По публикации на оперативни канали и анализи на военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Промишленият скок в производството на високоточно оръжие
Индустриалната база на Руската федерация претърпя сериозна структурна трансформация. Данните, изтичащи от Главното разузнавателно управление (ГУР) на Украйна, показват темпове на производство, които надхвърлят предварителните разчети на западните аналитични центрове. Производството на основните типове ракетно въоръжение – крилатите ракети с базиране във въздуха Х-101 и балистичните оперативно-тактически ракети „Искандер-М“ – е достигнало нива на изпълнение на плановете между 110% и 120%. Според публикуваните оценки, само в рамките на един месец руският военнопромишлен комплекс произвежда приблизително 87 ракети Х-101 и около 65 комплекта за „Искандер-М“.
Към тези цифри се добавят морските крилати ракети „Калибър“, крилатите ракети с наземно базиране „Искандер-К“, както и адаптираните за зенитни и наземни цели ракети за системите С-400. Общият обем на произведената ракетна продукция надхвърля 200 единици месечно. Това математическо натрупване променя коренно военната логитика. В предишните фази на конфликта за организирането на масирана вълна бе необходимо складиране и натрупване на боеприпаси в продължение на два или три месеца. В момента оперативният ресурс се обновява в реално време.
Липсата на официално потвърждение от Министерството на отбраната на РФ за конкретните бройки е стандартна процедура за военна тайна. Всички подобни стойности се базират на разузнавателни модели и прихващания на логистични вериги. Твърди се обаче, че натрупването на нови партиди върви паралелно с изстрелването на вече наличните.
Новата тактическа матрица: Дронове, примамки и реактивен задвижващ механизъм
Сухите цифри при безпилотните летателни апарати разкриват още по-изразена промяна в съотношението на силите. По оценки на украинското разузнаване, месечният капацитет за сглобяване и доставка на ударни БЛА от типа „Геран“ (включително версията „Геран-2“) достига около 4000 броя. В допълнение към тях се произвеждат до 5000 безпилотни апарата от типа „Гербера“, които изпълняват функцията на евтини фалшиви цели (примамки) без бойна част или с минимален експлозивен товар.
Особено внимание заслужава динамиката при БЛА с реактивни двигатели. Ако през юни регистрираната употреба на такива апарати е била около 450 единици, то през август тази бройка скача до близо 2850 броя. Настоящият производствен капацитет на реактивни безпилотни системи се оценява на приблизително 3000 единици месечно.
Причината за прехода към реактивно задвижване е чисто техническа – увеличаване на скоростта, намаляване на времето за реакция на мобилните огневи групи и принуждаване на украинската противовъздушна отбрана да използва скъпи зенитни управляеми ракети срещу сравнително евтини въздушни цели.
Когато във въздушното пространство навлязат едновременно 130 безпилотни апарата, от които половината са фалшиви цели „Гербера“, а другата половина – реактивни БЛА и камикадзета „Геран“, радарите на системите NASAMS, IRIS-T или Patriot биват претоварени. Зенитният комплекс не може да идентифицира по ефективна площ на разсейване дали целта носи 50 килограма експлозив или ъглов отразител от фолио. Резултатът е икономическо и техническо изчерпване на зенитните дивизиони.
Анализ на складовите наличности и ракетния арсенал
За да се разбере цялостната картина, е необходимо да се разгледат очакваните оперативни reserves на руските Въоръжени сили, цитирани в докладите на украинските служби към края на лятото. Според тези данни, руското командване разполага с устойчив складов фонд, който включва:
- Около 450 крилати ракети „Калибър“ с базиране на надводни кораби и подводници;
- Приблизително 600 противокорабни ракети „Оникс“, пригодени за удари по наземни структури чрез бреговите комплекси „Бастион“;
- Около 130 балистични ракети за комплексите „Искандер-М“;
- Близо 100 бройки от стратегията за въздушно базиране Х-101;
- Около 120 хиперзвукови ракети „Циркон“;
- Стотици зенитни управляеми ракети за комплексите С-300 и С-400, пренастроени за балистична траектория срещу земни цели.
Тези запаси не са статични. Те функционират като буфер, докато текущото производство осигурява ритмичните ежедневни и ежеседмични атаки. По оценка на военни коментатори, предходната тактика на „големия удар“ (изстрелване на 80–100 ракети веднъж на месец) е отстъпила място на модел, базиран на вълнообразен, каскаден натиск.
