Радев и мирът в София: получава ли политически отзвук общата идея на проф. Валентин Вацев и д-р Румен Петков?
Украинската молба за среща и българската възможност
Кирил Буданов пристигна в София по собствена молба, разговаря с министър-председателя Румен Радев и представи украинските виждания за мирно решение на войната. Срещата на 8 октомври беше потвърдена от Министерския съвет след медийни запитвания, а конфиденциалността беше обяснена със съображения за сигурност. Правителственото съобщение остави извън публичността съдържанието на украинските предложения и евентуалния български отговор. От него обаче ясно се вижда, че представител на най-близкото политическо обкръжение на Володимир Зеленски е потърсил пряк разговор с Радев за прекратяването на войната.
За Киев подобен контакт има политическа цена. Украинското ръководство познава позициите на Радев и продължителните разногласия около средствата за уреждане на конфликта. Поисканият разговор показва, че различията не са направили българския министър-председател ненужен събеседник. Украинската страна е видяла причина да представи пред него своите виждания непосредствено преди важните консултации в Съединените щати. Публичните сведения не разкриват каква помощ е очаквала, но самият избор на събеседник заслужава повече внимание от обичайните вътрешнополитически обвинения кой бил прекалено близък до Москва и кой изпълнявал чужди поръчения.
Мирното уреждане изисква разговори и с политически фигури, които не повтарят дословно позицията на едната воюваща страна. Дипломатическата полезност на един държавник понякога се увеличава от способността му да бъде чут извън собствения му съюзнически кръг. За Радев срещата създава възможност да превърне дълго защитаваната необходимост от преговори в практическа работа. Досегашните му призиви ще получат друго политическо съдържание, ако последват предложение, контакти с останалите участници и готовност България да поеме конкретна отговорност.
В публичния си коментар след срещата Радев настоява да бъде използван пълният потенциал на дипломацията и всички възможни канали за комуникация. Добавеното от него „Това правим в момента“ позволява да се види намерение за работа отвъд декларативното пожелание за мир. Изявлението не разкрива дали София вече разговаря с други столици, но поставя срещата с Буданов в логиката на дипломатическо действие. Радев сам избира да я обясни чрез необходимостта от диалог и високата социална и икономическа цена, която Европа продължава да плаща.
Българският интерес към прекратяването на войната има собствено основание. Страната е разположена в Черноморския регион, участва в европейската икономика и понася последиците от военното напрежение, енергийните сътресения и ограниченията върху търговията. Продължителността на конфликта променя средата, в която България взема решения за сигурността, бюджета и инфраструктурата си. Правителство, което приема тези последици като неизбежни и се ограничава до съгласуване на чужди позиции, доброволно свива собствените си възможности.
Общата идея, която развихме заедно с проф. Валентин Вацев, беше Радев да предложи България като територия за мирни преговори и да потърси участие на силите, без които подобно уреждане няма да бъде устойчиво. Публичната следа на предложението предхожда посещението на Буданов: в разговора, публикуван от „Поглед.инфо“ на 3 август, българското домакинство вече беше поставено като политическа възможност. Изборът на България произтичаше от убеждението, че страната може да съчетае принадлежността си към европейските и атлантическите институции със способност да предложи приемлива среда за разговор.
Посещението на Буданов приближава тази идея до реалната политика. Украинската страна вече е използвала София за разговор относно мира, а Радев е приел подобна роля. Следващият въпрос е дали българският премиер ще остане събеседник, пред когото се представят чужди предложения, или ще изработи предложение, около което могат да бъдат събрани други участници. Между тези две положения има съществена разлика в отговорността, необходимата подготовка и международното значение на България.
Иван Ангелов и публичното допускане на българско домакинство
Изказването на заместник-председателя на Народното събрание Иван Ангелов даде на посещението на Буданов по-широк политически смисъл. Представителят на „Прогресивна България“ допусна пред NOVA, че трайните преговори за мир в Украйна могат да започнат от България. Той определи визитата като дипломатически знак и посочи мирното уреждане като предмет на разговора. Тези думи идват от управляващата политическа среда непосредствено след срещата с Радев.
