Владимир Шейтанов

Нкъде отива светът? Шънджън 2026!

/Поглед.инфо/ В свой задълбочен геополитически и правен анализ адв. Владимир Шейтанов разглежда историческата тристранна среща в Шънджън на 19 ноември 2026 г. между лидерите на САЩ, Китай и Русия като повратна точка към нов триполярен световен ред по формулата „един свят – три системи“. Авторът проследява изместването на икономическия и силовия център на тежестта към Изток, институционалното изоставане на Европейския съюз, кризата в ООН и необходимостта от формиране на ново международно право. В анализа се поставят и ключовите изводи за България – как страната да преодолее едностранната си икономическа и политическа зависимост, да защити енергийния и демографския си потенциал и да изгради зряла многовекторна външна политика, подчинена на националния интерес.

Владимир Шейтанов 2430 прочитания
Нкъде отива светът? Шънджън 2026!

Доскоро, почти половин столетие, светът се дивеше на формулата „една държава – две системи“. Днес сме изправени пред формулата „един свят – три системи“. Светът доказа гениалността на тази теза. Животът показва, че идеологическите различия не трябва да водят задължително до унищожаване на общността. Инстинктът за самосъхранение е по-силен от жаждата за доминиране и власт. Дали ще се върнем отново към идеята за конвергенцията или за взаимосвързания свят предстои да видим. Но на хоризонта се появява старата парадигма: „Светът е достатъчно голям и в него има място за всички.“

На 19 ноември 2026 година в Шънджън, Китай, за първи път на една маса сядат лидерите на САЩ, Китай и Русия. Трите държави заедно държат около 44% от световния БВП, над половината от световните военни разходи и около девет от всеки десет ядрени бойни глави. Европейският съюз го няма на масата. България я няма никъде.

Китайският лидер посрещна Тръмп лично на летището в Шънджън – жест, който Пекин не е правил за американски президент. Си заяви, че иска с Вашингтон „конструктивни, стратегически стабилни отношения“. Само часове по-рано той и Путин бяха обявили в речите си, че светът вече е друг. Въпросът „накъде отива светът“ престава да бъде академичен. Отговорът се пише в стая, в която Европа не е поканена.

Вечерта на 18 ноември стана ясно, че на 19-и Тръмп ще се срещне с Путин и отделно, осконцептувен в тристранния формат. Тръмп заяви, че ще говори за ядрените оръжия и за края на войната в Украйна.

Няма по-сериозна грешка от това да се твърди, че тристранната среща ще бъде среща за снимка, среща без съдържание, среща на вежливост. Не бих подценявал до такава степен лидерите на трите най-силни държави, ввърху които лежи основната отговорност за съдбата на света. Тази среща не е политически театър. Времето на президентите-актьори отдавна остана в историята – някои случайни остатъци доживяват последните си дни. Това не е и политическо кино. Иначе нямаше да има толкова оглушителен отзвук по света и толкова упорити опити срещата да бъде провалена. Успехът на едни е оглушително поражение за други – и това усещане витае във всички прояви на съвременния живот.

Три речи, една посока

Речите звучат различно, но и трите приемат едно: светът се управлява от силите, които могат да се договарят, а не от правила, които някой друг е написал.

Си Цзинпин – „отвореността носи прогрес, изолацията – изоставане“. В програмната си реч на 18.11 Си обяви, че „едностранността и протекционизмът са разпасани“. Предложи четири насоки: мир и стабилност, отворено сътрудничество, иновации, взаимна изгода. Защити „следвоенния международен ред“ и „равноправната, подредена многополюсност“, търговията с СТО в центъра и реформа на СТО. Обеща по-ниски мита и по-широк достъп до китайския пазар, сътрудничество в изкуствения интелект и зеления преход. Адресатът е ясен: американските мита и новите ограничения за чипове.

Владимир Путин – „тектонично изместване“. Азиатско-тихоокеанският регион е новият център на световната икономика. Санкциите „вече не могат да смажат“ конкурентите. ЕС „се е наказал сам“, като се е лишил от евтина руска енергия. Русия е пренасочила търговията си към Азия и към рублата и юана. Путин очаква „голяма полза“ от тристранната среща и кандидатства за председателството на АТИС през 2035 г.

