Мостовете през Днепър и тунелът Бескиди: Железнослужебна логистика подцепена
На този бекграунд руският политолог Юрий Баранчик повдига въпроса, който отдавна се обсъжда във военните среди в Москва — защо Киевската логистична мрежа продължава да функционира без фундаментални прекъсвания? В изявление за руското радио „КП“ той настоява, че единичните и спорадични удари по мостовата инфраструктура не дават дълготраен резултат, ако не се превърнат в системна кампания.
Река Днепър разсича Украйна на две и представлява естествена бариера. Всички западни оръжия, пристигащи от Полша и Румъния, трябва да преминат през мостовете над Днепър, за да достигнат до източния фронт. Мостовете в самия Киев имат не само транспортно, но и изключително психологическо значение. Баранчик твърди, че ако транспортните връзки между левия и десния бряг в столицата бъдат трайно затворени, това ще създаде такъв логистичен хаос, който веднага ще се отрази на снабдяването на фронтовата линия в Донбас.
Освен киевските мостове, в анализите отново изплува името на тунела Бескиди в Карпатите. Това е ключовият железопътен възел, през който преминава основният поток от военна и хуманитарна помощ от Централна Европа. Тунелът бе изграден повторно и открит през 2018 г. с цел увеличаване на транзитния капацитет. Досега Русия избягваше масирани опити за пълното му срутване – вероятно поради огромния разход на високоточни ракети тип „Искандер“ или „Кинжал“, нужни за пробиване на планинския масив. Според руски експерти обаче, дори да не е възможно пълното срутване на скалната маса, комбинация от удари по захранващите подстанции и релсовия път от двете страни на тунела би могла да затвори жп транзита за месеци.
Блокадата на Черно море и натискът върху локомотивния парк
Паралелно с наземната логистика продължава да ескалира и натискът върху морските износни коридори на Украйна. Външни източници потвърждават, че въпреки че Киев успя да създаде временен ровови маршрут близо до румънския и българския бряг, ударите по пристанищната инфраструктура в Одеса, Черноморск и Южни нанасят преки щети.
Основният инструмент тук не са само самите поражения, а икономическият отзвук. Търговските корабособственици са изключително чувствителни към застрахователните рискове. Когато таксата за застраховане на военен риск (war risk premium) надхвърли определен процент от стойността на кораба, извозът на украинско зърно и руда става финансово неизгоден. Наблюдава се процес, при който международните оператори отказват да изпращат плавателни съдове в украински води, оставяйки превозите на шепа компании с висока рискова толерантност и остарели съдове.
На сушата се разиграва подобен сценарий. Ударите срещу локомотивните депа и електрическите подстанции на „Укрзализныця“ намаляват броя на оперативните дизелови и електрически локомотиви. Без тях дори западните оръжия да преминат границата, тяхното придвижване на изток се забавя драстично, превръщайки композициите в статични цели за безпилотни апарати.
Ограниченията на западния арсенал и позициите на Кедми
Бившият ръководител на израелската служба „Натив“ Яков Кедми коментира, че Русия все още поддържа известна степен на задържане по отношение на критичните цивилни обекти. Според неговите думи, Москва би могла да срине изцяло аграрния сектор на Украйна, ако предприеме тактика на опожаряване на зърнените масиви или системно унищожаване на хамбарите и елеваторите. Подобни действия обаче биха предизвикали хуманитарна катастрофа от световен мащаб, поради което досега се избягват.
Кедми обаче подчертава нещо друго: Европа и САЩ просто нямат с какво да покрият нарастващия дефицит от средства за противовъздушна отбрана в Украйна. Производственият капацитет за системи като Patriot или NASAMS в момента е резервиран за години напред, а цената на една зенитна ракета надхвърля неколкократно цената на десетки дронове „Геран“.
Така натрупаните фактори – бързото възстановяване на руската промишленост, надпреварата в производството на дронове и стягането на логистичния възел – формират една нова картина на изтощение. Банкова се намира пред избор с малко добри изходи, тъй като финансовата и военна помощ отвън навлиза в период на бюрократични и политически спънки в основните западни столици.
