По публикации на Times of Israel, Bloomberg, Pew Research Center и геополитически анализи. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Стратегическата прегрупировка в Западното полукълбо
Вторият мандат на Доналд Тръмп в Белия дом задейства каскаден ефект в цяла Южна и Централна Америка, който надхвърля традиционните дипломатически протоколи. Обявяването на 2026 година за „Година на Латинска Америка“ от страна на израелските дипломатически среди не е просто декларативен жест. Става дума за координация, при която преминаването на властта в ръцете на десни и крайнодесни политически фигури автоматично върви в комплект с преразглеждане на външнополитическия курс спрямо Тел Авив.
Според информация в The Times of Israel, политическата поляризация в региона е придобила огледален характер. Докато предишната „розова вълна“ от леви правителства поддържаше твърда линия на критичност към израелските военни действия, новата десница използва темата като входен билет за одобрение във Вашингтон. Синхронизацията е пълна: признаване на Йерусалим, възобновяване на скъсани дипломатически канали и пълно интегриране на израелски технологии за сигурност.
Политическият инженеринг в Бразилия и ролята на евангелския фактор
Показателен в това отношение е развоят на събитията в Бразилия. По време на изборната надпревара, при която Флавио Болсонаро отбеляза сериозен ръст в социологическите проучвания, международната подкрепа се оказа ключова. Посещението му в Тел Авив, съпроводено с символични религиозни обреди в река Йордан заедно с евангелски делегации, бе ясно разчетено от местните гласоподаватели.
Твърди се, че евангелските църкви в Бразилия, които обхващат десетки милиони избиратели, упражняват директно влияние върху изборните процеси. Консервативните религиозни структури отдавна получават финансова и организационна подкрепа по линии, свързани с трансเวстернски мрежи. На този фон настоящият президент Лула да Силва, който през 2024 г. беше обявен за персона нон грата от израелското правителство след отзоваването на бразилския посланик, се оказа в изолация спрямо бързо прегрупиращите се десни медийни и икономически конгломерати.
Икономически цинизъм: Случаят Венецуела
Най-драстичната илюстрация за отсъствието на каквато и да е идеологическа последователност обаче идва от Каракас. След поредицата от политически трусове в началото на 2026 г. и задържането на Николас Мадуро, временно назначеният от Вашингтон кабинет на Делси Родригес предприе светкавични стъпки за нормализиране на отношенията с Тел Авив. Скъсаните през 2009 г. от Уго Чавес консулски връзки бяха възстановени буквално за дни.
Според данни на агенция Bloomberg, към израелски пристанища вече са заминали първите танкери с венецуелски суров петрол от десетилетия насам. Геополитическата сделка тук е напълно оголена: енергийни ресурси срещу политически чадър и хуманитарна/технологична помощ. Цинизмът на ситуацията се допълва от факта, че докато официален Каракас десетилетия наред градеше репутация на антиимпериалистически бастион, новата администрация безпадонно търгува националния ресурс срещу оцеляване на управляващата върхушка.
