Скритото инженерство зад бетонната агломерация на дъното
Приказката за артистичното прозрение звучи отлично в маркетинговите брошури, но чистата математика на бреговата ерозия и туризма разкрива съвсем различна картина. До края на първото десетилетие на XXI век Националният парк „Западен брег на Исла Мухерес, Пунта Канкун и Пунта Низук“ беше изправен пред пълна екологична катастрофа. Над 750 000 туристи годишно се изсипваха върху изключително крехките естествени рифове. Механичните щети от плавници, котви, токсичните съставки на слънцезащитните кремове и тропическите бури бетонираха процеса на умиране на коралите. Изправен пред избора да затвори парка — което щеше да нанесе щети за десетки милиони долари на местната икономика — директорът Хайме Гонсалес Кано потърси различен вектор.
Идеята за MUSA (Museo Subacuático de Arte) не беше художествен каприз, а чиста инженерна логистика. Проектът започна през 2009 г. под ръководството на британския скулптор Джейсън де Кайрес Тейлър. Всички фигури, надвишаващи днес 500 бройки, са произведени от специфичен портланд цимент с неутрално pH, подсилен с фибростъкло. Стандартният строителен бетон е прекалено алкален и предотвратява захващането на кораловите ларви, което прави обикновените потопени конструкции просто морски боклук. Тук повърхностите бяха нарочно текстурирани, за да предоставят механично сцепление за полипите. Потопени са десетки тонове конструктивен материал на дълбочина между 4 и 8 метра, укрепени директно към скалното дъно, за да издържат на тропическите урагани от IV и V категория, които редовно прекосяват полуостров Юкатан.
