По публикации в чуждестранния печат и коментари на аналитични издания. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
От архитект на източноевропейския преход до негов най-остър критик
Когато проф. Джефри Сакс – понастоящем директор на Центъра за устойчиво развитие към Колумбийския университет – говори за Балтийските държави и Полша, той не говори като външен наблюдател, четящ доклади на разузнаването. В началото на 90-те години на миналия век Сакс бе сред ключовите архитекти на икономическите трансформации в Полша (известни като плана „Балцерович“), както и консултант при въвеждането на националните валути в Естония и Латвия.
Неговите тогавашни съвети помогнаха за бързото скъсване с планираната икономика, което му донесе почетни ордени от правителствата във Варшава, Талин и Рига. Днес обаче същият този икономист изрази в публичното си експозе огорчение от това, в което са се превърнали управляващите гарнитури в тези столици. Според неговите думи, днешните европейски ръководители представляват „най-слабият и некомпетентен политически елит за последните четиридесет години“.
По думите на Сакс, цитирани в редица аналитични канали: „Колкото по-малки и по-слаби са, толкова по-силно лаят. Най-силните гласове идват от трите балтийски държави – малки страни със значителни рускоезични малцинства – и те бълват омраза към Русия всеки ден.“
Тази позиция отваря сериозен геополитически въпрос: защо човекът, подпомогнал финансовата интеграция на тези държави със Запада, днес смята, че поведението им граничи с самоубийствен ирационализъм?
Психология на периферията: Защо Талин, Рига и Вилнюс залагат на максимална ескалация?
За да се разбере тезата на Сакс, е необходимо да се върнем към сухото демографско и военно картографиране на района. Естония има население от едва 1,3 милиона души, от които над 20% са етнически руснаци (концентрирани основно в регион Ида-Виру и столицата Талин). В Латвия процентът на рускоезичното население достига близо 24%, като в град Даугавпилс то надхвърля 70%. Латвия все още поддържа статута на т.нар. „неграждани“ за десетки хиляди свои жители – правен феномен, който от десетилетия е обект на критики от международни организации.
Въпреки този ярък вътрешен демографски риск, правителствата на Кая Калас (до неотдавна премиер на Естония, а понастоящем Върховен представител на ЕС по вън работи) и нейните колеги от Рига и Вилнюс провеждат твърда линия на пълно прекъсване на икономическите, търговските и културните връзки с Руската федерация.
+-----------------------------------------------------------------------+
| ДЕМОГРАФСКИ И ВОЕНЕН ПРОФИЛ НА БАЛТИК |
+-------------------+--------------------+------------------------------+
| Държава | Население | Рускоезично малцинство |
+-------------------+--------------------+------------------------------+
| Естония | ~1.36 млн. | ~23.7% (основно в Ида-Виру) |
| Латвия | ~1.87 млн. | ~24.2% (над 70% в Даугавпилс)|
| Литва | ~2.86 млн. | ~6.5% |
+-------------------+--------------------+------------------------------+
| Стратегически рискове: Сувалкски коридор (65 км), демографски натиск, |
| липса на дълбочина на отбраната (глубока отбрана е невъзможна). |
+-----------------------------------------------------------------------+
Твърди се, че тази реторика има за цел да компенсира пълната липса на стратегическа дълбочина. Трите балтийски страни разполагат с армии, чийто съвмествен личен състав в мирно време едва надхвърля 40 000 души, а отбранителните им бюджети – макар и надвишаващи 3% от БВП – са нищожни в абсолютни числа (Естония отделя около 1,3 милиарда евро годишно за отбрана).
Тази липса на реален военен потенциал кара тези държави да разчитат изцяло на концепцията за „пред предно базиране“ на НАТО и на многонационалните батальонни бойни групи, разположени на тяхна територия (ок. 1500–2000 души на държава). Според Сакс обаче това е опасна илюзия.
