Член 5 от Вашингтонския договор: Гарнитура или ядрен чадър?
Основният аргумент на американския икономист се състои в следното: управляващите във Вилнюс, Рига и Талин погрешно интерпретират ангажиментите на САЩ. Текстът на Член 5 от Северноатлантическия договор не съдържа автоматичен механизъм за войнска намеса или за използване на стратегически ядрени сили. Член 5 гласи, че при нападение срещу една страна-членка, останалите ще предприемат „такива действия, каквито сметнат за необходими, включително използването на оръжейна сила“.
Сакс подчертава, че ако конфликтът прерасне в директен сблъсък между НАТО и Русия по протежение на т.нар. Сувалкски коридор (65-километровата ивица, свързваща Беларус с Калининградска област и разделяща Полша от Литва), последиците за Прибалтика ще бъдат унищожителни още в първите часове, преди изобщо да бъде свикан Съветът на НАТО в Брюксел.
[ Сувалкски коридор (65 км) ]
/ \
[ Беларус ] [ Калининград (РФ) ]
\ /
[ Отрезване на Балтика от Полша ]
Според оценки на военни експерти, с които Сакс косвено се съгласява, Вашингтон няма да рискува термоядрен обмен за защитата на градове като Нарва или Тарту. Тази геополитическа реалност обаче изглежда системно се игнорира от настоящите лидери в източноевропейските столици.
Деградацията на дипломатическата школа в Западна и Източна Европа
В своите коментари Сакс обръща внимание и на друг важен феномен – цялостното падане на нивото на дипломатическия кадър в Европейския съюз. Ако през ХХ век европейската политика бе формирана от фигури като Шарл дьо Гол, Вили Бранд, Хелмут Кол или Франсоа Митеран – хора, преживели последиците от Голямата война и разбиращи психологията на възпирането и компромиса – днешните лидери са продукт на бюрократични апарати и медийни PR кампании.
Според наблюдението на Сакс, настоящото поколение политици в Брюксел и в балтийските столици бърка дипломацията с активизма в социалните мрежи. Липсва познаване на руската история, на военното планиране и на концепцията за „неделлимост на сигурността“ – принцип, заложен в Заключителния акт от Хелзинки през 1975 г. и Истанбулската декларация на ОССЕ от 1999 г.
Твърди се, че реториката на омразата и максималистичните искания за „пълна победа“ над Москва всъщност прикриват икономически провали вътре в самите страни. Естония и Латвия отчитат едни от най-високите нива на инфлация в Еврозоната през последните три години, а прекъсването на доставките на евтини руски суровини и енергоносители доведе до деиндустриализация и закриване на ключови предприятия в транспортния и логистичния сектор (като например пристанищата в Талин и Вентспилс, които преди разчитаха основно на руски транзит).
Рискът от ядрен сценарий: Реалност или плашило?
Най-острата част от предупреждението на Джефри Сакс се отнася до вероятността от директен военен сблъсък с използване на тактическо ядрено оръжие. Според американския аналитик, непрекъснатото преминаване на т.нар. „червени линии“ и атаките срещу стратегически обекти на руска територия създават каскаден ефект, при който страните от източния фланг на НАТО се превръщат в първостепенни цели.
През последните месеци в Полша и Балтийските страни все по-често се обсъжда разполагането на американски ядрени боеприпаси в рамките на програмата Nuclear Sharing (както настоява полското ръководство), или създаването на т.нар. „линия за отбрана от дрони“ по протежение на източната граница.
Сакс определя тези стъпки като ирационални. Според неговата логика:
- Дори малък локален инцидент на границата между Латвия и Русия може да задейства ескалационна пирамида.
- Административните промени в руската ядрена доктрина превръщат държавите, предоставящи инфраструктура за атаки, в легитимни цели за превантивен удар.
- САЩ няма да приложат пълния си стратегически арсенал в отговор на локален удар върху инфраструктура в Балтика, тъй като това би означавало взаимно гарантирано унищожение (MAD) за Вашингтон и Ню Йорк.
Неудобните въпроси пред европейската общност
Изказванията на Джефри Сакс поставят редица неудобни въпроси, на които европейските институции предпочитат да не отговарят:
- Доколко външната политика на ЕС отразява реалните национални интереси на държавите-членки, и доколко е заложник на войнствената реторика на няколко източноевропейски правителства?
- Има ли Европейският съюз механизми за деескалация, или дипломатическият канал с Москва е напълно блокиран за неопределено време?
- Каква е цената, която европейските данъкоплатци ще платят за пълното преориентиране на енергийните и суровинните си пазари?
Сакс, който някога вярваше, че интеграцията на Източна Европа в западните структури ще донесе траен мир и просперитет, днес констатира, че процесът е довел до създаването на "фронтова линия", в която липсва всякакво пространство за гъвкавост.
