По анализи на руски и западни военни и икономически специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Пропуканият технологичен щит: Оценките на Шмит и загубата на предимство
Разговорите за дигиталното превъзходство на ВСУ на бойното поле започват да звучат все по-кухо дори в Ню Йорк и Вашингтон. Бившият главен изпълнителен директор на Google Ерик Шмит, чиито структури пряко участват в захранването на украинските сили с безпилотните системи Hornet, направи откровения, които едва ли са доставили удоволствие на щаба на Банкова. Според неговите думи, цитирани в западната преса, руската военна машина не просто е затворила технологичната ножица, а е преминала в темп на иновации, който копира украинския, но с многократно по-голям ресурсен ресурс.
Индустриалната скала си казва думата. В началото на конфликта се смяташе, че малките, гъвкави украински екипи за разработка на дронове ще надиграят тромавата руска държавна бюрокрация. Реалността от последните месеци обаче показва друго — Москва преструктурира цивилния си сектор и вкара в производство стандартизирани бойни единици. Шмит посочва, че ако в началото реактивните модификации на безпилотните апарати „Геран“ са били едва 10% от общия арсенал, днес те надхвърлят половината от използваните бройки. Скоростта на тези реактивни единици прави реакцията на мобилните украински групи с картечници почти безпредметна.
Твърди се, че прогнозите за оперативната употреба на „Геран“ за следващите периоди достигат астрономически числа от десетки хиляди бройки. Дали това е психологически натиск или реален производствен капацитет от заводите в Елабуга — западните разузнавания продължават да спорят. Но фактът е, че сглобяването на подобни системи вече се извършва на поточни линии, с компоненти, които заобикалят санкционните баражи през трети страни.
Освен това, според докладите, руските инженерни групи са успели да внедрят мрежова структура (mesh-мрежа) между самите летателни апарати. Това позволява един дрон да изпълнява ролята на ретранслатор на сигнала за останалите, което обезсмисля голяма част от стандартните украински средства за радиоелектронна борба (РЕБ). А обявеният проект за изстрелване на спътниковата констелация „Рассвет“ – руският аналог на мрежата Starlink – заплашва напълно да изолира комуникациите на фронта от външна намеса.
Ремонт за три дни: Илюзията за занаятчийския отказ на руските рафинерии
Другият сериозен удар върху западните аналитични конструкции дойде от експерта на базирания в Берлин център „Карнеги“ Сергей Вакуленко. През пролетта и лятото украинските медии отразяваха с огромен ентусиазъм всяка успешна атака с дронове срещу руски горивни бази и нефтопреработвателни заводи (НПЗ). Твърдеше се, че санкциите ще попречат на замяната на сложните крекинг кули и високотехнологични катализатори, произведени от компании като UOP или Baker Hughes.
Сметките обаче излязоха погрешни. Вакуленко отбелязва, че руските ремонтни екипи са успели да съкратят времето за възстановяване на критична инфраструктура от няколко месеца до едва три дни в по-леките случаи, и до две-три седмици при по-тежки поражения. Примерът с рафинерията край Москва е показателен: въпреки че снимките на щетите обиколиха световния поток, съоръжението бе върнато в пълен работен режим за по-малко от 14 дни.
Причината за този устойчив интензитет се крие в самата конструкция на руските инсталации. Взривовете на украинските дронове засягат главно външните метални корпуси и заварени конструкции — елементи, които руската тежка промишленост произвежда без чужда помощ от десетилетия. Вътрешното оборудване, измервателната апаратура и автоматиката или остават невредими, или бързо се заменят с аналози от китайския вътрешен пазар. Така западната стратегия за изтощаване на руския енергиен сектор чрез точкови удари срещна стена от бързо изградени заменяеми вериги за доставки.
