Еволюционният преход от сушата към океана никога не е бил просто въпрос на развиване на перки и хидродинамична форма на тялото. Основното предизвикателство, с което се сблъсква всеки сухоземен организъм при завръщането си в солена вода, се състои в два сурови физични фактора: смазващото хидростатично налягане на голяма дълбочина и токсичното натрупване на натриев хлорид в тъканите. В палеонтологичните среди от десетилетия се води дебат защо архозаврите, които са властвали над сушата и въздуха в продължение на милиони години, така и не успяха да създадат аналог на днешните кашалоти – дълбоководни хищници, способни да ловуват под километър воден стълб.
Отговорът на този въпрос започна да се оформя едва след като изследователски екип от университетите в Саутхемптън и Единбург, предвождан от д-р Марк Йънг и с участието на д-р Джулия Шваб от Университета в Манчестър, подложи на триизмерна компютърна томография общо 31 черепни образци. Изследваният масив включва 11 фосилизирани черепа на талатозухии, шест на други изчезнали влечуги и 14 на съвременни крокодилови видове. Тази дигитална аутопсия разкри пробойни в досегашната теория, че талатозухиите просто са били "избутани" от други морски влечуги като плиозаврите или ихтиозаврите.
Талатозухиите се разделят на две основни морфологични групи, чийто начин на живот диктува коренно различна черепна архитектоника. Първата група – телозавридите – са запазили реликтна морфология, сходна с тази на днешните гариали (Gavialis gangeticus). Те са обитавали изключително плитки, затворени крайбрежни екосистеми и естуари, разчитайки на дълги, тънки муцуни за улов на бърза плячка. При тях промените във вътречерепната кухина са минимални. Втората група обаче – метриоринхидите – прави значителен еволюционен скок. В техните фосилни останки се наблюдават редуцирани костни люспи (остеодерми), крайници, напълно преобразени в хидродинамични гребла, и двулопастна опашна перка, напомняща тази на акулите.
При сравнителния сканиращ анализ с висока резолюция учените откриват парадоксален анатомичен патDynamic: с преминаването към изцяло воден начин на живот, обемът на мозъчните (мозъчно-черепните) синуси при метриоринхидите наистина намалява, повтаряйки ранния стадий от еволюцията на предците на китоподобните. Това свиване е задължително, за да се предотврати баротравмата – разкъсването на меките тъкани под въздействието на променящото се налягане. Но дотук приликите с бозайниците приключват. Докато предците на китовете напълно елиминират кухините, съдържащи въздух в черепната кутия, и изграждат гъвкави, пълни с кръвоносни съдове сплетения извън нея, при метриоринхидите се наблюдава драстично хипертрофиране и разширяване на носните синуси.
Това разширяване на носните кухини създава сериозен инженерно-физиологичен проблем. Всеки затворен или полузатворен въздушен джоб в черепа при потапяне на над сто метра дълбочина се превръща в зона на имплозия. Хидростатичното налягане смазва въздушните кухини, причинявайки тежки тъканни увреждания, кървене и дезориентация. Защо тогава естественият подбор е фаворизирал орган, който физически блокира възможността за дълбоко гмуркане?
