Когато тежкият багер на строителната фирма отрязва почвата за третата лента на новото трасе в района на Сан Мигел Мескитетлан, металът се удря в плътна каменна зидария, която няма нищо общо с местния геоложки профил. В провинция Идалго подобни сблъсъци между модерната инфраструктура и подземните пластове не са новост, но тук става дума за нещо далеч по-комплицирано от единична погребална урнa. Оказва се, че планираното задвижване на местния транспортен трафик минава директно през административен и религиозен център на пред-испанското кралство Мецтитлан — държавна структура, която с векове е успявала да запази икономическа и военна независимост от Ацтекската империя.
Археолозите от Националния институт по антропология и история (INAH), пристигнали на терена, картографират съоръжението с дронове и фотограметрични измервания, определяйки го като „Структура 1“. Първичният оглед разкрива, че пирамидата не е изолиран паметник, а централното звено на по-широк архитектурен ансамбъл, включващ пет самостоятелни секции и поне 10 жилищни и церемониални могили. Стратиграфията на терена и събраният повърхностен материал — предимно керамични фрагменти, кремъчни сечива и овъглени органични остатъци — показват два основни периода на активно обитаване. Първият обхваща Епикласическия период между 650 и 950 г. сл. Хр., когато разпадането на Теотиуакан пренарежда търговските пътища в Централно Мексико. Вторият е Късният Посткласически период от 1350 до 1519 г. сл. Хр., когато Мецтитлан се превръща в изолиран анклав, устояващ на данъчния натиск на Тройния съюз.
Там, където публичното говорене вижда сензационни разкрития, теренната реалност налага много по-прозаични изводи. Архитектурното запазване на „Структура 1“ е пряк резултат от специфичния микроклимат и наносните почви в долината, които са изолирали каменната нивелация от ерозията. В същото време обаче точно тези почви правят конструкцията изключително нестабилна при контакт с въздуха и влагата. Появяват се сериозни пробойни в теорията, че обектът може лесно да бъде превърнат в музей на открито. Документите на INAH и първичният бюджетен разчет показват, че държавата няма физическата възможност да консервира съоръжението, докато над него трябва да премине натоварен автомобилен поток.
