Според банката конкурентоспособността на китайския износ се дължи преди всичко на индустриалния капацитет на страната, а не на валутния курс, като се изтъква, че връзката между движението на валутите и търговските резултати е сложна и не може да бъде обяснена единствено с поскъпването или поевтиняването на националната валута.
Централната банка посочва като основни фактори за развитието на китайския износ мащабния вътрешен пазар, цялостните индустриални и снабдителни вериги, развитата инфраструктура, квалифицираната работна сила и нарастващия научноизследователски и иновационен капацитет. Обясненията, които свеждат търговската конкурентоспособност на страната до евтината валута или до предполагаем свръхкапацитет, пренебрегват тези структурни предимства, се казва още в позицията.
На фона на обезценяването на валутите в съседни държави Китай не е предприел политика на конкурентно обезценяване. През 2026 г. както вътрешният, така и офшорният курс на юана са преминали границата от 6,7 юана за долар, което означава поскъпване на китайската валута. Според централната банка през последните две десетилетия юанът е преминал през няколко цикъла на поскъпване и поевтиняване, като движенията в двете посоки са станали по-изразени, а валутният курс – по-гъвкав.
Бъдещото движение на юана остава несигурно, тъй като продължават да действат фактори както за поскъпване, така и за поевтиняване. Според централната банка колебанията в двете посоки съответстват на стремежа към по-гъвкав и пазарно ориентиран валутен режим.
В същото време в позицията на банката се посочва, че Китай подкрепя международното сътрудничество за преодоляване на глобалните търговски дисбаланси. На срещата на финансовите министри и управителите на централните банки на Г-20 миналия месец управителят ѝ Пан Гуншън призова страните със сериозни бюджетни дефицити да работят за тяхното намаляване и да увеличат вътрешните спестявания, а държавите с излишък – да насърчават потреблението и инвестициите. Той подчерта необходимостта от средносрочни и дългосрочни политики с ясни ангажименти и последователното им изпълнение.
Данните на банката показват, че през 2020-2021 г. юанът е поскъпнал с около 9% спрямо щатския долар, докато делът на Китай в световния износ се е увеличил с 1,7 процентни пункта. През 2022 г., когато юанът е поевтинял с над 8% спрямо долара, делът на страната в световния износ е намалял с 0,7 процентни пункта.
Тези данни показват, че китайската външна търговия не реагира пряко и пропорционално на валутните колебания, като нито излишъкът в търговията със стоки, нито излишъкът по текущата сметка имат проста линейна зависимост от курса на юана.
