България

Черно море пламна

/Поглед.инфо/ Поредицата от сблъсъци с търговски плавателни съдове в близост до нашите брегове и взривовете на танкери в източната част на акваторията маркират нов, изключително опасен етап. Военните действия трайно преляха в открити международни води, но вместо София да предложи работещи дипломатически и регионални механизми за предпазване на морската среда и корабоплаването, политическият елит отново заложи на познатите партийни боричкания и идеологически клишета.

Павлин Павлов 7566 прочитания
Черно море пламна

От бреговете на двете воюващи страни войната настъпи в открити води и почти завладя цялата територия на нашето Черно море. Инцидентите с двата кораба в икономическата зона за свободна търговия непосредствено пред нашите брегове предизвика на мига дандания в политическото ни пространство. Сякаш сме чакали и сме се надявали да се случи. Разкудкудяка се политическият ни кокошарник и то строго по правилата на съществуващото ни разделение в глобален и вътрешнополитически план. Всички се нахвърлиха да търсят виновните сред опонентите си. И без доказана вина да е, само и само да се демонстрира съответната политическа позиция.

Проблемът с Черно море, първо, далеч не е само военнополитически, второ, не е и предимно обект на междудържавни отношения, не е също съпътстващ предмет на търговско-икономически отношения. Май покрай шумотевицата позабравихме, че той е свързан със защитата на еднакво нужното на всички черноморски страни море, с неговото оцеляване от огъня на войната, която се шири из континента, с опазването му като наша историческа даденост и предимство.

Отскоро може би във връзка с навлизането в есенно-зимния времеви отрязък, започнаха да се излъчват всякакви реклами за инициативата на отделни медицински центрове за безплатни прегледи на ушите и на очите. Няма отърване от тях, навсякъде са из медийно пространство. Има, оказа се, и полза, защото, докато с досада чаках да ни подминат за пореден път, се сетих, че няма да е лошо да се направи цялостен профилактичен преглед на нашия политически елит, да се провери способността му да чува и да гледа. Като наблюдавам надприказването, сега свързано с произшествията в Черно море, не мога да се отърва от впечатлението, че доста от политическия ни формат страдат от една не толкова смъртоносна, но много упорита за лекуване, да не кажа, почти невъзможно да бъде овладяна болест. За да се похваля със съответна компетентност, ще кажа, че тя се нарича „миопия“ и се проявява в два варианта – „симплекс“ и „магна“. За всеки случай, оценявайки грамотността на нашите избраници, ще преведа, че на наш език болестта се нарича „късогледство“, което може да бъде съответно в по-слаба и в по-силна форма изявено. Това, което наблюдаваме като политически дебат, ясно показва, че нашите политици страдат точно от по-крайната, по-силната форма на късогледство, което по нашите краища се нарича кокоша слепота. Трябва да се отбележи, че последните седмици имаме всички основания да твърдим, че болестта е обща, почти без изключения, най-важното, и от едната и от другата страна… и от третата, независимо от вида на разделението.

Ако приложим диагнозата към актуалните в момента събития, ще разпознаем признаците – без дори да се помисли за момент, се надигна вой за това, че, едва ли не, е нарушено нашето морско пространство, че трябва да се вкара в действие незабавно член 4 от договора за НАТО, да се извика Митрофанова на момента и да се дамгоса със съответната нота. Роди се и сравнително умна идея за отбрана на нашите брегове - да се направи коалиция на натовските страни, Румъния, България и Турция, които съвместно да изработят система за противодействие. Общо взето наглед адекватни според натовския стандарт реакции. Въпреки че пак стигаме до въпросната болест, защото тази инициатива е израз именно на това късогледство, което ни пречи или не ни дава възможност да погледнем на основния проблем. А той е, че в момента страда цялото Черно море. Защото ако тук потъна кораб с екипажа си, а от друг все пак успяха да спасят хората, то в същото време пред Сочи беше взривен от украински дрон огромен танкер с нефт. Заревото му огря половината акватория, а много километровият черен дим със сигурност е трябвало да бъде забелязан от нашите, следящи пространството системи. Ако сложим на кантар двете събития, ще видим, че с минимални разлики те на везната по еднакъв начин вредят на нашето море, замърсяват го, тровят го. Скоро ще го превърнат в непригодна за живеене среда. Даже и ние, които сме родени да живеем по бреговете му, вместо да му се радваме, ще страдаме, ще ходим по мазутени плажове, ще ядем разкапана риба, няма да смеем лицето си да измием с водата му.