Ангелов не обяви договорено домакинство. Не посочи изпратени покани, участници или място за бъдещи разговори. Политическата тежест на изявлението му произтича от институционалното положение на говорещия и от момента, в който го прави. Заместник-председател на парламента, принадлежащ към партията на министър-председателя, публично въвежда възможността България да поеме роля в преговорния процес. Подобно изказване заслужава да бъде оценено като сигнал за посока, която управляващите вече могат да обсъждат пред обществото.
Общото ни предложение с проф. Вацев получава съответствие по същество в този сигнал. България беше предложена като територия за преговори; представител на управляващите вече допуска преговорите да започнат от България. Предходната идея, срещата Радев–Буданов и последвалото изявление на Ангелов образуват политическа последователност, която може да бъде проследена публично. Засега не разполагаме със свидетелство как предложението е било възприето в правителствения кръг. Имаме основание да говорим за сближаване между поставената от нас възможност и езика, с който управляващите обясняват днешните събития.
Внимателната формулировка на Ангелов оставя пространство за движение. Възможно е той да изразява очакване, породено от срещата, или да допуска публично посока, за която вече се разговаря. И в двата случая българското домакинство престава да бъде само тема на външен политически коментар. То влиза в речта на управляващата партия. Оттук нататък правителството ще трябва да обяснява какво съдържание влага в тази възможност, ако тя продължи да бъде поддържана от негови представители.
Политическата подкрепа за подобна инициатива трябва да бъде разграничена от отношението към цялостното управление на Радев. Мирното уреждане и защитата на българските интереси могат да получат подкрепа от хора, които имат сериозни възражения срещу икономическите, социалните или кадровите решения на кабинета. Превръщането на инициативата в партийна собственост би ограничило обществената ѝ основа. Управляващите ще имат нужда от по-широко съгласие, ако действително предложат България като домакин на разговори с международно значение.
Отношението на Илияна Йотова също има значение. Президентската администрация съобщи, че не е провеждала среща с Буданов, а държавният глава впоследствие определи разговора с премиера като част от активната българска външна политика. Публично видимата инициатива остава съсредоточена при Радев, но оценката на Йотова създава възможност за институционална подкрепа. Съобщението, че към президентската администрация не е постъпвало искане за среща, не дава основание да се приема, че между институциите е имало конфликт във връзка с посещението.
Международна инициатива с подобен залог изисква участие на външнополитическата администрация, службите за сигурност и институциите, които ще носят отговорност за приемането на делегациите. Поверителният характер на първия разговор е разбираем. Ако контактите прераснат в предложение за домакинство, личното доверие към премиера ще трябва да бъде подкрепено от държавна подготовка. Без нея България рискува да произведе силна публична заявка, за която няма дипломатически капацитет и предварително съгласуване.
Вътрешнополитическите реакции около посещението вече показват колко лесно темата може да бъде погълната от местния спор. Украинското издание „Еспресо“, позовавайки се на NOVA, поставя акцент върху недоволството на „Възраждане“ и исканията за обяснение на визитата. Така българският разговор за възможен мир достига до чуждата аудитория през конфликта между правителство и опозиция. Правителството ще трябва да даде достатъчно ясно политическо обяснение за целта на контактите, без да разгласява поверителното им съдържание. Иначе всяко информационно празно място ще бъде запълвано с подозрения, удобни за текущата партийна борба.
София преди Маями: кой подготвя условията за преговори
Буданов напуска София преди американските разговори, в които участва украинският преговорен екип. Според Укринформ Зеленски обявява срещата със Стив Уиткоф и Джаред Къшнър и назовава сред украинските представители Буданов, Кислица, Арахамия и Умеров. Украинският президент очаква отчет след завръщането им в Киев. Софийският разговор се намира непосредствено преди тази консултация, което увеличава значението му, без да разкрива дали е част от предварително съгласуван дипломатически маршрут.
По информация на Reuters американската страна се стреми да изработи общо предложение за уреждане на войната. За разговорите в Маями са поканени европейски представители, а сред обсъжданите въпроси са гаранциите за сигурност и следвоенното възстановяване. Подготовката на подобно предложение изисква повече от съгласие, че войната трябва да приключи. Необходима е съвместимост между очакванията на Киев, американските намерения, европейските ангажименти и условията, при които Москва би приела договореното.
