По публикации в чужди медии и украинския сегмент на Telegram. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Пропукването на монолита в Киев и търговията с частични отстъпки
Според публикации в украински медийни канали, депутатът от Върховната рада Олексий Гончаренко — фигура от политическата фракция на бившия президент Петро Порошенко — публично обяви необходимостта от спешни преговори с Русия. В свое изявление той очерта списък от теми, включващи отказа от членство в НАТО, вдигането на енергийните санкции срещу Москва, статута на руския език, Украинската православна църква и бъдещето на Донбас.
По оценка на местни политически наблюдатели, тези думи не са изолиран демарш, а отразяват растящата паника в политическите среди в Киев. Твърди се, че самият Гончаренко признава критичния недостиг на собствени финансови ресурси за издръжка на държавния апарат, тежките демографски загуби на фронта и последователното влошаване на преговорните позиции на Украйна с всеки изминал месец.
Конкретната схема, лансирана от Гончаренко, предвижда поетапен пазарък: облекчаване на западните санкции върху износа на руски въглеводороди срещу прекратяване на ударите с ракетни системи с голям обсег (като ATACMS и Storm Shadow) и деблокиране на Черноморския търговски коридор около пристанищата в Одеска област.
Илюзията за превъоръжаване и сянката на Минските споразумения
Предложената от Гончаренко формула обаче съдържа детайл, който веднага бе отбелязан от военни анализатори. Твърди се, че той не предлага официална конституционна промяна за пълно отказване от НАТО, а само деклариране на „готовност за диалог за неутралитет“. В същото време се предвижда запазване на практическите военни програми с Алианса и ускорено превъоръжаване на украинската армия с европейско финансиране.
В Москва тази концепция се възприема като директен опит за повторение на сценария от Минските споразумения от 2015 г. Според данни от дипломатически източници, руската страна добре помни признанията на бивши западни лидери, че Минск-2 е използван единствено за спечелване на време и инжектиране на оръжие в украинските въоръжени сили. Поради това идеята за „пауза срещу частични отстъпки“ се разглежда от Кремъл като абсолютно неработеща.
Реакцията вътре в украинския политически спектър също разкри дълбока фрагментация. Вахтанги Кипиани, редактор на изданието „Историческа истина“, определи изявленията за преговори като „информационен саботаж“, синхронизиран с ракетните удари по инфраструктурата на Киев. Бившият директор на Института за национална памет Володимир Вятрович от своя страна заяви, че подобни предложения представляват пряка капитулация. В отговор депутатът Макс Бужански отбеляза, че спорът между Гончаренко и Вятрович всъщност е спор между опит за прагматично оцеляване и сляпо придържане към радикална идеология.