Колкото и да спорим и да се надлъгваме, това не е проблем, който идва само откъм Русия. В него участва реципрочно и Украйна, а и другите войнстващо настроени държави. Това е проблем на войната, на тази война в Черно море. Тя няма как да бъде спряна едностранно. Касае всички ни. Черно море не е нива да вземеш и да я разделиш на парцели, за да може всеки да си загради своя и да си го пази. Не може да стане. Тогава няма как, дори и да не можем да чуваме и да гледаме, поне да не се сетим, че единственият път е бързо и безотлагателно да се предприемат стъпки за спиране на войната в Черно море. Като важна стъпка към спирането й въобще. Защото чисто технически и тактически да се преустановят военните действия в Черно море е доста по-лесно и достъпно като решение отколкото да се спре целия конфликт. Още повече, че и самите воюващи страни страдат най-вече от загубите, които понасят.

Остава едно единствено към момента – подсказано макар и с половин тон в съобщението на Консултативния съвет – да се преборим заедно със съседните страни, нека и да е под егидата на НАТО, на ЕС, на ООН, на всякакви други заинтересовани страни, за да се организира Черноморска конференция за опазване на Черно море. Прилича, разбира се, във Варна да се проведе. На нея да не се държим като разглезени деца, които не могат да си разделят куклите, а заедно, непременно и с Русия, да се вземат решения, колкото са може по-бързо да се спре тая дивотия, която гледаме в момента във водите на Черно море. Звучи кощунствено, но като варненец бих казал, ако иска някой да воюва, да воюва на собствената си земя и да не прехвърля своите войнствени намерения на територия, която не е негова, а е обща. Да си опазим нашето Черно море, за да може то да ни служи както и досега като партньор и в туризма, и в икономиката, и в културата, и в здравеопазването. Въобще в живота ни.

Още от България

Черно море вече няма тил: войната стигна до България
България

Черно море вече няма тил: войната стигна до България

/Поглед.инфо/ В една война най-опасният момент настъпва, когато политическата версия започне да изпреварва доказателството. Черно море вече е пространство, в което руски и украински оръжия, военна логистика, гражданско корабоплаване и интересите на държавите от НАТО се срещат на все по-малка дистанция. За България въпросът вече не е само кой стои зад последния инцидент. Много по-сериозно е дали държавата разполага със собствена способност да установи извършителя или ще приема готови отговори от воюващите страни. Анализът проследява разширяването на морската война, възможностите на Москва и Киев и опасната граница между съюзническата солидарност и правото на България да има собствена фактическа позиция.

07.10.2026 09:14
България в голямата геополитика. Три въпроса към президента  на  България г-жа Илияна Йотова
България

България в голямата геополитика. Три въпроса към президента на България г-жа Илияна Йотова

/Поглед.инфо/ В условията на изострена геополитическа динамика преподавателят от Университета в Отава проф. Ивайло Груев публикува отворено писмо, адресирано до президента на Република България Илияна Йотова. Материалът поставя три ключови питания относно бъдещето на международната сигурност, разминаванията в подходите на Вашингтон и Брюксел за конфликта в Украйна и евентуалното изпращане на български контингенти при пряка военна сблъсък. В текста се изтъква ролята на българската военна инфраструктура като 22-ра авиационна база „Безмер“ и доставките на боеприпаси за Източна Европа.

05.10.2026 08:04
Проф. Любомир Халачев: Взряхме се в тестовете PISA, а изпускаме реалния живот и талантите на децата
Образование

Проф. Любомир Халачев: Взряхме се в тестовете PISA, а изпускаме реалния живот и талантите на децата

/Поглед.инфо/ Всички говорят за модерни системи и тестовете PISA, но образователната система продължава да издава дипломи без реално покритие и да пренебрегва индивидуалните таланти на децата. Проф. Любомир Халачев поставя неудобните въпроси за училищното образование: защо пренебрегваме занаятите, спорта и изкуството като път за спасение и реализация на младите хора. Време е държавата да спре да гледа само към чуждите стандарти и да предложи практическо образование, което дава професия, уважение и достоен доход на всеки ученик според неговите възможности.

