Дизеловият дефицит в Европейския съюз
Структурният проблем на Европа се състои в сериозния дисбаланс между вътрешното производство и реалното потребление на рафинирани горива. По данни на Европейската комисия, общото потребление на суров петрол в общността достигна 10,6 милиона барела на ден. Водещи консуматори са Германия (2,3 милиона барела), Франция (1,6 милиона) и Италия (1,3 милиона). Вносът покрива 9 милиона барела от тази нужда, като близо 2,5 милиона барела се определят от брюкселските анализатори като "високорискови", т.е. застрашени от внезапно прекъсване.
При дизеловото гориво и газьола положението е още по-съществено. Всекидневно европейската икономика изразходва около 6 милиона барела дизел, от които над четири милиона отиват директно за транспортния сектор. Данните на Евростат показват, че собственото производство на рафинериите в ЕС възлиза на едва 4,4 милиона барела дневно. Това формира чист дефицит от над 25 процента, който задължително трябва да бъде покрит чрез внос по море.
Пренасочване на търговските маршрути
След прекъсването на преките енергийни връзки с Русия и спирането на редовните договори от страна на саудитски доставчици, индийските рафинерии се превърнаха в основен източник на дизел за европейския пазар. През август индийските производители пренасочиха над 60 процента от своя износ на дизелово гориво към порталите в Северна и Западна Европа, възползвайки се от високите маржове на рафиниране.
Въпреки този ръст, обемът на доставките от Индия — около 200 000 барела дневно — компенсира само малка част от общия европейски дефицит. В същото време американският износ на дизел, възлизащ на общо 1,6 милиона барела дневно, е насочен основно към пазарите в Латинска Америка (близо 1 милион барела). За Европа остават ограничен брой партиди. През август Обединеното кралство е закупило 108 000 барела на ден, а Франция — 42 000 барела на ден от американски търговци.
Поетапното освобождаване на предвидените 100 милиона барела ще се реализира в рамките на тримесечен период. Опитът от пролетните ангажименти показва, че реалното изпълнение достигна едва 80 процента от първоначално обявените цели, тъй като редица държави задържаха части от резервите си с цел обезпечаване на националната си сигурност.
Комбинацията от ниски нива в подземните газови хранилища на ЕС, ограничения капацитет за морски превоз и изчерпаните държавни резерви поставя европейската индустрия пред сериозни изпитания преди зимния период. Без бързо стабилизиране на корабоплаването в Близкия изток или алтернативни източници на суровина, забавянето в производствените сектори на континента изглежда неизбежно.
