Прословутата българска “пазарна икономика” започна с призивите за необходимостта от “чужди инвестиции”. Тези призиви бяха заклинанията на новата система и нейната политическа власт. Инвестициите трябваше да бъдат пример за това как ще се развива икономиката, подвластна на пазара и конкуренцията, на високите технологии и постигането на печалби, които да направят новото общество богато и, разбира се, “европейско” и “демократично”.
Чуждите инвестиции бяха началният инвестиционен капитал, който положи основите на новата икономика. Те показваха, че България е получила доверието на “съвършения” Запад, приобщена е към него и заедно с него започва новата история на държавата ни. Колкото повече чужди пари влизаха в българската икономика, толкова повече демокрация и банани щеше да има в България!
Денем и нощем се говореше за тези инвестиции. Кой успееше да привлече нещо от тях, биваше хвален; който се проваляше, беше жестоко критикуван. Демокрацията се хвалеше с чуждестранните пари.
Привличането на чужди инвестиции и идването на чуждестранни инвеститори в България бе политически въпрос. Въпрос за пригодността на България да стане неотменима и пълноправна част от Европа и капиталистическата икономика. Защото никой не влага пари там, където се шири беззаконие и липсва доверие към управниците.
Но времето отмина и се оказа, че в България са се настанили няколко по-крупни компании – предимно от сферата на търговията, но има и от индустрията. И се видя, че големите чуждестранни търговски вериги буквално задушават малките магазини и търговски фирми на българските собственици. Това го правят с различни претенции към тях, но най-вече като налагат на българските производители трудни за спазване условия, обричащи ги на фалити. Целият пазар е техен или най-малкото подчинен им е и те го управляват, както си искат.
Чуждите търговски корпорации показаха на нашите доморасли капиталисти какво поведение трябва да имат, щом са тръгнали да строят капитализъм и да се подвизават в “пазарната икономика”. Зад доброто обслужване, любезните усмивки, благите думи се прикриват хищниците, които са готови да те унищожат и да разрушат всичко, което те заобикаля, ако посмееш да им противоречиш, да искаш от тях повече от това, което ти дават. И изобщо не се съобразяват с държавата. Те си имат своите интереси и само на тях служат.
До днес те все пак пазеха някакво благоприличие и повтаряха постоянно, че се грижат за клиентите си, както и за българския си персонал, като му заплащат добре и му дават възможност да израства в кариерата.
Но понеже държавата санкционира с голяма сума една от тези корпорации – и то за трети път и все за едно и също нарушение, директорът й, който уж е българин, скръцна със зъби и просъска, че ако фалират заради натиска на държавата, фалитът на КТБ “ще ни изглежда като пролетен полъх”. Толкова е силна и могъща тази корпорация, че ни е задължила да я слушаме и се съобразяваме с желанията й. Явно много са ядосани и нямат намерение повече да премълчават и да крият гнева си. Собствениците уволниха директора, но няма да променят поведението и говоренето си. Новата директорка даде ясно да се разбере, че тяхната воля е над нашата.
Случаят е показателен за тежките зависимости, в които е изпаднала нашата държава с т. нар. “чужди инвестиции”. Оказва се, че държавата ни е приела не толкова капитали за стимулиране на икономиката, а се е съгласила доброволно да бъде поробена и експлоатирана от външни сили. Тези сили уж не са политически или военни, но са по-голямо зло от тях. Защото по същество освен че са от стопанската сфера, те притежават властта да гарантират своята неприкосновеност и безапелационност и като сили на реда и насилието. Оръжието им е дори по-страшно от автомати, пистолети, оръдия, танкове и дори ракети. Властта им е тиха и кротка, понякога дори красива, но е жестока и отмъстителна. Затова няма нужда (и това Западът го знае и разбира) от чужди военни бази на територията на държавата ни. “Чуждите инвестиции”, материализирани в магазини, супермаркети, фабрики, бюра, офиси са по силни от която и да било военна база. Дори и когато тази база е снабдена с най-модерното оръжие. И няма политическа власт, която да не й се подчинява и облагодетелства.
Разбира се, националната икономика не може да остава затворена, изолирана от глобалните процеси и извън интеграцията. Но глобалната икономика не е просто съюз и взаимно проникване на всички икономики в един фокус, а е йерархическа система, в която по-силният, по-развитият и по-могъщият е на върха и диктува правилата и условията. И чрез своето икономическо могъщество подчинява всички останали. Това е логиката на системата.
Логиката на системата обаче излиза от себе си и се разпростира върху политиката и геополитиката, във военната сфера и в глобалната интеграция, която по същество е нареждане на световното устройство и строга йерархия.
Модерната икономика уж се основава на пазарната конкуренция, подчинява й се безапелационно, макар че понякога й влияе, за да бъде по-адекватна и да гарантира свободата на икономическите субекти в създаването на нови технологии, начини на търговия, използване на суровини и работна ръка. Но конкуренцията няма никакво отношение, освен че е прикритие, към политиката и политическата власт, към която тя постоянно се стреми, за да я завладее напълно. Това се отнася особено за трети страни, към чиито пазари и икономическо и политическо влияние тя се стреми. Икономиката е най-важното средство днес за влияние и подчиняване на света. Тя е самата политическа власт, тъй като е реалният собственик на държавите и света.
Зависимостите, за които говоря, са толкова силни и непреодолими, че трябва да ни отворят очите, за да видим в какво положение се намира нашата държава и колко е безнадеждно нейното настояще и бъдеще. Поне да имаше някаква утешителна компенсация от рода на повишаване (макар и с малко) на равнището на живота и ликвидиране на бедността. А то става точно обратното. За какво тогава търпим да робуваме, за да могат някои и то все подлеци и предатели, да печелят и се облагодетелстват, залъгвайки ни, че наличието на банани на пазара е нашето истинско щастие.
Това не означава, че българският капитал и инвеститори са по-добри и по-човечни. Те също проявяват качествата на своите чуждестранни партньори и конкуренти. Но поне са българи по произход и кръв.
Капиталът и инвестициите днес могат да подобрят икономиката, но е наивно и дори глупаво да се вярва, че това ще направи животът на българите по-добър, по-спокоен и по-богат.
Няма да го направят нито чуждите, нито българските инвестиции и инвеститори!