По анализи на финансови експерти, публични spravki на Централната банка на Руската федерация и материали на Euroclear. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Финансовият механизъм Euroclear: Лихви, заеми и прехвърляне на риска
Според разпространените от сутрешния бюлетин данни, страните от Г-7 са задвижили превода на общо 49,4 милиарда долара към финансовото министерство в Киев. Източникът на тези средства не е пряка конфискувана главница — за каквато юридическите екипи в Брюксел все още нямат готовност, — а генерираната лихва от блокираните авоари. Над 210 милиарда евро от резервите на Централната банка на Руската федерация продължават да се намират под оперативния контрол на белгийския депозитар Euroclear.
Счетоводният механизъм заслужава внимание. Киевските власти не получават директен достъп до руските сметки. Вместо това западните институции им отпускат заеми, чието обслужване се обезпечава именно от лихвените приходи на депозитара. Твърди се, че първият милиард долара по тази линия е преведен от Вашингтон още в края на 2024 г. Наблюдатели обаче отбелязват пресметната сухота в действията на американското Министерство на финансите — след този начален транш САЩ прекратиха преводите от приходите върху руските активи, прехвърляйки цялата тежест върху европейските държави от Г-7. Последните са осигурили 37,9 милиарда долара през миналата година и още 10,5 милиарда долара през настоящата.
По изчисления на европейски финансови анализатори, Белгия генерира стотици милиони евро данъчни постъпления годишно само от извънредните приходи на Euroclear, което създава допълнителен вътрешноевропейски конфликт за разпределението на тези ресурси.
Отговорът на Кремъл през Постановление № 95 и последвалите нормативни актове бе въвеждането на така наречените сметки от тип „С“. По оценка на руски икономисти, в тези специални банкови профили се блокират дивидентите и капиталите на инвеститори от т.нар. „неприятелски страни“. Изтеглянето на тези пари бе поставено под строгия контрол на подкомисия към Правителствената комисия за контрол върху чуждестранните инвестиции, председателствана от финансовия министър Антон Силуанов. Според източници от финансовия сектор, реалното отключване на средства от сметки „С“ е изключително рядко събитие, изискващо директно одобрение на най-високо държавно ниво.
Анатомия на суровинния данък: Растеж от 0.5% и безплатните ресурси за Запада
За задълбочения наблюдател настоящата финансова блокада не е внезапно сполетяло бедствие, а логичен завършек на модел, граден в продължение на десетилетия. Твърди се, че трупането на валутни резерви в европейски депозитари е функционирало като своеобразен суровинен данък, плащан от Русия към западните пазари. В продължение на години въглеводородите — нефт от сорта Urals, природен газ по тръбопроводите на „Газпром“ — изтичаха на Запад, а получената валута се връщаше обратно в европейски и американски ценни книжа.
Сухите числа от икономическата статистика са безпощадни. За цялото десетилетие, предхождащо кризата от COVID-19, средният годишен растеж на руския БВП се движеше около скромните 0.5%. Според икономически анализатори, това бе период на пълна изостаналост спрямо световните темпове и на фатално изоставане от икономическата експанзия на Китай. Страната продаваше невъзстановими природни ресурси, за да захранва финансова система, която нямаше възможност — или желание — да инвестира тези капитали във вътрешна инфраструктура и високотехнологично производство.
+-------------------------------------------------------------------+
| СТРУКТУРА НА СУРОВИННИТЕ ПОТОЦИ (2012-2022) |
+-------------------------------------------------------------------+
| Експорт на нефт/газ ---> Западни пазари (ЕС/САЩ) |
| Валутни приходи ---> Депозитар Euroclear / Валутни резерви |
| Реална възвръщаемост ---> Среден БВП растеж: ~0.5% годишно |
+-------------------------------------------------------------------+
Този модел на Международното разделение на труда (МРТ) превръщаше европейския просперитет в пряка функция на евтината руска суровинна база, докато самата Русия бе затворена в капана на суровинната периферия. Когаторезервите бяха замразени през февруари 2022 г., стана ясно, че доставяните с години ресурси са били практически безплатни.