Гаранциите за сигурност съдържат спор за бъдещото военно положение на Украйна, за задълженията на външните участници и за начина, по който ще се реагира при нарушаване на договореностите. Следвоенното възстановяване поставя въпроси за финансирането, управлението на ресурсите и дългосрочната икономическа зависимост. Прекратяване на огъня, което оставя тези въпроси без работещо решение, може да намали временно насилието и едновременно да запази основанията за следваща конфронтация. Мирният процес ще бъде устойчив само ако участниците намерят механизми, които могат да изпълняват и защитават пред собствените си общества.
Американското участие носи възможности и ограничения. Вашингтон разполага с инструменти за въздействие, каквито България няма, и поддържа пряк диалог с руското ръководство. Американската администрация обаче преследва собствените си политически, икономически и стратегически интереси. Те могат да се срещнат с украинските и европейските очаквания по един въпрос и да се раздалечат по друг. Българско участие би било полезно, ако обслужва реално сближаване на позиции и едновременно защитава ясно формулиран национален интерес.
Европейското присъствие също не гарантира единна европейска позиция. Държавите понасят различно последствията от войната, имат различни оценки за риска и разполагат с неравни възможности да поемат бъдещи задължения. България трябва да познава тези различия, преди да предложи домакинство. Инициатива, която бъде разчетена като опит за вътрешно противопоставяне в ЕС, ще срещне съпротива още преди да достигне до воюващите страни. Подготовката трябва да покаже как българската площадка може да помогне на преговорите и какви конкретни задачи е способна да поеме.
Москва остава решаващият участник, чието отношение към възможна софийска среща не се вижда в наличните публични сведения. Според отчета на Юрий Ушаков за разговора Путин–Тръмп на 9 октомври руската страна ще прецени кога могат да бъдат възобновени тристранните преговори с Украйна и САЩ. Ушаков свързва тази позиция с украинските удари по време на руските избори. Българското правителство не може да изгради реалистично предложение за домакинство само върху готовността на Киев да разговаря с Радев. Ще бъде необходимо да установи как Москва оценява подобна площадка и какви условия поставя за участие.
В отделното съобщение на „Интерфакс“ Ушаков посочва, че Тръмп е обещал руските сигнали да бъдат предадени на украинската делегация в Маями. Разговорите за мир продължават през посреднически контакти, дори когато няма договорено възобновяване на преките преговори. В такава среда малка държава може да бъде полезна чрез поверителна консултация, работна среща или разговор по ограничен въпрос. Подобна роля изисква точност, търпение и приемане на обстоятелството, че публичният резултат може да дойде значително по-късно от първите контакти.
Общата ни идея с проф. Вацев включваше по-широк хоризонт на участие на големите сили, включително Китай. Днешните сведения за софийската визита и американските консултации не очертават китайско участие. Предложението за България трябва да бъде съобразено с реалния етап на процеса. Ако се открие възможност за подготвителни разговори между ограничен брой представители, тя заслужава работа, без да бъде натоварвана предварително с очакването за голяма международна конференция. Успешното домакинство на първа работна среща може да създаде доверие за следваща, по-широка роля.
Българският интерес и цената на дипломатическата инициатива
България има основание да предложи територията си за разговори, но приемливостта на предложението трябва да бъде изградена. Членството в ЕС и НАТО определя институционалното положение на страната; отношенията с Русия и историческата памет влияят върху политическите възприятия. Нито принадлежността към съюзите, нито историческите връзки сами по себе си осигуряват доверие от всички участници. Домакинът трябва да гарантира сигурност, предвидимост и еднакво коректно отношение към делегациите, както и да избегне употребата на срещата за вътрешна политическа реклама.
Способността да се разговаря с Москва ще бъде също толкова необходима, колкото вече осъщественият контакт с Киев. България няма да получи посредническа роля по силата на самопровъзгласено намерение. Тя трябва да предложи услуга, от която участниците действително се нуждаят: подходящо място, поверителност, организационна готовност или възможност за контакт, който на друго място би бил политически по-труден. Правителството трябва да установи каква от тези потребности може да покрие, преди да даде на инициативата широко публично име.
