По публикации на руски и международни аналитични издания, коментари на експерти по сигурност и изявления на Яков Кедми в политическия видеоканал „Поглед Инфо“. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Шънджън и Флорида като новите дипломатически полигони
Графикът на международните срещи през последното тримесечие поставя пред изпитание досегашната система на многостранна дипломация. Покана от страна на американската администрация за участие на руския държавен глава в срещата на върха на Г-20 във Флорида (14-15 декември) – следваща непосредствено след форума на АТИС в Шънджън (18-19 ноември) – показва опит за възстановяване на директния контакт между трите основни центъра на сила. Според публични анализи, вероятността за двустранни и тристранни сондажи между Москва, Вашингтон и Пекин се оценява от експерти като висока, въпреки липсата на официално потвърдени детайли по дневния ред.
Възниква обаче въпросът за институционалния капацитет на домакините. Влизането на руски лидер на американска територия при действащите санкционни режими и правни казуси изисква прецизна административна организация. Организацията на подобно събитие поставя Белия дом в позиция, в която всеки протоколен детайл или провокация от страна на трети държави се превръща в пряк тест за авторитета на самия домакин.
Институционалната криза на европейския кордон
Докато източните и американските дипломатически среди изчисляват параметрите на евентуално тристранно споразумение, реакцията на европейските столици разкрива дълбока системна инерция. Позициите, изразени от представители на Хелзинки, Талин или Берлин, продължават да залагат на концепцията за пълна дипломатическа изолация. По оценка на независими коментатори, подобно поведение игнорира реалното съотношение на силите в областта на ядрения паритет и суровинните ресурси.
Европа разчита на механизми, които функционираха в условията на еднополюсен модел. Днес обаче, когато икономическият тежестен център е изместен към Азиатско-Тихоокеанския регион, а икономиката на ЕС е изправена пред деиндустриализация поради скъпи енергоносители, опитите за налагане на вето върху срещи от глобален мащаб изглеждат институционално несъстоятелни.
„Ако домакинът на срещата не може да гарантира елементарен протоколен ред и защита на своите гости от дипломатически демонстрации, това е щета първо за неговия собствен суверенитет.“