Доналд Тръмп – „денуклеаризация“ и сделки. Тръмп не е държал голяма реч в Шънджън. Позицията му е в изявленията пред пресата. Ще говори за денуклеаризацията – „трудна тема, защото никой от нас не може лесно да каже, че ще се отърве от ядрените си оръжия“. Иска край на войната с Иран, нов договор за ядрените арсенали, който да включва Китай, и търговско примирие с Пекин след януари 2027 г. Преди това той нееднократно е предлагал трите държави да намалят военните си бюджети наполовина.

Центърът на света се мести на Изток

Шънджън не е случайно място. Там, където преди 45 години имаше скромно гранично градче, днес е технологичната столица на Китай. И тук за първи път дойде действащ американски президент. Лидерът на Запада пътува на Изток, за да обсъжда световния ред – това е най-точната фотография на променения баланс на силите.

Икономическите данни потвърждават символа:

  • Растежът е в Азия. Според МВФ Азия дава около две трети от световния икономически растеж. Азиатско-тихоокеанският регион ще расте с 4,8% през 2026 г. и 4,4% през 2027 г. – въпреки енергийния шок и митата. Около 70% от този растеж идва от Китай и Индия.
  • Старият център застива. Седемте икономики от Г-7 ще растат през 2026 г. средно с около 1%, а държавите от БРИКС – с около 3,1%.
  • Тежестта се обърна. През 2006 г., когато се заражда БРИК, дялът му в световния БВП е 20%. Днес БРИКС с 11 членки дава около 41% от световния БВП по ППС срещу около 28% за Г-7 (изчисления по данни на МВФ) и почти половината от населението на планетата.
  • Ускореният растеж вече не е западен монопол. През 2025 г. държавите от БРИКС+ са дали почти 55% от световния растеж, а Г-7 – около 20%. Разликата в дяловете се очаква да нарасне от 17 на 22 процентни пункта до 2031 г.

По пазарен курс Г-7 все още води – доларът, капиталът и доходът на човек са на Запад. Но динамиката, производството и човешкият ресурс вече са на Изток. Затова днес американският президент е в Шънджън, а не да диктува своите решения от Вашингтон.

Цифрите на силата: тройката и ЕС

ЕС е икономически съпоставим с Китай, но военно-ядрено и демографски е втора лига. Това е целият парадокс на Европа в една таблица.

Показател

САЩ

Китай

Русия

ЕС-27

Свят

Номинален БВП 2026, трлн. $ (дял)

32,64 (25,5%)

21,55 (16,8%)

≈2,66 (≈2%)

≈21,6* (≈17%)

>128

БВП по ППС 2026, трлн. межд. $

≈32,6

44,6

7,5

30,7

–

Реален ръст 2026

2,3%

4,5%

0,9%

1,4%

3,1%

Инфлация 2026

–

–

≈7%

3,3%

–

Публичен дълг, % от БВП

123,9% (2025) → 142% (2031)

106,9% (2026)

19,1% (2026)

82,6% (2025) → 85,6% (2028)

≈94%

Бюджетен дефицит

7–8%

≈8%

–

3,6%

–

Военни разходи 2025

954 млрд. $

336 млрд. $

190 млрд. $

418 млрд. € (2,2% от БВП)

2 887 млрд. $

Ядрени бойни глави (ян. 2026)

≈5 200**

620

5 420

≈290 (само Франция)

12 187

Дял във валутните резерви на света

долар: 56,7%

юан: 2,1%

рубла: няма роля

евро: 20,6%

13,22 трлн. $ общо

Валутни резерви

Малки

3,405 трлн. $

–

–

–

Население 2026

349 млн.

1,413 млрд.

≈143 млн.

452 млн.

≈8,2 млрд.

Място в Съвета за сигурност

постоянно, вето

постоянно, вето

постоянно, вето

няма (само Франция)

–

* ЕС: 18,8 трлн. € през 2025 г. (Евростат), преизчислени приблизително в долари. ** Оценка; САЩ и Русия заедно държат около 86% от всички ядрени глави. Източници: МВФ (WEO и Fiscal Monitor 2026, COFER Q2 2026), ЕК (есенна прогноза 2026), Евростат, SIPRI, Европейска агенция по отбрана, SAFE. Военните разходи на ЕС са по методология на Агенцията и не са пряко съпоставими със SIPRI.

ЕС има близо 17% от световния БВП, втората резервна валута и по-нисък дълг от САЩ и Китай. Той не е беден. Той е безсилен.

Колко струват тези цифри

Всяка класация на великите сили е относителна. Никоя от трите сили не публикува реалните параметри на своята отбранителна, научна и технологична мощ. Международните институции – МВФ, Световната банка, SIPRI – работят с официалните данни или със собствени оценки върху тях.