Черно море придава непосредствено национално значение на дипломатическата работа. Нападенията срещу търговските кораби в българската изключителна икономическа зона направиха по-остри въпросите за сигурността на корабоплаването и риска от разрастване на конфликта. В официалната си позиция след Консултативния съвет за национална сигурност Радев настоява решенията да се основават на доказателства и посочва съществуващите рискове от продължаващата война. България има интерес да запази свобода за дипломатическо действие, докато установява обстоятелствата около нападенията.
Разследването на морските инциденти и работата за мир трябва да имат ясни задачи. Доказателствата за атаките не могат да бъдат подчинявани на желанието да се запази добър контакт с някоя столица. Дипломатическите контакти също не трябва да бъдат прекратявани само защото вътрешнополитическият спор изисква незабавно обвинение. Държавната отговорност включва едновременно защита на сигурността, установяване на фактите и търсене на възможности за ограничаване на риска.
Българско предложение може да започне и с по-тесен предмет, ако общото мирно уреждане още не е готово за преговори. Сигурността на гражданското корабоплаване и механизмите за комуникация при опасни инциденти имат непосредствено значение за региона. Работата по тях би могла да покаже дали участниците са способни да изпълняват ограничени договорености. Такава възможност е аналитично предложение, произтичащо от българските интереси; в публичното съобщение за срещата Радев–Буданов подобен формат не е обявен.
Радев ще трябва да прецени и риска от преждевременна публичност. Обявено домакинство без предварителна приемливост може да доведе до демонстративен отказ и да затрудни следващи контакти. Прекомерното мълчание, от своя страна, позволява инициативата да бъде представена като задкулисна договорка. Политическото обяснение трябва да бъде достатъчно ясно за българското общество, а дипломатическите подробности да останат защитени, докато страните не дадат съгласие за разгласяването им.
Изказването на Ангелов вече повишава очакванията. Управляващите са допуснали публично България като възможно начало на преговорите и ще бъдат оценявани според последвалите действия. Ако сигналът остане без развитие, той ще се превърне в поредната употреба на мира за вътрешен престиж. Ако бъде подкрепен с последователни контакти и конкретно предложение, правителството ще има основание да търси широка подкрепа. Общата ни идея с проф. Вацев поставя такава отговорност пред Радев: да провери възможността чрез действие и да даде на България собствена задача в дипломатическия процес.
Радев трябва да превърне възможността в българско предложение
Срещата с Буданов и изказването на Иван Ангелов създават политическа възможност, която заслужава сериозна държавна работа. Украински представител е потърсил Радев за разговор относно мира; управляващата партия вече допуска преговорите да започнат от България. Между общата идея, която развихме с проф. Валентин Вацев, и тези действия има видимо съответствие. Следващият етап изисква правителството да установи дали останалите участници виждат полезност в българско домакинство.
Радев разполага с възможността да предложи на България по-съдържателна роля от изразяването на надежда, че другаде ще бъде постигната договореност. Той трябва да определи какъв разговор може да бъде приет тук, с кого да започне и какви условия страната е способна да осигури. Дипломатическият резултат ще зависи от подготовката и международната приемливост на предложението, а не от силата на публичното му представяне.
Нашата обща позиция с проф. Вацев беше, че България трябва да потърси тази възможност. Подкрепата за конкретна мирна инициатива не освобождава Радев и правителството му от критика по останалите направления на управлението. Тя произтича от българския интерес войната да бъде прекратена, рисковете в Черно море да бъдат ограничени и страната да участва в решенията, които ще определят бъдещата ѝ среда за сигурност.
София може да започне с малка, поверителна и практически полезна среща. Ако тя помогне на участниците да се чуят, да уточнят условия или да намалят конкретен риск, България ще е изпълнила собствена дипломатическа задача. Възможността за по-широк формат ще се изгради чрез доверието от такава работа.
Радев вече заяви, че използва каналите за диалог. Ангелов допусна българско начало на преговорите. Правителството трябва да даде съдържание на тези думи с предложение, което може да бъде обсъдено в Киев, Москва, Вашингтон и европейските столици. Общата ни идея с проф. Вацев получи първия си осезаем политически отзвук. Превръщането ѝ в държавна инициатива е отговорност на управляващите.
