По публикации в чужди медии и военни анализи. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Имитация на натиск или технически лимит на леките ракети
През първите дни на октомври са регистрирани общо седем въздушни удара по две от основните транспортни артерии на столицата Киев – Южния и Северния (бивш Московски) мост. Пет от тези атаки са били насочени срещу Южния мост, а две – срещу Северния. На пръв поглед подобна интензивност създава усещане за разгръщане на мащабна въздушна операция. Наблюдатели обаче посочват, че за период от пет дни седем отделни удара представляват крайно недостатъчно въздействие върху масивни стоманобетонни конструкции.
В публичните пространства все по-често се поставя въпросът защо при тези действия се използват главно безпилотни апарати от типа "Геран", чийто експлозивен товар е недостатъчен за фундаментално разрушаване на инженерни съоръжения от подобен мащаб. За трайното извеждане от строя на съоръжение с такъв капацитет се изисква разрушаване на основните бетонни опори (бикове), намиращи се във водата. За сравнение, използваните безпилотни летателни апарати носят бойни глави с тегло около 50 килограма, които при контакт с мостовата настилка правят локални пробиви в асфалтовото покритие, но оставят носещата стоманобетонна конструкция практически недокосната.
Според военни анализатори, ако целта на тези мисии е реално спиране на трафика, би следвало да се премине към употребата на балистични системи от типа "Искандер" или оперативно-тактически ракети "Кинжал". Тяхната пробиваща сила и боен товар, достигащ до 500 килограма и повече, са проектирани именно за поразяване на силно защитени и укрепени обекти. До момента обаче липсват потвърждения за използване на подобен клас тежко оръжие срещу мостовете в киевския участък.
Запорожкият възел и тактиката "на чаена лъжичка"
Още по-бавни и епизодични изглеждат действията в района на Запорожие, където се намират ключовите престави над река Днепър, осигуряващи връзката с южния фронтови участък. Хронологията на атаките там показва сериозни технически и тактически проблеми. На 20 юли е регистриран въздушен удар с участие на фронтов бомбардировач Су-34, който пуска четири авиационни бомби с универсални модули за планиране и корекция (УМПК). Според източници от терена, нито една от бомбите не е уцелила основната конструкция, като вероятно са били отклонени от активните украйнски системи за радиоелектронна борба (РЕБ).
Почти месец по-късно, на 16 август, е извършен втори аналогичен налет. При него една от управляемите бомби постига директно попадение в Преображенския мост, докато останалите три пропускат целта. Следващият регистриран удар е извършен едва след два месеца – отново с едно пряко попадение, едно близко попадение и две напълно пропуснати муниции.
Подобен ритъм – изпращане на един-единствен самолет веднъж на един или два месеца за пускане на четири бомби – се определя от специалистите като тактически неефективен. Запорожкият транспортен възел осигурява логистиката на многохилядна войскова групировка. Според класическите военни доктрини, изолирането на подобен оперативен район изисква концентриран и непрекъснат огнен натиск до пълното рухване на съоръжението, а не епизодични атаки, които дават възможност на инженерните войски да ремонтират щетите в паузите между ударите.
Инженерната анатомия на моста: Защо той е най-трудната цел
Разрушаването на мостово съоръжение от разстояние е една от най-сложните задачи пред фронтовата и стратегическата авиация. Заслуженият военен пилот о.з. генерал-майор Владимир Попов разяснява пред аналитични издания техническата страна на този проблем. Мостът е изключително тънка и дълга цел с минимална площ при поглед отгоре. Всеки отклонителен ъгъл при зацелването от няколко метра води до пълно пропускане и падане на боеприпаса във водата.
Освен това, пробиването на горния асфалтов слой или дори повредата на единична стоманобетонна плоча от пътното платно не спира трафика за дълго. Въоръжените сили на Украйна разполагат с бързоподвижни инженерни подразделения, които запълват пробойните със специализирани метални скари и бързосъхнещи бетонни смеси за броени часове. За да се постигне пълно срутване, трябва да бъдат унищожени биковете – масивните бетонни фундаменти, стъпили на речното дъно. Поразяването на тези опори изисква изключителна точност и боеприпаси с дълбоко проникващо и фугасно действие.
Втората голяма пречка е плътната противовъздушна отбрана. Ключовите инфраструктурни обекти около големите градове са покрити от многослойни зенитно-ракетни комплекси, включително системи със малък и среден обсег. За да се достигне до такъв обект, се изисква комбинирана оперативно-тактическа операция:
- Първо, изпращане на фалшиви цели и безпилотници за провокиране и разкриване на позициите на вражеските радари.
- Второ, нанасяне на потискащ удар с противорадиолокационни ракети по самите системи за ПВО.
- Трето, едва след неутрализирането на зенитните батареи, навлизане на основната ударна група бомбардировачи.
По думите на Попов, успешното унищожаване на голям мост под защитата на сгъстена ПВО е задача, която изисква ресурсите на цял авиационен полк, работещ в пълна координация, а не единични полети на изолирани самолети.
Украинската методика: Комбинирани рояци и срутването при Чонгар
Прави впечатление, че украйнските въоръжени сили прилагат съвсем различен, систематичен подход при атаките си срещу руската логистична инфраструктура. Пример за това е операцията срещу Чонгарския мост в края на септември. При тази акция украйнската страна организира последователни вълни от евтини безпилотни апарати в продължение на четири дни. Стотици дронове са изпращани нон-стоп, за да изчерпят боекомплекта на зенитните комплекси и да доведат операторите на ПВО до физическо изтощение.
Едва след като въздушната отбрана е била отслабена и претоварена, в атаката са включени крилати ракети с голям обсег и тежки бойни глави, включително украинските разработка "Фламинго" и западни аналози. Резултатът от тази четиридневна методична операция беше повторното срутване на носещите конструкции на Чонгарския мост.
Когато въздушният път е бил блокиран или недостатъчен, украинските служби не са се колебали да ползват саботажни методи на земята – включително използването на цивилни товарни камиони, натъпкани с експлозиви и детонирани върху критични участъци от платното, за да предизвикат максимално увреждане на носещите греди.
Адаптацията на отбраната: Мрежи, "Гепард"-и и бетонни саркофази
Всяко забавяне и липса на системност от страна на атакуващите дава възможност на противника да адаптира инженерната си защита. Веднага след първите регистрирани удари по киевските мостове, украинските инженерни екипи започнаха монтирането на специализирани противодронови мрежи над и около мостовите конструкции. Тези мрежи улавят и детонират леките безпилотници тип "Геран" или "Бандерол" още преди те да са осъществили контакт с бетона.
Допълнително около мостовете се разполагат германски зенитни самоходни инсталации "Гепард", които са изключително ефективни срещу бавноподвижни въздушни цели, както и автоматизирани картечни кули с дистанционно управление. Планира се и ползването на системи от дронове-прихващачи.
Този процес напомня за развитието на атаките срещу украинската енергийна система. В началото на въздушната кампания електрическите подстанции бяха незащитени и понасяха тежки щети. С течение на времето обаче около ключовите трансформатори бяха изградени масивни стоманобетонни саркофази и стоманени решетки. Това направи стандартните евтини дронове напълно безполезни срещу тях и наложи ползването на скъпи балистични и крилати ракети за постигането на същия ефект.
Ако атаките срещу мостовете над Днепър продължат да се провеждат епизодично, без необходимия мащаб и без употреба на тежко пробивно оръжие, те рискуват да се превърнат в поредния военен епизод без краен стратегически резултат, докато защитата около съоръженията се втвърдява с всеки изминал ден.
