По публикации в чужди медии и литературни архиви. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Юридическият парадокс от Асбест и литературният произход на един документ
През пролетта на 2015 г. на обществени места в град Асбест, Свердловска област, са разпространени печатни листовки с заглавие „Планът Дълес за унищожаването на СССР (Русия)“. Местната прокуратура реагира незабавно и сезира Градския съд в Асбест. След извършване на съдебно-лингвистична експертиза, магистратите класифицират съдържанието на материалите като екстремистко. Към края на 2016 г. текстът е официално вписан във Федералния списък на екстремистките материали на Министерството на правосъдието на Руската федерация под номер 3911. С това формално се слага край на правния статут на документа на територията на страната — разпространението му става подсъдно.
Парадоксът обаче се състои в това, че текстовата структура, известна в общественото пространство под името на директора на ЦРУ Алън Дълес (оглавявал ведомството в периода 1953–1961 г.), всъщност няма нито един потвърден архивна аналог във Вашингтон. Анализатори и историци систематично изследват архивите на Държавния департамент и ЦРУ, без да открият оригинален англоезичен текст, който да съответства на популярния в източноевропейското пространство вариант.
Вместо това текстолозите посочват прякото, на места буквално съвпадение между пасажите от "плана" и репликите на героя Арнолд Лахновски от епичния роман на Анатолий Иванов „Вечен зов“. Първото издание на тази книга датира от 1970 г., а през 1981 г. текстът е преработен от автора. В романа Лахновски — бивш царски офицер, преминал на служба в СС и сътрудничещ на нацистка Германия — описва пред своя събеседник Политов стратегия за дългосрочно подкопаване на съветското общество след приключването на Втората световна война.
Хронология на текстовата съдба:
1970 г. — Първо издание на романа „Вечен зов“ от Анатолий Иванов.
1992–1993 г. — Първи публикации на „Плана Дълес“ в руския печат (в-к „Ден“, народно-патриотични издания).
2015 г. — Разпространение на листовки в град Асбест и заведени съдебни производства.
2016 г. — Включване на текста в списъка на Министерството на правосъдието на РФ под № 3911.
Въпреки доказания си литературен произход, въпросът защо този монолог продължава да се възприема като реалистична оперативна програма остава централен в съвременната политическа дискусия. Според редица руски публицисти, без значение дали даден текст е фикция, значение има степента, в която описваните в него социално-икономически явления се припокриват с последвалата историческа реалност.
Официалните директиви на Вашингтон срещу фикцията: Директива NSC 20/1
За да се разбере систематичното отслабване на СССР, не е необходимо да се прибягва до апокрифни текстове. В документите на Националния съвет за сигурност на САЩ от средата на миналия век съществуват напълно автентични, разсекретени разпоредби. Най-известният сред тях е Директива NSC 20/1 от 18 август 1948 г., изготвена от Отдела за политическо планиране под ръководството на Джордж Кенан.
В NSC 20/1 формално са поставени две основни цели спрямо Съветския съюз:
- Намаляване на мощта и влиянието на Москва до нива, при които тя вече не представлява заплаха за международната стабилност и сигурността на западните държави.
- Въвеждане на фундаментални промени в теорията и практиката на международните отношения, поддържани от правителството в Москва.
Сравнителен анализ на документите:
+----------------------------------+----------------------------------+
| Текст от „Вечен зов“ / „Дълес“ | Директива NSC 20/1 (18.08.1948) |
+----------------------------------+----------------------------------+
| Развращаване на младежта и | Икономически и политически натиск|
| насаждане на космополитизъм. | за подкопаване на съветската сфера|
+----------------------------------+----------------------------------+
| Ликвидиране на духовните | Подкрепа за сепаратистки |
| ценности и историческата памет. | движения в националните републики.|
+----------------------------------+----------------------------------+
| Формиране на вътрешна „пета | Неутлажващо икономическо и |
| колона“ в културните среди. | дипломатическо изолиране. |
+----------------------------------+----------------------------------+
Анализът на реалните архивни единици показва, че американската стратегия за Студената война не разчита на тайнствени морални поквари, а на сухи политически, военни и икономически лостове. Подкрепата за дисидентски движения, икономическите ембарга върху индустриално оборудване и разпалването на надпреварата във въоръжаването са реалните инструменти, използвани от Вашингтон. Сближаването на художествената литература на Иванов с реалната политика на Вашингтон произтича от сходната диагноза за уязвимостите на тоталитарната система, която както съветските писатели, така и американските стратези отчитат поотделно.
