Действията на теренния екип, ръководен от изследователи като Ектор Лабра Чавес, бързо преминават от проучване към т.нар. превантивно консервиране — термин, който в средите на теренните археолози често означава контролирано повторно погребване. Находката беше укрепена със специален синтетичен геотекстил, затисната с допълнителна каменна зидария и покрита отново с дебел слой пръст и инертни материали. Автомобилната магистрала ще преминава отгоре, а пирамидата ще остане консервирана под асфалтовата настилка. Това решение изглежда парадоксално за широката публика, но от гледна точка на ресурсите и физическите закони е единственият начин каменните блокове да не се превърнат в прах под въздействието на дъждовете и вибрациите от тежкия камионен трафик.
Трябва да се има предвид и икономическият контекст на региона. Мексиканските държавни институции са принудени постоянно да балансират между натиска на частните строителни консорциуми и законовата си отговорност да спасяват артефакти. В район с регистрирана човешка дейност отпреди 14 000 години всяка копка на фадромата е потенциално археологическо поле. Всяко спиране на инфраструктурен проект обаче струва десетки хиляди долари на ден. Резултатът е този специфичен компромис: бързо заснемане, изземване на диагностичната керамика, вкарване на данните в дигиталния архив и бързо запечатване на обекта под инженеринговата структура.
Разкопките в Сан Мигел Мескитетлан все пак оставят ценна научна следа в архивите. Събраните органични проби и керамични типологии вече се обработват в лабораториите на INAH, където термичният и радиовъглеродният анализ трябва да потвърдят или отхвърлят хипотезите за точната хронология на строителните фази. Дотогава „Структура 1“ остава физически недостъпна — капсулирана под транспортната мрежа на модерно Мексико, далеч от публичния достъп и далеч от романтичните представи за откривателство.
