От бреговете на двете воюващи страни войната настъпи в открити води и почти завладя цялата територия на нашето Черно море. Инцидентите с двата кораба в икономическата зона за свободна търговия непосредствено пред нашите брегове предизвика на мига дандания в политическото ни пространство. Сякаш сме чакали и сме се надявали да се случи. Разкудкудяка се политическият ни кокошарник и то строго по правилата на съществуващото ни разделение в глобален и вътрешнополитически план. Всички се нахвърлиха да търсят виновните сред опонентите си. И без доказана вина да е, само и само да се демонстрира съответната политическа позиция.
Проблемът с Черно море, първо, далеч не е само военнополитически, второ, не е и предимно обект на междудържавни отношения, не е също съпътстващ предмет на търговско-икономически отношения. Май покрай шумотевицата позабравихме, че той е свързан със защитата на еднакво нужното на всички черноморски страни море, с неговото оцеляване от огъня на войната, която се шири из континента, с опазването му като наша историческа даденост и предимство.
Отскоро може би във връзка с навлизането в есенно-зимния времеви отрязък, започнаха да се излъчват всякакви реклами за инициативата на отделни медицински центрове за безплатни прегледи на ушите и на очите. Няма отърване от тях, навсякъде са из медийно пространство. Има, оказа се, и полза, защото, докато с досада чаках да ни подминат за пореден път, се сетих, че няма да е лошо да се направи цялостен профилактичен преглед на нашия политически елит, да се провери способността му да чува и да гледа. Като наблюдавам надприказването, сега свързано с произшествията в Черно море, не мога да се отърва от впечатлението, че доста от политическия ни формат страдат от една не толкова смъртоносна, но много упорита за лекуване, да не кажа, почти невъзможно да бъде овладяна болест. За да се похваля със съответна компетентност, ще кажа, че тя се нарича „миопия“ и се проявява в два варианта – „симплекс“ и „магна“. За всеки случай, оценявайки грамотността на нашите избраници, ще преведа, че на наш език болестта се нарича „късогледство“, което може да бъде съответно в по-слаба и в по-силна форма изявено. Това, което наблюдаваме като политически дебат, ясно показва, че нашите политици страдат точно от по-крайната, по-силната форма на късогледство, което по нашите краища се нарича кокоша слепота. Трябва да се отбележи, че последните седмици имаме всички основания да твърдим, че болестта е обща, почти без изключения, най-важното, и от едната и от другата страна… и от третата, независимо от вида на разделението.
Ако приложим диагнозата към актуалните в момента събития, ще разпознаем признаците – без дори да се помисли за момент, се надигна вой за това, че, едва ли не, е нарушено нашето морско пространство, че трябва да се вкара в действие незабавно член 4 от договора за НАТО, да се извика Митрофанова на момента и да се дамгоса със съответната нота. Роди се и сравнително умна идея за отбрана на нашите брегове - да се направи коалиция на натовските страни, Румъния, България и Турция, които съвместно да изработят система за противодействие. Общо взето наглед адекватни според натовския стандарт реакции. Въпреки че пак стигаме до въпросната болест, защото тази инициатива е израз именно на това късогледство, което ни пречи или не ни дава възможност да погледнем на основния проблем. А той е, че в момента страда цялото Черно море. Защото ако тук потъна кораб с екипажа си, а от друг все пак успяха да спасят хората, то в същото време пред Сочи беше взривен от украински дрон огромен танкер с нефт. Заревото му огря половината акватория, а много километровият черен дим със сигурност е трябвало да бъде забелязан от нашите, следящи пространството системи. Ако сложим на кантар двете събития, ще видим, че с минимални разлики те на везната по еднакъв начин вредят на нашето море, замърсяват го, тровят го. Скоро ще го превърнат в непригодна за живеене среда. Даже и ние, които сме родени да живеем по бреговете му, вместо да му се радваме, ще страдаме, ще ходим по мазутени плажове, ще ядем разкапана риба, няма да смеем лицето си да измием с водата му.
Колкото и да спорим и да се надлъгваме, това не е проблем, който идва само откъм Русия. В него участва реципрочно и Украйна, а и другите войнстващо настроени държави. Това е проблем на войната, на тази война в Черно море. Тя няма как да бъде спряна едностранно. Касае всички ни. Черно море не е нива да вземеш и да я разделиш на парцели, за да може всеки да си загради своя и да си го пази. Не може да стане. Тогава няма как, дори и да не можем да чуваме и да гледаме, поне да не се сетим, че единственият път е бързо и безотлагателно да се предприемат стъпки за спиране на войната в Черно море. Като важна стъпка към спирането й въобще. Защото чисто технически и тактически да се преустановят военните действия в Черно море е доста по-лесно и достъпно като решение отколкото да се спре целия конфликт. Още повече, че и самите воюващи страни страдат най-вече от загубите, които понасят.
Остава едно единствено към момента – подсказано макар и с половин тон в съобщението на Консултативния съвет – да се преборим заедно със съседните страни, нека и да е под егидата на НАТО, на ЕС, на ООН, на всякакви други заинтересовани страни, за да се организира Черноморска конференция за опазване на Черно море. Прилича, разбира се, във Варна да се проведе. На нея да не се държим като разглезени деца, които не могат да си разделят куклите, а заедно, непременно и с Русия, да се вземат решения, колкото са може по-бързо да се спре тая дивотия, която гледаме в момента във водите на Черно море. Звучи кощунствено, но като варненец бих казал, ако иска някой да воюва, да воюва на собствената си земя и да не прехвърля своите войнствени намерения на територия, която не е негова, а е обща. Да си опазим нашето Черно море, за да може то да ни служи както и досега като партньор и в туризма, и в икономиката, и в културата, и в здравеопазването. Въобще в живота ни.
