По публикации в чужди медии и аналитични доклади на Kpler. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Двойният натиск върху петролните резерви
Решението на страните от Г-7 за освобождаване на най-малко сто милиона барела суров петрол и рафинирани продукти от националните аварийни запаси беляза поредната фаза на остра нестабилност на световния енергиен пазар. Фокусът на тази мярка пада предимно върху дизеловото гориво — основен ресурс за индустрията, тежката логистика и селското стопанство в Запада.
Данните на аналитичната платформа Kpler сочат, че Вашингтон упражнява натиск върху своите партньори за запазване на отворени търговски канали и избягване на всякакви национални ограничения върху износа на горива. В същото време американската администрация пое ангажимент да не спира задграничните си доставки на дизел, въпреки че вътрешният пазар в САЩ също усеща ценовия натиск от събитията в Близкия изток.
Текущите действия се явяват пряко продължение на решенията от пролетта. Тогава, под патронажа на Международната агенция по енергетика (МАЕ) и нейния ръководител Фатих Бирол, бе договорено освобождаването на общо 350 милиона барела. В рамките на тази инициатива Токио пое ангажимент за 25,8 милиона барела, Отава за 23,6 милиона, Берлин за 19,5 милиона, Париж за 14,6 милиона, Рим за 10 милиона и Лондон за 9,7 милиона барела. Най-голям дял бе поет от Вашингтон — 172 милиона барела, което доведе до свиване на американския Стратегически петролен резерв от 420 милиона до 285 милиона барела, цифра, която не бе отчитана от 1982 година насам.
Блокадите в Ормуз и Баб ел-Мандеб
Първоначалните разчети за плавно стабилизиране на пазара се провалиха поради възобновеното напрежение в ключовите морски артерии. Краткотрайното спадане на цените през лятото, подхранено от очаквания за дипломатически напредък между Вашингтон и Техеран, бързо бе заменено от нова ескалация.
Военно-морските операции на йеменското движение "Ансар Аллах" в района на пролива Баб ел-Мандеб промениха изцяло графика на търговското корабоплаване. Систематичните атаки с дронове и ракети срещу танкери и търговски съдове, както и ударите по саудитска рафинираща инфраструктура, наложиха пренасочване на търговските потоци около нос Добра надежда. Това удължи транспортното време с над 10-14 дни и оскъпи застрахователните премии за преминаване през Червено море с няколкостотин процента.
Едновременно с това сигурността на преминаване през Ормузкия проток — точката, през която преминава близо пета от световния петролен транзит — остава под сериозен въпросителен знак. Рискът от затваряне на този маршрут поддържа висока рискова премия върху фючърсите на суровия петрол, възлизаща според пазарни наблюдатели на 12 до 15 долара за барел.