  • Русия. След 2022 г. Росстат спря или ограничи публикуването на цели редици данни за външната търговия, демографията и бюджета, а значителна част от отбранителните разходи е засекретена.
  • Китай. През 2023 г. Пекин спря данните за младежката безработица, когато те станаха неудобни, и ги възобнови с нова методика. Официалният военен бюджет е значително под оценката на SIPRI от 336 млрд. $. Изследвания, сравняващи сателитни снимки на нощното осветление с официалния растеж, сочат, че авторитарните държави системно преувеличават растежа си.
  • САЩ. Американската статистика е най-откритата от трите, но и тя вече не е извън политиката: през 2025 г. президентът уволни ръководителя на Бюрото по трудова статистика след неудобни данни за заетостта. Военните и технологичните възможности са секретни и там.

Войната в Украйна доказа това на практика. През пролетта на 2022 г. МВФ прогнозираше свиване на руската икономика с около 8,5%. Реалният спад беше около 1%. Същевременно руската армия не постигна бързата победа, която мнозина очакваха. И двете грешки имат един източник: реалните сили и слабости на великите сили не се виждат в таблиците.

Методът променя класацията – и подценява Русия. Цифрата „Русия – около 2% от световния БВП“ е вярна само по пазарен курс на рубла към долара. Той мери колко долара струва една икономика, а не какво може да произведе. По покупателна способност Русия е четвъртата икономика в света – пред Германия и Япония. При физическите показатели, които решават войни и санкционни битки, тя е сред първите: енергия, зърно, торове, ядрено гориво, метали и военно производство. По приблизителни оценки тя произвежда повече артилерийски боеприпаси от целия ЕС. По същата логика Китай е втори по пазарен курс, но първи по ППС и произвежда около половината от световната стомана.

Ако икономическата тежест на Русия наистина беше 2% от световната, резултатът от близо петгодишната военна и икономическа конфронтация с обединения Запад нямаше да е такъв. Санкциите не сринаха руската икономика, войната не завърши с руско поражение, а сега Вашингтон сяда с Москва на обща маса. Това е крахът на стратегията „мир чрез сила“. Тя се оказа нежизнеспособна срещу мощ като руската и в условията на многополюсен свят, в който силната страна винаги намира други пазари и други партньори.

Какво отличава ЕС от трите велики сили

ЕС е сила без суверен. САЩ, Китай и Русия са държави с един център на решение, една армия и една стратегия. ЕС е договор между 27 държави. В мирно време това е сила. В епоха на сделки между велики сили това е слабост.

  1. Няма единен глас. Външната политика се решава с единодушие. Всяка столица може да блокира, и всяка велика сила може да води отделни преговори с всяка столица.
  2. Няма собствена сигурност. Разходите за отбрана са скочили с 20% за една година, но са разпилени в 27 армии. Само четвърт от оборудването се купува съвместно, а за научни разработки отиват само 4%. Ядреният чадър е американски, а френският арсенал е национален.
  3. Няма енергийна и суровинна база. САЩ и Русия са енергийни износители. Китай контролира редките метали и веригите за батерии. ЕС внася и двете.
  4. Няма технологичен шампион. В изкуствения интелект, полупроводниците и платформите спорът е между САЩ и Китай. Европа регулира това, което други произвеждат.
  5. Демографията се държи на миграция. От 2012 г. в ЕС умират повече хора, отколкото се раждат. Населението расте само заради нетната имиграция.

Има и друга страна, която полемиката не бива да прескача. ЕС има неща, които трите сили нямат: единен пазар от 452 милиона души при ниско неравенство, правова държава, която привлича капитали, и валута, която централните банки през 2026 г. купуват по-активно от всички други. Проблемът не е в ресурсите, а в бюрократичната неефективност, политическата едностранчивост и управленска неадекватност.

Индия – четвъртият стол на масата

Индия ще влезе в кръга на великите сили до началото на 30-те години, но не като член на блок. Тя е най-многолюдната държава (≈1,48 млрд. души) и третата икономика по ППС – 19,2 трлн. международни долара, почти три пъти повече от Германия. МВФ очаква ръст от 7% през 2026 и 2027 г.

  • Икономика: номинално 4,06 трлн. $ през 2026 г. (шесто място). През 2027 г. се очаква 4,52 трлн. $ и четвърто място, а до 2031 г. – трето, пред Германия.
  • Военна мощ: 92 млрд. $ военни разходи (пето място в света), 190 ядрени глави.
  • Слабости: доход на човек далеч под средния световен, слаба рупия, граничен спор с Китай и няма постоянно място в Съвета за сигурност.

