Илюзията за природата и суровите климатични реалности
Мащабната инсталация „Тиха еволюция“ съдържа 473 отливки на реални хора — от местни рибари до студенти и чуждестранни посетители. Концепцията за изкуствен риф обаче се сблъсква с физическите закони на биоморфонологията. Морската вода не е джентълмен; тя е агресивна химическа среда. Циментът бързо се обраства от водорасли, гъби и твърди корали, превръщайки перфектните анатомични детайли в аморфни бетонни бучки. Точно това обаче беше целта. Пренасочването на над 80% от потока от гмуркачи към изкуствените структури осигури на естествените коралови масиви в Манчонeс нужния прозорец за регенерация.
Логистиката за посещение на тези подводни галерии изисква прецизно съобразяване с хидрографските условия. От декември до април метеорологичният прозорец предлага оптимална видимост от 25 до 30 метра и минимално морско вълнение. Извън този период, особено от август до октомври, карибският басейн влиза в критичната фаза на тропическите циклони. Водата става мътна заради суспензията от дънни утайки, а силните подземни токове правят свободното гмуркане безотговорно хазартно преживяване.
Изследвайки алтернативни модели за съхранение на биологичното разнообразие, подобни опити за съчетаване на архитектура и морска биология се появяват и в други точки на света, но малко от тях разполагат с мащаба и финансовия ресурс на Канкун. Все пак остава въпросът доколко създаването на подобни изкуствени атракции наистина решава проблема, или просто го измества с няколко километра встрани, превръщайки океанското дъно в тематичен парк.
