Арктическият терен не прощава грешки в изчисленията. За разлика от класическите представи за снега като ронлива и нестабилна маса, строителният материал за традиционното иглу се добива от плътни, ветрово компресирани наноси. Полетата от такъв сняг притежават специфична кристалност и висока якост на натиск, което позволява изрязването на блокове с помощта на костени или метални ножове. Преносът на топлина през подобна структура се подчинява на физиката на затворените порции въздух, уловени между микроскопичните ледени кристали. Плътността на ветровия сняг варира, но изолационните му свойства са сравними с тези на съвременните порести строителни материали.
Сглобяването на купола следва възходяща спирала, при която всеки блок поддържа съседния чрез геометрията на дъгата, а не чрез допълнителни свързващи съединения. Ностинската здравина на конструкцията не разчита на цимент, а на последващото частично разтопяване и незабавно последващо замръзване на вътрешния повърхностен слой. Източниците на топлина вътре — излъчването от човешките тела и изгарянето на животинска мазнина в каменните съдове — издигат температурата под самия таван. Влагата от дишането и отработеният топъл въздух се издигат нагоре, кондензират върху студения сняг и образуват монолитна ледена кора. Тази вътрешна облицовка уплътнява структурата срещу микропропуски и увеличава конструктивната й устойчивост спрямо външния вятър.
Същинското инженерно предизвикателство обаче не е задържането на топлината под купола, а контролът върху въздушния обмен. Всеки стандартен вход, изрязан директно в стената на нивото на пода, би превърнал жилището в аеродинамична тръба. Поради разликата в налягането и плътността, студеният външен въздух би нахлул незабавно, а по-лекият топъл въздух би изтекъл през горната част на отвора. За да избегнат този критичен недостатък, инуитите използват естествените закони на конвекцията, изкопавайки тунел, чието ниво е значително по-ниско от вътрешната жилищна платформа.
Механизмът се основава на разликата в плътността на въздушните маси при различни температури. При ниски температури въздухът заема по-малък обем за единица маса, става по-тежък и под действието на гравитацията се спуска в най-ниските налични точки на терена. Изкопаната пред купола траншея и преминаващият под снежната стена тунел формират геометрична яма. Навлизащият отвън леден въздух се утаява в тази ниска зона и образува естествена плътна бариера. Той физически не може да се издигне спонтанно към по-високо разположения под, докато не бъде загрят и разреден.