Прогноза. Тройката едва ли ще покани Индия скоро, защото Китай не иска съперника си на масата. Индия все още е доста по-слаба от останалите трима. Освен това тя едва ли ще поиска при сегашната си доктрина „стратегическа автономия“. Това и дава известни предимства. Тя търгува с Русия, воюва с САЩ за митата, държи Китай на разстояние и печели от всички. Най-вероятното развитие е не „четворка“, а система, в която Индия е везната за поддържане баланса между трите.

Има ли пети кандидат?

Освен Индия, нито една държава или обединение не може да се изравни с тройката до 2040 г. Япония разполага с технологии и капитал, но я спъват демографията и зависимостта от САЩ. Индонезия е седмата икономика по ППС и има младо население, но без военна и технологична тежест ще остане регионална сила. Бразилия е лидер на Латинска Америка и голям износител на храни и суровини, но расте бавно и няма ядрена мощ.

Обединенията имат друг проблем. АСЕАН с нейните 11 държави е динамичен възел на световните вериги на доставки – икономически полюс, но политически разпокъсан. Страните от Залива имат капитал и енергия, но не и население и сигурност – те са финансов, а не силов полюс. Никой от кандидатите не съчетава икономика, армия, ядрено оръжие, население и вето в Съвета за сигурност. Единствено Индия се доближава до това по естествен път.

ООН и Съветът за сигурност: от институция към декорация

Шънджън показва, че трима от петимата постоянни членове на Съвета за сигурност решават въпросите на мира извън Съвета. Това не е само нарушение на Устава. Това е нещо по-лошо: доказателство, че Уставът вече не е нужен на силните.

Диагноза

  • Разцепилият се клуб на петимата. САЩ, Китай и Русия седнаха без Великобритания и Франция. Единственият постоянен член от ЕС, Франция, остава с право на вето, но без място на истинската маса.
  • Съветът е парализиран от ветото. Украйна, Газа, Сирия, Венецуела – по всички големи конфликти Съветът мълчи. През 2024 г. броят на наложените вета е сред най-високите от 1986 г. Иран и ядреният контрол се обсъждат в Шънджън, а не в Ню Йорк.
  • Реформата е замръзнала от 18 години. Междуправителствените преговори са започнали през 2009 г. и до днес нямат дори съгласуван текст за преговори.
  • ООН е финансово на ръба на оцеляването. В началото на 2026 г. Гутереш предупреди за „неизбежен финансов колапс“ и предложи бюджет с 15% по-малко средства и съкращаване на около 18% от длъжностите. Оценката му за света беше кратка: „Контекстът е хаос.“
  • Появяват се конкуренти. Американският „Съвет за мир“ и китайската Инициатива за глобално управление са паралелни архитектури. Всяка сила строи своя система, а ООН остава общата сцена за речи.
  • Преходният момент. Вторият мандат на Гутереш изтича на 31 декември 2026 г. Новият генерален секретар ще бъде избран със съгласието на същите три сили.

Правният капан

Реформата на Съветаза сигурност е реформа на Устава. По чл. 108 тя изисква две трети от Общото събрание и ратификация от всички пет постоянни члена. Силите от Шънджън държат ключа към собствената си реформа. Нито една от тях няма интерес да го завърти.

За останалите остават само лостовете на Общото събрание. Резолюцията „Обединени за мира“ (377(V), 1950 г.) позволява да се действа при блокиран Съвет. Инициативата за ветото (резолюция 76/262, 2022 г.) задължава всяко вето да се обсъжда публично. Това са инструменти на легитимността, а не на властта. Може да се осъди, но не може да се принуди.

Три сценария за следващото десетилетие:

  1. Концерт на силите над ООН (най-вероятен). Решенията се взимат в тесен кръг и след това се „оформят“ с резолюция на Съвета. ООН става нотариус на великите.
  2. Разширяване без вето. Нови постоянни или дългосрочни места за Индия, Африка и Бразилия без право на вето. Дава легитимност, но не променя властта.
  3. Дрейф към безсмисленост. ООН се свива до хуманитарна агенция и форум, както Обществото на народите в края на 30-те години.

