Ако прекарате достатъчно време в разгребване на научни архиви, започвате да забелязвате една особена шарка: периодично някой обявява откритие, което изисква отмяна на половината познати закони на физиката. В повечето случаи не става дума за зъл намерение или грандиозна измама, а за елементарна човешка грешка, опакована в прекомерно самочувствие и лошо калибрирана апаратура. Случаят с Жак Бенвенист и неговата хипотеза за информационните свойства на силно разредените разтвори е точно такъв епизод – учебникарен пример за това какво се случва, когато методологията отстъпи пред желанието да се види сензация.
Логиката на опитите през 1988 година изглеждаше сравнително проста. Екипът на Бенвенист работи с дегранулация на базофили – специфичен имунологичен процес, при който определени бели кръвни клетки реагират на presence на антитела. Те започват последователно да разреждат разтвора с анти-IgE антитела, разклащайки епруветката на всяка стъпка. Разреждат го до степен, в която числото на Авогадро престава да бъде просто абстрактна константа от гимназиалния курс и се превръща в неизбежна стена: статистически в пробите не остава нито една молекула от първоначалното активно вещество. И въпреки това, биологичната реакция отчита промяна.
Това изглежда като заплетена гатанка, но физическата реалност на лабораторния плот винаги е много по-мръсна от теоретичния модел. Когато Nature изпраща проверяваща комисия в Париж – включваща редактора Джон Мадокс, илюзиониста Джеймс Ранди и специалиста по научни измами Уолтър Stewart – става ясно, че ефектът се появява основно тогава, когато експериментаторът знае коя епруветка какво съдържа. При въвеждането на строг двоен сляп протокол, при който кодовете на пробите са залепени на тавана в запечатан плик, вълшебната реакция просто изчезва. Резултатите се размиват в обикновен статистически шум.
Тук пробойната в теорията не е философска, а конструктивна. Водата наистина променя своята конфигурация около разтворени йони или молекули. Образуват се така наречените хидратационни обвивки, при които водната диполна молекула се оринтира спрямо електрическото поле на чуждото тяло. Но тези структури са изключително динамични. В течна фаза при стайна температура водородните връзки между водната молекула H2O и нейните съседи се разкъсват и образуват отново на всеки десет пикосекунди. Това е физическо време толкова нищожно, че всяка локална организация се срутва под въздействието на обикновеното топлинно движение на молекулите преди да успеете дори да регистрирате съществуването ѝ.
