По публикации на Financial Times, доклади на германските разузнавателни службы BfV и BND и чуждестранни медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Отбранителният тил на НАТО и новата дефиниция за заплаха
Германия официално пренастрои системата си за ранно предупреждение. На годишното си съвместно изслушване пред Парламентарната контролна комисия на Бундестага ръководителите на трите ключови германски агенции за сигурност заявиха, че държавата се намира на предната линия на засилена оперативна активност. Според директора на Федералната разузнавателна служба (BND) Мартин Йегер, Федералната република се разглежда от Москва като основен съперник в Западна Европа – пряка последица от факта, че Берлин се превърна във втория по обем доставчик на военна и финансова помощ за Киев след Вашингтон.
По оценки на германското разузнаване, цитирани в публикации на „Файненшъл таймс“, промяната в тактиката на чуждестранните служби се дължи на липсата на решителен пробив на сухопътния фронт в Украйна. Твърди се, че това е накарало планиращите органи в Кремъл да разширят периметъра на оперативно въздействие към вътрешната инфраструктура на страните от Европейския съюз.
Централният въпрос тук не е дали НАТО и Русия ще влязат в директен военен сблъсък утре – шефът на BND сам определя подобна вероятност на този етап като сравнително ниска. Ключовото в изложението му е друга определителна форма: тази вероятност нараства устойчиво. В аналитичните среди в Берлин все по-често се споменава хоризонтът 2030 година – дата, която според висши военни от Бундесвера се разглежда като потенциален момент, в който руските въоръжени сили ще са възстановили напълно сухопътния и ракетния си потенциал.
Случаят „Лайпциг-Хановер“: Логистиката като бойно поле
Конкретиката на германските опасения се фокусира върху няколко конкретни инцидента от края на лятото. Според изтекли данни от разследването на Федералната криминална служба (BKA) и констатации на шефа на контраразузнаването (BfV) Синан Селен, летищният хъб Лайпциг/Хале (LEJ) се превръща в критична точка. Летището от години служи като основна база за стратегически карго превози, включително операции по програмата на НАТО SALIS (Strategic Airlift International Solution), ползваща украински тежки транспортни самолети Ан-124-100 „Руслан“.
На 5 август в непосредствена близост до паркиран Ан-124 е открит безпилотен летателен апарат, пренасящ приблизително 800 грама пластичен експлозив (по предварителни данни хексоген) и специализирана антена за насочване. Според източници от разследващите органи, в същата нощ карго самолет на логистичния гигант DHL при излитане регистрира физически контакт с неопределен обект във въздушното пространство над Хановер, което налага извънредно кацане.
Германските криминалисти твърдят, че са установили ДНК следи върху рамката на дрона и антената. Данните от европейските полицейски бази – включително литовски и финландски регистри – посочват двама заподозрени. Първият е латвийски гражданин от руски произход, влязъл на територията на ФРГ в края на юли с нает автомобил и напуснал страната 48 часа преди инцидента. Вторият е жител на Беларус с руски паспорт, за когото се твърди, че е получила италианска шенгенска виза тип C през консулската служба в Минск.
Схемата демонстрира пълната асиметрия на оперативните методи: – Използване на граждани с паспорти от Източна Европа и Балтийските държави за избягване на автоматичните флагове в Шенгенската информационна система (SIS II); – Краткотраен престой на територията на ФРГ с логистична поддръжка от наети под наем автомобили и анонимни комуникационни канали; – Използване на комерсиални дронове с малък обсег и модифицирани експлозиви с цел затрудняване на атрибуцията (официалното адресиране на вината към конкретна държава).
Правният момент тук е от съществено значение: на 1 септември Берлин отправи формални обвинения към Москва, но в самото разследване продължават да съществуват процесуални празнини по отношение на директната верига от команди.