Специализираните организации понасят същия удар. СТО оцелява на думи – Си я защитава, Тръмп я заобикаля с мита. МАГАТЕ е страничен наблюдател докато иранският въпрос се решава между трите сили. За изкуствения интелект няма и няма да има обща организация – има два стандарта, американски и китайски.

Международното право на триполярния свят

Триполярният свят е немислим без нова регулация. Въпросът не е дали тя ще дойде, а кой ще я напише и дали ще запази приемственост с досегашното право.

1. Всяко институционално образувание създава своя правна основа. Международната правосубектност не се дарява, а се изгражда от съвкупност от принципи, правила и функции. Така Международният съд в консултативното си становище по делото за обезщетяване на вредите (1949 г.) изведе правосубектността на ООН от нейните цели и функции. Ако тристранният формат се повтаря и придобие секретариат, правила и практика, той ще започне да създава собствена нормативна реалност.

2. Класическото международно право вече не стига. То е създадено за свят на суверенни територии, двустранни договори и съгласие на държавите. Не може да регулира ефективно изкуствения интелект, киберпространството, добива на ресурси в космоса, цифровите валути и икономическата принуда чрез санкции и мита. Неговата най-голяма слабост е липсата на принудително изпълнение срещу великите сили, чието вето ги поставя извън отговорност.

3. Новата регулация ще възниква постепенно – и трябва да запази приемственост. Досегашното право дава необходимата основа: императивните норми (jus cogens, чл. 53 от Виенската конвенция за правото на договорите), принципа pacta sunt servanda (чл. 26), забраната за употреба на сила (чл. 2, ал. 4 от Устава на ООН) и предимството на Устава (чл. 103). Ако новият ред тръгне от нулата, ще получим право на силния. Ако се изгражда върху тези норми, ще получим развитие, а не срив.

Примерът е морското право. Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. не замени обичайното право, а го кодифицира и разви. Това стана след деветгодишна конференция, на консенсус и чрез „пакетни“ сделки, като създаде и съвсем нови институти – изключителната икономическа зона и Международния орган по морското дъно. Това е моделът на приемствеността: старото право става основа на новото.

4. Ще се появят нови отрасли на международното право. Най-вероятните са:

  • право на стратегическата стабилност – тристранен ядрен контрол след изтичането на Новия СТАРТ;
  • право на изкуствения интелект и автономните оръжейни системи;
  • право на киберпространството и цифровия суверенитет;
  • право на космическите ресурси;
  • право на икономическата принуда – санкции, мита, експортен контрол;
  • право на цифровите валути и на трансграничните плащания извън долара.

5. Правилата ще се пишат от трима, най-много от четирима – и това не е ново. Уставът на ООН е създаден по същата схема. През 1944 г. в Дъмбъртън Оукс четири сили – САЩ, СССР, Великобритания и Китай – написаха проекта. През 1945 г. в Сан Франциско 50 държави го приеха. Най-вероятното е историята да се повтори: великите сили ще напишат правилата, а формалното им приемане ще се възложи на по-широка международна общност, най-вероятно чрез нова или преустроена международна конференция.

6. Сред авторите на новия ред няма място за ЕС – и това има правна причина. Системата на ООН е система на държави: членове могат да бъдат само държави (чл. 4 от Устава). ЕС има едва разширен статут на наблюдател в Общото събрание (резолюция 65/276 от 2011 г.). Франция заседава в Съвета за сигурност като Франция, а не като Европа. Съюз, който не е държава, не може да бъде съавтор на ред, който се пише от държави. Правната природа на ЕС – неговото историческо постижение – в новата епоха се оказва неговото най-голямо ограничение.

Опасността. Ред, написан от трима, влиза в противоречие с принципа на суверенното равенство (чл. 2, ал. 1 от Устава). Легитимността му ще зависи от това дали останалите държави ще го приемат като свой. Затова малките държави, включително България, имат интерес да настояват за приемственост със сегашното право – то е единствената им защита.

Бретън Уудс: системата, която всички критикуват и никой не напуска

Бретънуудските институции не се рушат, а се изпразват отвътре. Доларът остава 56,7% от световните резерви, юанът е едва 2,1%. Но централните банки тихо натрупват злато и евро, а Русия плаща износа си вече предимно в рубли.

