Когато от парламентарната трибуна се говори за Тараклия, а залата сякаш продължава с друг дневен ред
Има моменти, когато една парламентарна реч казва повече не само с думите от трибуната, но и с реакцията на залата.Такъв момент беше поредното изказване на народния представител Ангел Георгиев за българите в Република Молдова и за случващото се в Тараклия. /ВИДЕО: https://www.facebook.com/reel/1355289779789986?locale=bg_BG/
Искам публично да го подкрепя за това, че за втори път излиза от трибуната на Народното събрание и казва директно онова, което много от нас – българите от Молдова – от месеци се опитваме да кажем на управляващите в България.
Още на 29 май Ангел Георгиев постави от парламентарната трибуна въпроса за Тараклия, за отношенията на българското посолство с нашата общност и за необходимостта от проверка на действията на посланик Мая Добрева. Тогава „Възраждане“ поиска и нейната оставка. Това е отразено от БТА и в публичната парламентарна документация. БТА
Сега той отново говори за същия проблем – за липсата на диалог, за разделението в общността и за това, че българската държава не може да стои безучастна, когато отношенията между Посолството и част от българите в Молдова са стигнали до открит конфликт.
Поводът този път е още по-болезнен.
На 19 септември в Тараклия се проведе юбилейното 25-о издание на международния етнокултурен фестивал Etno Fest Taraclia. Според БТА празникът събра 30 художествени колектива, 58 народни майстори и гости от България, Румъния и Украйна. БТА
Но искам всеки да погледне не само Ангел Георгиев.
Погледнете залата зад него.
Във видеото се вижда как част от народните представители разговарят помежду си, усмихват се и се занимават със своите въпроси, докато от парламентарната трибуна се говори за бъдещето на една историческа българска общност.
Не можем да знаем какво мисли всеки човек в залата само по един кадър. Но общото усещане е тежко: говори се за българи, за Тараклия, за съхраняването на една общност, а темата сякаш минава покрай част от присъстващите.
За нас това не е абстрактна външнополитическа тема.
Това са нашите семейства.
Нашите училища.
Нашият език.
Тараклия.
Нашето право да останем организирана българска общност в Молдова.
От години изпращаме писма, позиции, предложения и сигнали към българските институции. Твърде често отговорът е формален, закъснял или просто липсва усещането, че някой действително иска да чуе какво казват самите хора.
Точно това е и основната теза на гражданската позиция, която вече сме формулирали: проблемът не трябва да се превръща в лична война, а да бъде подложен на институционална и фактологична проверка. Нов DOC Document (2)
Има и още един въпрос: Пламен Миланов
На 29 май от парламентарната трибуна беше заявено, че според информацията, с която разполага „Възраждане“, посланик Мая Добрева е предлагала Пламен Миланов за почетен консул на Република България в Молдова.
Това е парламентарно заявено твърдение и трябва да бъде проверено чрез официалната преписка на Министерството на външните работи.
А сега, по информация, която получаваме от представители на българската общност в Молдова, през септември отново е внесено предложение за Пламен Миланов.
Тази информация трябва да бъде официално потвърдена или опровергана от МВнР. Самият ни текст правилно поставя въпроса именно така – като информация, която изисква институционална проверка, а не като вече доказан административен факт. Нов DOC Document (2)
Но ако тя е вярна, тогава въпросът става още по-сериозен:
Защо отново Пламен Миланов?
Къде е широката обществена подкрепа за него сред българската общност в Молдова?
Кои организации са били консултирани?
Къде са становищата на хората от Тараклия и другите български населени места?
На какво основание е оценено, че именно този кандидат се ползва с необходимото добро име, доверие и обществен авторитет?
Една ръководна позиция в една организация не означава автоматично представителност за цялата българска общност.
Почетният консул не трябва да бъде възприеман като човек на една дипломатическа мисия, на една организация или на един бизнес кръг.
Той трябва да бъде фигура, която има доверие, уважение и авторитет далеч отвъд собствения си кръг от партньори.
Именно затова България трябва да отговори ясно:
Има ли ново предложение за Пламен Миланов през септември?
Кога е внесено?
От кого?
На какво основание?
Колко пъти досега е разглеждана неговата кандидатура?
Какви становища са събирани?
Кои представители на българската общност са били консултирани?
И по какви критерии е оценено общественото доверие към него?
Това не са въпроси срещу един човек.
Това са въпроси за начина, по който българската държава решава кого да натовари с представителна функция сред историческа българска общност.
Ние не искаме някой да решава вместо нас
Затова благодаря на Ангел Георгиев, че за втори път изговаря тези въпроси от мястото, от което те трябва да бъдат чути.
Не защото става дума за една или друга партия.
А защото някой трябва най-после да принуди българските институции да чуят какво казват самите българи в Молдова.
Ние не искаме привилегии.
Не искаме някой да решава вместо нас.
Не искаме предварително определени „представители“.
Искаме България да ни чуе.
Най-тежкото не е, когато някой не е съгласен с теб.
Най-тежкото е, когато говориш за съдбата на българите, а отсреща изглежда така, сякаш темата изобщо не ги засяга.
Българите в Молдова не са декор за празнични речи и дипломатически снимки. Те са част от българския свят. И заслужават държавата им да се отнася към техните проблеми като към въпрос от национално значение, а не като към досадна точка от дневния ред.
