Бяхме започнали разговор за образованието в училище, но не успяхме да го завършим . Извън разговора останаха някои проблеми, които явно не са достатъчно интересни за спорещите за училищното образование. По различни причини. Най-вече защото те не са приятни за изговаряне. Много по-приятно и по-симпатично за всички говорещи е да се обяснява колко много нови програми и безкрайно интересни системи за учение има извън училище, там където се простират необятните и щастливи пространства без ограничения и наказания.
Да започнем с това, че има много ученици, които получават слаби оценки в горните класове и въпреки това завършват училище. Защо училищата им дават дипломи- това вече всички го разбрахме. Но, когато пишат добри бележки на учениците, които трябва да бъдат скъсани и имат слаби знания учителите извършват две тежки нарушения. Първото е, че заблуждават съзнателно своите клиенти, т.е. учениците (и техните родители!), че са получили нужните знания. Второто е още по-тежко- те издават документ с невярно съдържание, с който вкарват обществото в заблуждение. В бъдеще обществото, доверявайки се на този документ ще възлага на младите хора определени задължения (най-малкото ще им разрешава да получат свидетелства за управление) които те няма да могат да извършват и от това ще страда цялото общество. Да видим до каква степен са виновни самите ученици за това, че не искат да учат когато станат на петнайсет години.
Ще започна с това, че като се изключи четенето, писането и математиката останалите предмети в училище предизвикват различен интерес у децата. И това е съвсем естествено- децата се раждат различни, но ние го установяваме едва когато пораснат и заемат мястото си в обществото. Тогава започваме да ги сочим и да определяме кой какъв е, какъв характер има, колко е възпитан, колко е образован и т.н. Всъщност, хората се раждат с това което се нарича характер. Възпитанието в къщи и в училище играе голяма рола, безспорно, но не е определящо. Винаги съм казвал, че щастливи са тези деца, които успеят да покажат на родителите си какви интереси имат и какво искат да работят когато пораснат. И още по-щастливи са тези, които биват разбрани от тях.
В Германия , например, учениците са съветвани какво да учат и към какво да се стремят не от родителите, а от учителите. С други думи, те забелязват още в първите класове какви таланти има детето и веднага се опитват да му помогнат да достигне максимума на своите възможности. Ако има талант за математика бива насочван към специализирано училище, ако има талант за изкуство- към съответното училище. Ако проявява интерес към хуманитарните науки родителите трябва да знаят, че е добре това дете да продължи образованието си в университета. Няма особен шанс да получи път към университета от учителите дете, което няма такива способности. Колкото и да имат желание родителите и да обясняват, че те са трето поколение интелектуалци. За това дете учителите полагат също толкова грижи, но не за да го насочат към университета. А да го научат какви професии има и какви учебни заведения има които ще го обучат как да постигне съвършенство в тези професии.
Там няма никакво извинение за дете, което не знае добре немски език. Получава слаби бележки докато не се научи добре да говори и да пише. Тогава започва да получава добри бележки и за всички е ясно, че това дете вече знае немски език. Между българските емигранти, с които съм говорил не видях нито един, който да пренебрегва знанието на немски език. Всички се стараят децата им да научат добре немски език защото знаят, че това е същностно важно за тяхното добро развитие. Някои от тях са имали пренебрежително отношение към българския език в България, но в Германия не е така- и те го разбират много добре.
Същото, между другото важи с пълна сила и навсякъде за обучението по спортни дисциплини, за обучението в изкуство от ранна възраст и т.н. Не можем да си представим, че един олимпийски шампион по бягане тренира когато му е приятно и то само ако е в добро настроение. Нито можем да си представим че един световно известен цигулар е свирил като дете между другото, когато навън вали и не му се играе. Точно обратното- всичките тези достигнали величие спортисти или творци са полагали тежък, ежедневен труд, за да достигнат съвършенство. Безспорно този неимоверен труд е бил за сметка на някои други учебни предмети. Сигурно една голяма част от нашите най-талантливи спортисти или любими артисти няма да отговорят за отличен на тестовете на PISA. Това не ги прави по-малки шампиони или по-малко любими спортисти от световна величина. Чарлз Дарвин като дете са го смятали за аутист, защото не се е интересувал от общообразователните предмети, Моцарт е влудявал с дисциплината си и с нежеланието си да разговаря с хората, а Хемингуей категорично е казал, че само денят прекаран с въдица край реката може да се смята за пълноценен и…няма да изброявам странното детство на някои световни гении. Искам само да подскажа, че не винаги и не само тестовете на петнайсет години са това, което трябва да ни радва или безпокои. Нито пък изход е самостойното говорене за перспективите за използването на AI в работата на учителите.