  • Властта не съответства на тежестта. Китай е най-голямата икономика по ППС, но има едва около 6% от гласовете в МВФ. САЩ имат около 16,5% и с това – единственото вето. Държавите от ЕС заедно имат повече гласове от САЩ, но не гласуват като едно. (Приблизителни данни.)
  • Дълговата бомба. Световният държавен дълг е близо 94% от БВП и според МВФ ще надхвърли 100% до 2029 г., най-високото ниво от 1948 г. САЩ и Китай са с дефицити от по 7–8%. И двата стълба на новия ред се строят на кредит.
  • Митата подкопават системата от нейния създател. Иронията на Шънджън е, че комунистически Китай защитава свободната търговия и СТО срещу американския президент.
  • Европа пази поста, а не властта. До днес МВФ се ръководи от европеец, а Световната банка – от американец. Това е наследство от 1944 г. Икономиките от Азия ще го оспорват при всеки следващ избор.

Прогноза. Трите сили няма да разрушат МВФ и Световната банка, защото са им полезни. Вместо това ще расте паралелна финансова мрежа: банките на БРИКС и Азиатската инфраструктурна банка, търговия в национални валути, злато. Системата остава доларова, но не е вече единствената.

Стратегическото изоставане на ЕС

ЕС изостава не защото е слаб, а защото цели три десетилетия се виждаше като сила на правилата в свят, който тихо се връщаше към правилата на силата.

  1. Растеж. ЕС расте по-бавно от САЩ и три пъти по-бавно от Китай, а еврозоната – едва с 1,2%. При такива темпове дялът на Европа в света се свива всяка година.
  2. Инфлация и дълг. ЕК вдигна прогнозата за инфлацията до 3,3% за 2026 и 3,2% за 2027 г. В еврозоната тя достигна 4% в октомври. Дефицитът расте към 3,8%, дългът – към 85,6% от БВП до 2028 г.
  3. Енергия. Отказът от руския газ и войната в Иран поставиха Европа в зависимост от скъп вносен газ и петрол. Това е точката, в която Путин удря и в която цифрите му дават частично право.
  4. Отбрана. За да изпълни новата цел на НАТО от 3,5% от БВП, ЕС трябва да харчи над 630 млрд. € годишно – с около 50% повече от днешните 418 млрд. €. Това е цената на десетилетията под чужд чадър.
  5. Дипломация. ЕС изпусна момента да стане посредник в Украйна и в Иран. Днес преговорите за Украйна се водят в Абу Даби между Украйна, Русия и САЩ, а за Иран – в Шънджън. Брюксел плаща сметките и чака да бъде уведомен.

Когато историята се движи бързо, консенсусът от 27 държави пристига винаги след събитието. Европа загуби състезанието за конкурентоспособност между световните лидери – и нищо в сегашната й политика не показва, че тази загуба може да бъде обърната.

България: всички яйца в една кошница

Тежката грешка не е членството в ЕС. Грешката е, че България превърна членството в единствена външна политика. За 20 години тя не разви нито едно сериозно направление към Азия, Кавказ, Близкия изток или Африка. И се връза към центрове, които днес растат най-бавно в света.

Пет направления на изоставане и зависимост

  1. Пазари: трета година надолу. През 2025 г. износът пада с 3,2% до 42,9 млрд. € – трета поредна година спад. Около 64% (27,6 млрд. €) отива в ЕС. От тях почти две трети се падат на пет страни: Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция. Най-големият пазар, Германия, расте с под 1% годишно. Търговският дефицит е рекордните 11,1 млрд. €.
  2. Енергетика: пожертвани предимства. България е една от най-енергийно независимите държави в ЕС: зависимостта й от внос е около 42%, а атомната енергия дава около 40% от тока. Но това предимство беше системно изоставено. Блокове 1–4 на „Козлодуй“ бяха затворени като условие за приемане. „Белене“ и „Южен поток“ бяха спрени. Въглищните централи са под натиск за затваряне без равностойна замяна.
  3. Промишленост: от производител към подизпълнител. Икономиката е вградена в германските и италианските вериги на доставки на ниско ниво на добавена стойност. Когато кихне германската автомобилна индустрия, България хваща пневмония.
  4. Пари: изчезнал инструмент. От 1 януари 2026 г. България е в еврозоната. Паричната политика се решава във Франкфурт спрямо нуждите на една еврозона с инфлация 4% и растеж 1,2%.
  5. Хората: най-голямата загуба. В началото на 1990 г. България има над 8,6 млн. души. Днес са 6,42 млн. За едно поколение държавата загуби над 2,2 млн. души. Отвореният трудов пазар на ЕС изнесе най-ценния износ – младите хора.