05.10.2026 06:42
Румен Петков и княз Лобанов-Ростовски започнаха подготовката за 150-годишнината от Плевенската епопея в Пордим
България

Румен Петков и княз Лобанов-Ростовски започнаха подготовката за 150-годишнината от Плевенската епопея в Пордим

/Поглед.инфо/ В навечерието на 150-годишнината от Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.) и 50-годишнината от изграждането на Панормата „Плевенска епопея 1877“, в община Пордим бяха предприети първите организационни стъпки за включване на региона в националната програма за честванията през 2027 година. Председателят на ПП АБВ Румен Петков и световноизвестният колекционер и дарител княз Никита Лобанов-Ростовски бяха на инспекция и поклонение в историческите обекти в Пордим по покана на кмета Детелин Василев. Посещението очертава сериозния разрив между съхранената памет в Северна България и липсата на държавна стратегия за реактуализация на военноисторическото ни наследство.

29.09.2026 16:52
Вик за помощ от Тараклия: Защо българската държава обърна гръб на българите в Молдова?
България

Вик за помощ от Тараклия: Защо българската държава обърна гръб на българите в Молдова?

/Поглед.инфо/ Председателят на СНЦ „Гражданско движение Български свят“ Валери Делибалтов излезе с остър апел към българските институции относно отношението на държавата към съдбата на българите в Република Молдова. Повод за позицията е повторното поставяне на проблема за Тараклия от парламентарната трибуна и демонстративното равнодушие на част от народните представители. Авторите алармират за задълбочаващ се разкол между българското посолство в Кишинев и местната общност, както и за прозрачността при номинациите за почетен консул.

28.09.2026 21:57
Уроците от Берлинския договор (1878): Как геополитическите грешки от миналото тежат върху България и днес
България

Уроците от Берлинския договор (1878): Как геополитическите грешки от миналото тежат върху България и днес

/Поглед.инфо/ Анализът разглежда категорията „стартово положение“ във военното дело и геополитиката, приложена спрямо Княжество България след Берлинския договор от 1878 г. Авторът Христо Каленицов проследява интересите на Великите сили, разпокъсването на българското етническо землище и невъзможността на тогавашния и днешния български политически елит да разбере реалполитиката и стратегическите съюзи, правейки паралели с актуалните процеси в днешния 21 век.

28.09.2026 06:19
Проф. Любомир Халачев към любителите на Черноморието: След Топлофикация и водата, остана ли само морето без концесионер?
България

Проф. Любомир Халачев към любителите на Черноморието: След Топлофикация и водата, остана ли само морето без концесионер?

/Поглед.инфо/ Докато геополитическите сътресения засенчват ежедневните проблеми, българският гражданин остава впримчен в паяжината на монополистите и концесионерите. От мистериозните формули на „Топлофикация“ и абсурдните фактури за ток до разходите за отведена вода – системата е проектирана така, че потребителят винаги да се чувства излъган. Професор Любомир Халачев прави дисекция на този икономически абсурд, питайки с горчива ирония: кога и родното Черноморие ще бъде дадено на концесия с такси за влизане и излизане?

27.09.2026 07:44
Александър Симов: България влиза в политически трус – старите партии могат да бъдат пометени
България

Александър Симов: България влиза в политически трус – старите партии могат да бъдат пометени

/Поглед.инфо/ Владимир Трифонов: Разговорът ми с Александър Симов започва от президентските избори, но стига много по-далеч – до въпроса дали България е пред разпадане на досегашния политически модел. Какво може да се случи при балотаж между Илияна Йотова и Костадин Костадинов? Къде остават Андрей Гюров и градската десница? Защо ГЕРБ не издигна собствен кандидат и накъде могат да тръгнат неговите избиратели? Говорим за Русия като вечната разделителна линия, за кризата на традиционната десница и за натрупаното обществено недоволство, което може да произведе съвсем нова политическа конфигурация.

26.09.2026 18:00