Многократно съм предлагал на различни министри (дори веднъж водих на тази тема разговор с един бъдещ премиер!) как да се спасят децата от домовете за изоставени деца. Там, където децата със сигурност ще отговорят слабо на тестовете на PISA и това ще помогне да влезем в лошите класации. Как да ги спасят от мизерията, от нищетата, от престъпността която ги очаква. Много от тези деца са от малцинствени групи и някак си съвсем естествено не се интересуват от литература, математика и природни науки. Но между тях има много, които имат музикален талант И също така не малко, които имат даденост за спортна дейност. Бях предложил да се направи малка група от специалисти- музиканти или спортисти- които пролетно време да обикалят тези домове и да отбират децата, които имат талант. Или за музика, или за спорт. Децата, които биват отбрани ще постъпят в училищата по музика или по спорт, ще получат умения според своя талант. Някои от тях ще станат световно известни звезди в своята област, други ще бъдат просто участници в оркестри или спортни отбори. Дори да станат улични музиканти или обикновени фитнес треньори те ще бъдат спасени от мизерията и най-вече няма да се влеят в престъпните групи, когато пораснат. Защото практическите умения, които те трябвало да изучават в училище, по думите на един бивш ученик се свеждали до това „да разберем откъде се държи лопатата“.
В света е позната подобна терапия- чрез спорт или чрез изкуство да се възпитават млади хора. В Европа се практикува от години- в Испания, в Унгария. Всички познават световно известния унгарски оркестър „Сто цигулки“. В него свирят само ромски музиканти. Прекрасен оркестър който доказва, че съществува свят, който може да бъде прекрасен извън стандартните училищни занимания. Колко ли подобни светове има пред нас, които ни дават възможност да разширим ветрилото на образователните процеси. За да можем да поберем в неговите граници всички деца и млади хора. Тези, които имат естествен талант по-лесно ще се влеят в живота, но тези които нямат ярко очертан талант или тези, които не могат да покрият всички тестове в училище и към петнайсет години вече проявяват ярко тежнение към напускане на образователната система трябва да бъдат ориентирани към конкретна трудова дейност. Това може да стане само ако им посочим, че в обществото има много и различни професии, които ще им носят удовлетворение, уважение и добър доход. И не всички са свързани с познаване на висшата математика или изящно словослагане.
Неотдавна гледах по телевизията един симпатичен мъж, който е живял дълги години в чужбина и е дошъл в България с идеята да се обединят в асоциация всички майстори, от които имаме огромна нужда. Наричат ги „майстори по вътрешните ремонти“. Прекрасна идея! Само трябва държавата, може би в лицето не само на МОН, но и на другите министерства да подкрепи тази идея и тогава ще видите колко интерес ще предизвика тя у тези млади хора, които са родени да работят с ръцете си. Такива има не малко, уверявам ви от собствен опит. По телевизията показаха репортаж за интелигентно и добре говорещо момче, което иска да стане фермер. Само че няма кой да му даде подобно образование. Аз самият съм помагал не веднъж на такива млади хора, които са родени за да майсторят нещо, но тъй като нямат специално образование сякаш не могат да се впишат в обществото. В същото време много учреждения, университети, частни стопани търсят под дърво и камък истински майстори, за да им помогнат с някакъв ремонт. Ние сякаш сме вдигнали разтреперани поглед към небето, където с големи букви е написано PISA – и не смеем да погледнем настрани. Да, съгласен съм, тестовете на PISA са добър показател за някои дейности в училищното образование.
Но те не са всичко и както беше казал един писател „Светът е красив именно защото никой човек не е същият като другия“.