Догонване в забавящ се влак

България е с 68% от средния за ЕС БВП на човек по покупателна способност – дели последното място с Гърция. През 2006 г. е била на 38%. Това е реален напредък и не бива да се отрича. Но това е догонване на влак, който самият забавя ход. Румъния, приета заедно с България през 2007 г., вече е на 78%, колкото и Хърватия. Най-бедната държава в съюза се е вързала за съюза, чийто дял в света намалява.

България в света преди и след 1989 г.

Преди 1989 г. България е малка държава с технологична ниша в голям блок. Днес е малка държава без ниша в голям блок. Два пъти за половин век тя прави една и съща грешка – връзва се едностранно към един център.

Показател

До 1989 г.

Днес

Население

около 9 млн. (над 8,6 млн. в началото на 1990 г.)

6,42 млн.

Главен партньор

СССР – около 55% от търговията (1972 г.)

ЕС – около 64% от износа (2025 г.)

Технологична ниша

40% от компютрите в СИВ; почти половината от електронен износ на Източния блок

ИТ услуги и аутсорсинг; няма собствен продукт на световно ниво

Заети в електрониката

215 000–300 000 души

–

Отвореност на икономиката

търговията над 90% от националния доход (80-те години)

износ 42,9 млрд. €, спад трета година

Износна структура

машини, мотокари, електроника, тютюн, вино

метали, горива, суровини, детайли за чужди вериги

Търговски баланс

планово уравновесен в рамките на СИВ

дефицит 11,1 млрд. € (2025 г.)

Разликата е в мястото във веригата. В СИВ България е доставчик на краен продукт на най-напредналия тогава сектор. В ЕС тя доставя детайли, суровини и работна ръка.

Честното сравнение изисква и другата страна. Пазарът на СИВ беше затворен и защитен, а българските компютри не се продаваха на свободния пазар. Когато СИВ се разпадна, индустрията се срина заедно с него. Това е същият урок: държава, която зависи от един пазар, се срива заедно с него.

Накъде да върви България

Светът отива към концерт на великите сили, в който правото се признава само на тези, които имат сила, а за останалите остава изборът на партньорите. България не трябва да напуска ЕС, а да спре да бъде само в ЕС.

  1. Пазари. Държавна стратегия за износ към Индия, АСЕАН, Залива, Турция, Кавказ и Централна Азия – с цел износът извън ЕС да надхвърли 40% до 2035 г.
  2. Енергетика. Атомната енергия и собствените ресурси като национален стратегически приоритет, а не разменна монета в преговори. България е нетен износител на електроенергия и трябва да остане такава.
  3. Транзит и логистика. Черно море, коридорите север–юг и изток–запад са най-ценният геополитически капитал. Днес те се използват предимно за чужди проекти.
  4. Технологии. Връщане към нишата, в която България е била силна – електроника, софтуер, а днес и изкуствен интелект, – но със собствен продукт, а не само с аутсорсинг.
  5. Външна политика: нова доктрина за новия свят. Системата на ООН и нейните специализирани организации отдавна са загубили ролята си на универсален посредник и регулатор на международните отношения. На тяхно място вече действат алтернативни институции и формати. Предстои постепенната им замяна с нови, по-ефективни, енергични и балансирани форуми за международен диалог и кодификация, изградени върху суверенитета и равенството на държавите.
    Новият световен ред ще бъде ред между суверенни държави, основан на други правила и принципи. Индивидът и неправителствените организации ще престанат да бъдат субекти на междудържавните отношения. От международното право трябва да бъдат изключени всички силови инструменти за налагане на волята на едни субекти над други. Правото на суверенно развитие трябва да бъде закрепено като основен принцип на международното право.
    Този ред задължава България да преосмисли своите външнополитически приоритети. Многополюсният свят изисква многовекторна политика, обединена от нова външнополитическа доктрина. Ядрото на доктрината е ясно: България няма вечни партньори, а има вечни интереси – интересите на българското общество, а не на партии, коалиции, личности или групи. Принадлежността към един или друг съюз, блок или партньорство не трябва да се фетишизира и да заменя националния интерес. Партньорството е инструмент за постигане на националните приоритети и се поддържа, докато служи на българското общество. То не е самоцел, не е национална цел и най-малко може да бъде защита на нечии позиции във властта и икономиката на страната. Необходима ни е една нова, по-зряла, по-обективна и реалистична, национално ориентирана външна политика:
    • Да се използват предимствата на членството и на досегашните партньорства. Но успоредно с тях да се търсят съпътстващи партньорства и регионални контакти. Да се развиват алтернативни форми на участие в международния политически, икономически, научен и технологичен живот.
    • Да се преоценят позитивите и негативите на съюзите и обединенията, в които членуваме. България трябва да стане много по-взискателна и критична към съюзната и партньорската си политика, изхождайки от националния интерес. Мерилото е суверенитетът във всичките му измерения: международна сигурност и отбрана, политически, икономически, паричен, правен, енергиен, хранителен, технологичен и суровинен суверенитет. Всяко съюзно задължение трябва да се преценява по това дали укрепва или отнема суверенитет.
    • Да се изгради нов, съвременен доктринален и експертен капацитет във външната политика, със специален фокус върху новоформиращото се международно право и международните отношения. Външнополитическият апарат на България е стигматизиран – доктринално, инструментално, институционално, организационно и експертно. Той е спрял в развитието си на нивото от началото на 90-те години на миналия век.


