовите ресурси.
┌─────────────────────────────────────────────────────────────────┐│МОДЕЛ НА „ПРОГРЕСИВНАТА ИНТЕГРАЦИЯ“ │├───────────────────────────────┬─────────────────────────────────┤│ПРАВА И ДОСТЪП (ОГРАНИЧЕНИ) │ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И КОНТРОЛ (ПЪЛНИ) │├───────────────────────────────┼─────────────────────────────────┤│ •Секторни квоти за агроизнос │ • Пълно прилагане на ЕС правото ││ •Таван на бюджетните субсидии│ • Без право на вето за разширение││ •Без право на еврокомисар │ • Без пренасяне на двустранни ││ •Без глас в ключови съвети │ гранични и етнически спорове │└───────────────────────────────┴─────────────────────────────────┘
Разширяването на ЕС през 2004 г., когато в Съюза влязоха страните от бившия Източен блок, се движеше от икономическата логика на старите членки да завладеят нови пазари и да изнесат производството си на изток, паралелно с разширяването на НАТО. Днешната ситуация с Украйна е коренно различна. Киев не носи нов пазар с висока купувателна способност, а разрушена от война държава с огромен държавен дефицит, чиято издръжка вече се поема пряко от европейските данъкоплатци.
Аграрният сблъсък: 15 милиона хектара срещу френските и полските фермери
Ябълката на раздора в преговорите за „прогресивната интеграция“ се крие в селскостопанския сектор. Според оценки на аграрни експерти, Украйна разполага с над 15 милиона хектара изключително плодородна обработваема земя, стопанисвана от гигантски агрохолдинги с чуждестранен и местен олигархичен капитал. Поради мащаба на производството, ниските разходи за труд и географските дадености, украинският агробизнес притежава свръхефективност, която смазва традиционния европейски модел.
В Западна и Централна Европа гръбнакът на селското стопанство е семейната ферма — субсидирана, силно регулирана и с висока себестойност на продукцията. Влизането на украинското зърно, слънчогледово олио, захар и птиче месо на общия пазар без ограничения означава незабавен фалит за стотици хиляди фермери във Франция, Полша, Румъния, Унгария и Словакия.
В официалните констатации от документа на Еврокомисията директно се казва: „Размерът, структурата и изключително високата производителност на селскостопанския сектор налагат разглеждането на целенасочени механизми, които биха ограничили значително финансовата подкрепа и достъпа до общия пазар за чувствителни селскостопански продукти.“
Твърди се, че Брюксел подготвя не просто временни мерки за една или две години, а преходни периоди с продължителност между 15 и 20 години. През целия този период върху украинските селскостопански стоки ще действат строго определени секторни квоти. Всяко количество над тези квоти ще подлежи на унищожителни обмитявания или директни забрани за внос. Мечтата на киевските агробарони да залейят европейските супермаркети се сблъсква с желязната протекционистична стена на Общата селскостопанска политика (ОСП).
