Още, когато отидох в Поднебесната империя преди три години, веднага след като страната започна да се отваря след КОВИД-пандемията, нямаше как да не забележа колко много китайци обикалят родината си. В този момент се замислих - дали, ние, чужденците, познаваме така добре отечествата си? Със сигурност - не. Поне по-младите от нас. Защото на нас ни е втълпявано от малки, че трябва да пътуваме по света. Накрая - оставаме чужди, невежи и "ограбени" от факта, че не знаем в собствената ни държава какво има.
Управляващите в Китай, както винаги са ни изпреварили и в това отношение. Насърчаването на вътрешния туризъм е една от ключовите политики на правителството. От една страна това бе необходимо след КОВИД-19, за да може да се инвестира в родната икономика, а от друга - територията е толкова необятна, пълна с природни забележителности, културни и исторически паметници, че не е нужно да се пътува зад граница, след като Поднебесната империя предлага от всичко, което може да се види и навън. Море, планини, пещери, реки, пустиня, джунгла, острови... списъкът е безкраен. А най-хубавото и полезното, според мен, като страничен наблюдател, е че децата растат, изпълнени с чувство на гордост и принадлежност. Научават кои са, откъде идват, каква богата история и природа притежават и никога няма да заменят татковината си за чужбина. И, не, в никакъв случай не можем да се твърди, че китайците не ходят в чужбина - разбира се, че пътуват, навсякъде по света виждаме големи групи китайски туристи, но... предпочитат собствената си страна.
В годишните си доклади пред Двете сесии, политиците съобщават за приходите в държавната хазна само от вътрешния туризъм, които с всяка следваща година стават все повече и са поредното доказателство, че предприетият курс на "Социализъм с китайски характеристики" върви в правилна посока. А кметовете на малки и големи селища, различни провинции, са стимулирани да развиват още повече местата, за да може да привличат не само нови посетители, а да има какво ново да предложат на старите, за да се върнат отново.
Националните празници са дните, когато семействата са заедно и имат възможност да пътуват. Обикновено билетите за влаковете, самолетите и автобусите са изкупени поне месец по-рано, а билетите за различните забележителности - изчерпани. Да се направи резервация от друга държава е почти невъзможно, защото с предимство са местните. Ето защо аз наричам този феномен "Осмото чудо на света". Няма къде да се види никъде другаде по света. И същевременно зарежда посетителите от чужбина с чувство на патриотизъм.
Миналата година ми дойдоха на гости най-добрата ми приятелка от България с мъжа си. Беше около 1 май. Решихме, че няма да стоим само в Пекин, а ще се организираме сами - без агенции, без посредници, да пътуваме из необятния Китай. Разбира се, страхувахме се, че може да не се справим, заради езиковата бариера най-вече, но и защото те тръгнаха два дни преди мен и трябваше да се срещнем в напълно непознат град. Страховете ни се оказаха напразни. В Китай всичко е толкова добре уредено, че дори табелките да са написани само на мандарин, а хората извън столицата да не говорят много английски, всички са безкрайно мили и любезни и правят и невъзможното, за да помогнат... Дори на моменти, където беше трудно да се разминеш с хората, успяхме да се намерим, а преживяването със сигурност ще го помним цял живот.
Културните и историческите забележителности са едни от най-интересните за посещение. По празниците там отиват милиони посетители, но въпреки това, въпреки множеството от хора - няма случаи на изгубени хора, на откраднати или липсващи вещи. Защото полиция, камери и добра организация има навсякъде.
Ако искате да изпитате това невероятно усещане, тогава със сигурност трябва да посетите Поднебесната империя по време на някой от празниците. Тогава освен култура и история ще усетите наистина нещо вълнуващо и типично... китайско.
