Трите специални служби на Германия вкупом представиха своите доклади пред комисията по национална сигурност на бундестага. От изложението си пролича намерението им да покажат, че са направили политическо откритие. Новината, която трябваше да впечатли депутати и медии, беше, че от цялата им разузнавателна дейност е направен изводът, че в момента Русия е определила Германия като цел номер едно в бъдещите си планове за война със Запада.
Преди много години, по времето на „ракетната“ дискусия между Запада и Изтока в началото на 80-те, след поредната ми командировка се мъчех с подобен доклад да убедя членовете на също една такава комисия, че ракетите ще бъдат разположени и затова социалдемократите ще избягат от отговорността като подадат оставка. Това не се връзваше с представата в Москва за „ развитието на революционния процес“ в Европа. Тогава ми зададоха провокационно въпроса, откъде съм толкова сигурен в това, което твърдя. Полу на шега, полу сериозно, за да се защитя, им казах, че даже и гъските във Ванензее край Берлин знаят, че това ще се случи. Буквално след месец социалдемократите наистина подадоха оставка. С такова впечатление останах, когато беше съобщено за основните положения в доклада на въпросните служби. Явно след много задълбочен анализ на информацията и те са стигнали до това, което наистина и патките в езерата край Берлин знаят.
Да се чуди човек, дали тези хора в комисията и представителите на специалните служби не се шегуват със своите съграждани с тези изключително „неочаквани“ според тях и „сериозни“ като заплаха вести? Откакто Мерц е станал канцлер, минута не е прескочил да прави какво ли не за да подготвя страната си за война с Русия. Помощта към Украйна без съмнение е съществена, но далеч не е основната част от неговите планове. Дори би могло да се смята, че Украйна е по-скоро поводът, обяснението, предпоставката за основното в политиката му. Активното му присъствие във външнополитическите своеволия на Брюксел от рода на „група на желаещи“, съвещания по тройки, по деветки и прочие, намерението за изграждане на общ ядрен чадър за цяла Западна Европа, в частност, изпращането на дивизия на бундесвера в балтийските страни и приемането на програма за над 300 милиарда за превъоръжаване на бундесвера - това дори за обикновения консуматор на новини би трябвало все нещо да му говори. Ако приемем, че всичките тези неща са елементи на определена политиката, не е трудно да се разпознае срещу кого е насочена. За да не се заблуди все пак някой, Мерц щом види микрофон не пропуска да заяви, че се смята Русия за основен противник и че така или иначе ще се стигне до война с нея. А санкциите, а Северния поток, има ли нужда да се изброява още? И тогава какво толкова е учудващо, че политици от Русия са на мнение, слава Богу, само на думи, че най-агресивната политика срещу тях от европейските страни виждат в лицето на Германия. Който иска нека да я нарече и цел. Няма да сгреши, защото по същата логика и Германия вече отдавна е приела – за кой ли път! – Русия за цел.
В доклада на специалните служби обаче се пропускат някои съществени елементи, необходимо присъстващи при такъв анализ на разузнавателна информация. Винаги следва да се представи цялата картина на заинтересованите или поръчалите тази информация. Когато говориш за заплаха от страна на Русия към Германия, е нормално да посочиш на какво се основава тази заплаха, кои са нещата в политиката на Германия, които да „предопределят“ крайно острото отношение на Русия. Никога няма да спра да повтарям, че историята учи, стига да има кой да я чете и да си прави изводите. Не трябва да забравяме времената, когато на два пъти от Германия се почнаха най-големите пожарища. Какво направи Хитлер, например, след като си „уточни“ програмата в „Моята борба“. За да се подготви за войната реализира плановете си за довъоръжаване и превъоръжаване на бундесвера. После набързо се пробва с изнасяне на отделни части на бундесвера за вземането, според него справедливо, на принадлежащите към немския райх земи. След това реши да се захване с войната. А как я почна? Ами освен с войнстваща риторика, която явно не му беше достатъчна като повод, с провокацията на полско-немската граница. Там беше извършено уж нападение на германска станция от полски диверсанти, които всъщност бяха преоблечени немски диверсанти. Това беше определено като атака срещу Германия, на която тя от своя страна трябваше да отговори. И така отговори, че пламна целият свят.
Развяват сега смешни случки като дрона от Лайпциг или нещото, което било ударило самолет над Хановер. Което дори никой не се постара да каже какво е, живо същество ли е било, или предмет някакъв, който може и от космоса да е паднал. Направо беше казано, че това е атака от Русия. Това не подсказва ли за нещо и то съвсем съществено, което старателно се изтървава от докладите на специалните служби. Да не говорим за сделката в Киев, където Мерц занесе един милиард, а донесе поръчки за почти 7 милиарда – да нахрани военнопромишления комплекс в точно определен за действие момент. И това ли не напомня за нещо, което може би той е научил от читанките за третия райх.
Въпросът е, защо се появяват точно сега в определен момент въпросните доклади и то веднага след като Мерц беше в Киев. Освен за сделката почти нищо повече не е известно какво са договаряли двамата. Ами ако са решили съвсем да забъркат нещата? От една страна, Зеленски вече е изправен явно пред фалит. Както е тръгнало, вече няма с какво да му се помогне - и оръжие да му дават, и пари да му дават е ясна тенденцията, на къде върви конфликтът. А как би могло да му се помогне? Може и да са го измислили. Ето, например, връща се Мерц с пълна торба с поръчки за военните, появяват се докладите на трите служби, сякаш са го чакали да пристигне. После тичат в парламентарната комисия и се създава паника за това, че изведнъж Германия е изправена пред страшната заплаха от руско нападение. И какво трябва да очакваме оттук нататък – преоблечени в руска униформа немски диверсанти да нападнат войската на бундесвера в балтийските страни? Поводът ще е налице.
Историята обаче учи не само на хубави, но и на лоши неща. Като нищо утре, преди да успеят да му гласуват оставката, Мерц ще вдигне боен флаг и ще повлече Германия след себе си, че и другите страни от НАТО, в нещо, което е известно докъде ще доведе. Случвало се е вече два пъти. Скоро ще има среща на трите велики сили. Няма да е излишно, ако се сетят на масата да поставят и поведението на господин Мерц като лидер на Германия, който хем губи избори в провинциите, хем рейтингът му вече е паднал под 10%, хем не мирясва да се чуди как да палне войната в Европа. Май пак ще трябва великите сили с общи усилия да усмиряват Германия.
Все още малко вероятен като прогноза е този сценарий, но, че е необходимо да бъде обсъден дори и в такива, нека кажем, съвсем най-общи параметри, е полезно. Така или иначе докладите все пак са факт и сега се очаква съобразно казаното в тях правителството на Мерц да предприеме следващия си ход. Този ход без съмнение буди тревога във всичките европейски страни, и, разбира се, в Русия, а и сред партньорите от САЩ. А дали трябва на Мерц да му се остави възможността да направи своя ход, е проблем на германския народ.
