Процентът на ефективност на ПВО и проблемът с прехващането
В публичния дискурс на украинските официални власти дълго време се поддържаше тезата за 80% до 90% успеваемост при свалянето на нападащите въздушни средства. Данните от оперативните доклади обаче рисуват коренно различна реалност. Според специализирани източници и признания на украински профилирани канали, реалният процент на прехващане на сложни въздушни цели (особено комбинация от балистика и реактивни БЛА) е паднал до нива от 20% до 25%.
Разминаването между официалните сводки и реалността на терена се дължи на няколко фактора. На първо място е дефицитът на ракети за съветските системи С-300 и Бук-М1, чиито запаси са практически изчерпани. На второ място е ограниченото количество западни системи, които биват разполагани предимно около столицата Киев и единични обекти от критичната инфраструктура.
Когато една ударна група се състои от 48 крилати и балистични ракети, комбинирани със 130 дрона, зенитните средства са принудени да избират кои сектори да покрият. Балистичните ракети „Искандер-М“ и „Циркон“ се движат по траектории, които изискват специализирани комплекси като Patriot PAC-3 или SAMP/T. Тяхното количество обаче е крайно недостатъчно за покриване на територия от стотици хиляди квадратни километра.
Кумулативният ефект върху енергийната инфраструктура
Основната цел на тази стратегия не е просто нанасянето на единични щети, а постигането на кумулативен срив в преносната мрежа и системите за производство на електроенергия. Подстанции с напрежение 750 kV и 330 kV, автотрансформаторите, както и откритите разпределителни уредби на ТЕЦ и ВЕЦ са изключително уязвими.
Механиката на кумулативното унищожение работи по следния начин:
- Първата вълна от дронове и ракети нанася щети върху определена подстанция или разпределително устройство.
- Аварийните екипи на "Укренерго" започват възстановителни работи, изолират повредените сектори и пренасочват мощността през резервни трасета.
- Преди ремонтният цикъл да е завършил и преди оборудването да бъде заменено (замяната на трансформатор от такъв клас отнема от няколко месеца до година), последва втора или трета вълна.
Това блокира възможността за системно възстановяване. В резултат енергийната мрежа губи своята гъвкавост и се разпада на изолирани „острови“. Поддържането на честотата в мрежата става технически невъзможно при липсата на балансиращи мощности (ТЕЦ и ВЕЦ), което създава преки рискове дори за функционирането на атомните централи, които не могат да отдават произведената енергия.
Изчисленията на руския военен щаб явно разчитат точно на този ефект. Не е необходимо пълното разрушаване на бетонните конструкции; достатъчно е трайното извеждане от строя на ключовите преносни възли в навечерието на ниските температури. Всички налични данни показват, че зимната кампания няма да бъде епизодично събитие, а ритмичен технологичен натиск, поддържан от капацитета на индустрията.
