Не че има нещо оригинално в цялата работа. През седмица някой от брюкселската компания прескача да се срещне със Зеленски в Киев, да го поуспокои и напомпа бойния му дух и в същото време да го нагледа - да не вземе да кривне от правия, евроатлантически път. Нещата при Мерц обаче съвсем не приличат на рутинно, подобно на другите посещение. Това, че е взел със себе си десетина бизнесмени, може да се приеме донякъде като формално, протоколно оправдание на „командировката“. Само донякъде обаче, защото при честите им срещи ту в Берлин, ту в Киев не виждам защо е трябвало да разхожда хората, да ги откъсне от бизнеса им за нещо, което може да се случи в Берлин или да стане и без Мерц, ако имат интерес.
Може да се предположи, че предвид тежката ситуация в Германия на Мерц изведнъж просто се е приискало да се поразвее и да прескочи до своя приятел, да го види как е, що е и да прекара няколко хубави часове. И това няма как да го приемем за повод, предвид обстановката там. Когато дори няма нападение от дронове, в Киев всичко продължава да гори и тлее. От друга страна, може и той като генералшата, фон дер Лайен като евросамарянка да използва своето посещение, за да опази Киев поне за една нощ от нападение. Само че точно Мерц едва ли би могъл да се надява на такава благородна постъпка от страна на Путин, след като съвсем неотдавна, покрай заканите към Калининград и събитията в съседните му страни, подкрепяни от Германия, нещата ескалираха.
Понеже стана реч за Калининград, има всички основания да се окаже истина една, на вид невероятната версия, която беше загатната от една симпатична блогърка от Германия. Често в своя сайт тя с младежкия си устрем се впуска в търсенето на най-екстремни политически комбинации. Този път тя подхвърли, подчертавайки, че няма категорични доказателства, че Мерц може би по поръчение на Брюксел е отишъл да поговори със Зеленски за една любопитна политическа „врътка“. Например, Зеленски официално признава Крим за руски, което би отворило вратите на Запада в лицето най-вече на Германия, на Полша и на балтийските страни да направят опит да си вземат Калининград. Може и да са си въобразили, че няма кой знае каква разликата между Калининград и Крим като политическо статукво. Малко смотана е цялата тази политическа игра, ако някой се е заел. Тя обаче дори и като предположение отговаря на доста активно набъбваща стръв сред околните на Калининград държави да „придвижат“ въпроса.
Интересното е, че отправените предупреждения, да не кажа, заплахи от страна на Путин продължават да се приемат несериозно, включително и когато става въпрос за използване на атомно оръжие. Не се вярва явно на Запада, че това е допустимо при съответната обстановка. Тази невяра не е от позицията, че в Брюксел са готови вече да се изплезят на Русия, а от това, че се надяват на категоричната договорка на Америка и Русия да си приказват по тоя проблем, но никой да не посяга към копчето. Явно все още се мъчат да разберат Русия с ума си, което, както е казал поетът, е погрешно.
Тогава, какво остава освен, че е отишъл Мерц да обещае на Зеленски това, което вече е ясно че ще му бъде дадено – пари. Въпреки, че в момента Европейският съюз по думите на един американски коментатор се е „съблякъл вече до голо“. Ако и това не е било повод за посещението на Мерц, остава само едно обяснение, което е свързано с вътрешнополитическата ситуация в Германия и което би могло да е мотивирало Мерц да се запъти към Киев. Не е трудно човек да се досети, какво се върти в главата му, когато в момента има 10% одобрение от своите съграждани и от ден до утре може би ще трябва да напусне поста си или да обяви оставката си. Нормален човек в такава ситуация няма да помисли за някакъв политически реванш, след като е загубил битката и след като ще получи недоверие и от собствената си партия. По-скоро ще трябва да помисли за след това. А за „след това“ около него няма кой да му помогне в момента, както са щръкнали нещата. Дали пък не е това основание да прескочи до Украйна. Следвайки примера на своя американски патрон, който лично или чрез посредници постоянно се върти като лисица около украинската далавера. Или по примера на Урсула фон дер Лайен, която, където и да отиде, каквото и да направи, никога не забравя за личния си интерес. Особено сега, когато тръгнат тези милиарди за Киев - голямата част от тях от германския бюджет - няма от кого друг и с кого друг Мерц да се договори за някои последващи „мероприятия“, касаещи него лично. Едва ли ще е отишъл за да се спазари както някои наши политици да го направят главен съветник на Зеленски или може би все пак ще си уреди и нещо друго.
Ако трябва да сме справедливи, това не звучи нито възпитано, нито деликатно да го каже човек, но пък е в правилата на Европейския съюз, което виждаме по един и същ начин и в Киев с корупцията и в Брюксел със скандалите. За Мерц в това отношение още нищо подобно не се е чуло освен неговата подкрепа за фирмата, където до скоро, а може би по-нататък ще работи. И там върви прокурорска проверка, която както и другите кой знае дали ще види бял свят във вид на обвинение. По-скоро ще се завърти като свинска опашка, каквито бяха проверките и на Урсула фон дер Лайен, и на другите около нея.
Ако това е истинската причината да хване Мерц влакчето за Киев, нека да си остане за неговата съвест. Защото приказките за отпуснатия пореден милиард в помощ на Украйна като резултат от посещението са за наивници. А такива в Германия вече останаха малко. Там обаче ще му зададат други въпроси. Един от съществените е, като се е засилил да подкрепя Украйна, няма ли да се сети да помогне на собствения си народ и то точно там, където най го боли - отношенията с Русия. Защото всички в момента страдат не само от страха от война, а и от това, което на яве се илюстрира и в магазините, и в бензиностанциите, и в предприятията и къде ли не още - последствия от налудничавото и безхаберно прекъсване на връзките с Русия. Особено в навечерието на идващата тежка икономическа зима това е нещо, което по всяка вероятност ще реши съдбата на Мерц. Наследството, което той ще остави обаче, ще има дълго време да го сърба немския народ.
