По публикации в чужди медии и военни анализи. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на съветското инженерство: Защо мостовете над Днепър са изключително устойчиви цели
Въпросът за защо транспортните артерии през река Днепър продължават да функционират след повече от четири години интензивни военни действия, намира своя отговор в строителните нормативи на миналия век. Съоръженията, проектирани и изградени през съветския период, са създавани с оглед на сценарии за пълномащабен военен конфликт с употреба на конвенционално и неконвенционално оръжие. Носещите опори на съоръжения от ранга на Южния мост в Киев са изградени от мощен стоманобетон с напречно сечение, надхвърлящо три метра в критичните зони. Използваният бетон – клас B40 и по-висок – притежава якостни характеристики, които го правят практически имунизиран срещу единични детонации на леки и средни бойни глави.
Експлозия на бойна глава с тегло под 100 килограма върху подобна опора води до повърхностно раздробяване на бетона, но не засяга конструктивната цялост на арматурния скелет. Според специалисти по мостово строителство, за причиняване на критична деформация на подобен стълб е необходим кумулативен заряд с голяма проникваща мощност или тандемен боеприпас. При него първичният заряд създава дълбок канал в стоманобетона, а основният пенетратор детонира във вътрешността на опората, за да разруши носещата арматура.
Платформите на мостовете (пътното платно) са сравнително по-лесни за повреждане, но същевременно са и най-бързо възстановяемите елементи. Мобилни инженерни групи могат да полагат временни метални конструкции или бързовтвърдяващи се бетонни смеси върху пробити участъци в рамките на броени часове, възстановявайки преминаването на колесна и верижна техника.
Ударът срещу Южния въжен мост в Киев и логистичният му ефект
По хронология на събитията, регистрирани в началото на октомври, срещу Южния мост в Киев са нанесени три последователни удара в рамките на едно денонощие. Първото попадение е отбелязано сутринта, когато безпилотен апарат е детонирал в близост до долната част на носещата опора под пътното платно. Вторият удар е реализиран няколко часа по-късно и е насочен към структурата на вантовите въжета (стоманените обтегачи, държащи платформите). Третият удар вечерта е довел до възпламеняване на остатъчното гориво на апарата върху самата палуба.
Прякото физическо увреждане на конструкцията не е довело до срутване на участък, но вторичният ефект върху градската инфраструктура се оказа значителен. В последвалата сутрин движението е затворено или силно ограничено не само по Южния мост, но и по съседните съоръжения „Патон“ и „Метро“. По данни на местните общински служби, това е направено с цел извършване на спешни инженерни инспекции за микропукнатини и скрити дефекти по носещите въжета. В резултат на това транспортната мрежа между Левия и Десния бряг на Киев изпада в неколкочасова блокировка.
Случилото се показва, че дори без пълно разрушаване на мостовото тяло, системният натиск върху ключови прелези генерира критични закъснения в движението на военни и цивилни товари.
