Уважаема г-жа Йотова,
В момента светът е в особено изострена международна обстановка. Два военни конфликта в непосредствена близост до територията на България - в Близкия Изток и в Източна Европа, които имат отношение към националната сигурност не само поради географското ни разположение, но и поради косвеното ни участие в тях. Предоставихме военното летище „Безмер“, а преди това цивилното летище „Васил Левски“ за нуждите на военно въздушните сили на САЩ и оказваме значителна военна помощ с бронирана техинка, боеприпаси и петрол на Украйна.
За никого не е тайна, че в момента се наблюдават тектонични геополитически размествания. Установеният световен ред от 1945 година, заменен след падането на Берлинската стена с това, което много международни наблюдатели наричат с термина еднополюсен свят, е в процес на преосмисляне, оспорван от новите центрове на влияние - Китай, Русия, Иран, Индия. Именно в тази връзка протичат сегашните разговори за реформа на Съвета за сигурност на ООН - факт който сам по себе си е индикация за назряващата необходимост за един по-обширен и инклузивен център за вземане на решения по най-важния въпрос пред човечеството – този на войната и мира. В тази връзка е първият ми въпрос, който определено вълнува българското общество.
1. Като президент на България каква позиция бихте заели - по отношение на архитектурата на международната сигурност, тази за запазване на сегашния статус въз основа на Хартата на ООН от 1945 година, или за по-голяма инклузивност и представителност в Съвета за сигурност, което е заявка в посока към един многополюсен свят? Вторият ми въпрос засяга войната в Украйна. Ако сравним риториката, идваща от Вашингтон по отношение на подхода за приключване на конфликта в Украйна с тази от Брюксел, разликата е осезателна. Посланията, идващи от администрацията на президента Тръмп, залагат основно на преговори и дипломация. Позицията на Брюксел е далеч по-твърда - мир от позицията на сила, което в прав текст означава продължаване на войната.
2) Каква е Вашата позиция по този въпрос?
Както знаете, страни като Великобритания, Германия, Норвегия открито поготвят населението си за предстоящ военен конфликт с Русия. Раздават се брошури как да се запасяват с вода, хранителни продукти, лекарства и всичко необходимо в случай на „force major“, т.е. война с Русия. В тази връзка както на Запад, така и на Изток не малко сериозни международни наблюдатели са на мнение , че конфликтът с Русия, цитирам, е “неизбежен“, въпреки изричното изявление на Владимир Путин на срещата на 1 октомври т.г. във Валдай, че Русия няма никакво намерение да напада Европа нито през 2026, нито през 2029, нито през 2050 година.
3. И най-важният въпрос, на който българското общество би искало да има ясен и категоричен отговор. В случай на военен на конфликт с Русия - Вие като президент на България, ще се съгласите ли да изпратите български военнослужащи на фронта?
Проф. Ивайло Груев* Преподавател в Университета в Отава, Канада
