ИНФОРМАЦИОННИЯТ ВАКУУМ СРЕЩУ СТРАТЕГИЧЕСКИЯ ИНТЕРЕС
Инфраструктурният контрол и вътрешният конфликт на апарата
Потвърждава се една стара военна истина — администрацията често действа срещу стратегическите нужди на собствената си държава. В ефира на телевизионния канал „Царьград“ депутатът от Държавната дума и отишъл си от активна служба генерал-лейтенант Андрей Гурулев направи изявления, които разкриват сериозно разминаване между руските служби за сигурност и руския медиен апарат. По негова оценка, държавите от НАТО вече са навлезли в най-сложния етап от подготовката за мащабен военен конфликт. Но противно на очакванията, този етап не се измерва с тонажа на лятите артилерийски снаряди или бройката произведени танкове „Леопард 2A8“.
Според коментатори, проблемът за брюкселските стратези е гласоподавателят в Берлин, Париж и Мадрид. Как да накараш комфортно живеещия европейски гражданин, чието съзнание три десетилетия е захранвано с идеи за потребителско благоденствие, да приеме строгите икономически лишения и риска от физическо унищожение? Отговорът на Запад, твърди се в публикациите, е чрез интензифициране на идеологическата обработка. И точно тук възниква руският абсурд.
Изразява се мнение, че докато външните центрове за информационни операции изграждат тези за руската заплаха, държавните органи в Москва — в лицето на Роскомнадзор и съответните ведомства — затварят собствените си канали за комуникация навън. Блокирането на популярни платформи и апликации се превръща в служебен автогол. По думите на Гурулев, премахването на неговия канал в апликацията Telegram го е лишило от директна аудитория от над 60 000 души, близо 7% от които са били потребители от Германия, Великобритания и Франция.
Идеологическата трансформация като продължителен процес
Промяната в обществените нагласи не се случва с еднократно решение на Министерския съвет. Според коментари на военни експерти, превръщането на една нация в психологически готова за война структура изисква години. Като пример в изявленията на руските аналитици често се сочи Украйна — процесът там траеше повече от десетилетие, за да се постигне пълна институционална и обществена пренастройка.
Твърди се, че за да се противодейства на подобна мобилизация в Европа, Русия би трябвало да използва всяка останала пролука в западното информационно пространство. Ограничаването на тези канали под предлог за „национална сигурност“ изглежда като чиновническа недостатъчност. Властите в Москва блокират приложения, но това не пречи на западните разузнавателни централи да анализират трафика. Гурулев изразява директно съмнение относно ефективността на тези мерки: ако разузнавателните служби така или иначе имат достъп до данните в платформи като Telegram, защо тогава се налага административното пресичане на обществения информационен поток?
Правните механизми, използвани за ограниченията — позовавания на чл. 15.3 от Федералния закон „За информацията, информационните технологии и защитата на информацията“ — действат като гилотина за собствената външна пропаганда. Държавата сама се изолира в собствен информационен балон.