Днес българската външна политика е неефективна в съвременните измерения на вътрешната и международната сигурност, на икономическата конкурентоспособност и на приобщаването на нашето общество към съвременните постижения на науката и технологиите. Трябва коренно да променим отношението си към задачите пред нея и да ги осигурим с подготвени кадри, институции, инструментариум и контакти – и с познание за себе си и за света. С други думи – дайте на външната ни политика стратегическа дълбочина и тя ще върне многократно вашите инветиции. Намалете грешките във външната политика, защото това не са обикновен грешки – те струват милиарди и тегнат с десетилетия.

  1. Демография. Всяка външна политика е безсмислена, ако държавата продължава да губи по 50 хиляди души годишно.

Накъде отива светът, днес решават Вашингтон, Пекин и Москва. Накъде отива България, трябва да решава София.

Тристранната среща в Шънджън на 19 ноември 2026 г. няма да промени света за една нощ, нито за един месец, нито за една година. Но тя поставя началото на нов световен ред – с цялата сложност на един обективен процес на трансформация на обществените отношения в глобален мащаб. XXI век започва да скъсва с наследството на XX и да пише своята история по нова международна траектория.

Това не е форум за решаване на конкретни проблеми в една или друга точка на света. Не бих очаквал от нея подпасване на дововори, споразумения, правно обвързващи документи. Значението й е концептуално, глобално. Фактически, това е признание на световния САЩ, че в света са се появили мощни съперници, с които е длъжен да се съобразява. Ако изводът се окаже правилен по-скоро можем да очакваме концептуална декларация за принципи за устройството на новия световен ред.

И все пак да не забравяме „капана на Тукидид“. Европа така и не иска да си го спомни. Размахва се плашилото на конвенционалната война и дори на ядрения апокалипсис. Изглежда, някои си въобразяват че със суха храна за 72 часа и подземни противоатомни бункери в термоядрения свят може да се оцелява.

Крайно време е да сменим призмата, през която оценяваме световните събития и да започнем да мислим реалистично за съдбата на децата си и на внуците си. И тогава да решаваме дилемите на съюзи и партньорства, на доктрини и стратегии.

Статията е писана с помощта на AI

адв.Владимир Шейтанов

Още от Владимир Шейтанов

Немските уроци - какво ни казаха изборите в Саксония-Анхалт
Владимир Шейтанов

Немските уроци - какво ни казаха изборите в Саксония-Анхалт

/Поглед.инфо/ Победата на регионалните избори в Саксония-Анхалт на 6 септември 2026 г. вече е факт. Още в първите дни на септември Европа беше набързо извадена от ваканционното настроение на лятото и вкарана в дълбоките води на политическата реалност.

10.09.2026 06:13
Външна политика между стигмата и реалността
Владимир Шейтанов

Външна политика между стигмата и реалността

/Поглед.инфо/ Една външна политика доказва жизненост и се изчиства от дефицити най-добре във времена на геостратегическа нестабилност, промяна на хегемон, разместване на силовите пластове, водещи до сблъсък на концепции и политики.

09.04.2026 15:30
Един държавник хвърля ръкавица на криминалното статукво
Владимир Шейтанов

Един държавник хвърля ръкавица на криминалното статукво

/Поглед.инфо/ В студения януарски ден на 2026 г., в тъмнината на българския политически небосклон, една нова надежда проблесна с отдавна забравен оптимизъм. Млада и красива надежда. Но пътят до реалността, пътят от надеждата до социалната практика е дълъг и опасен.

20.01.2026 09:12

Още от други автори

Чуждите инвестиции и техните чужди инвеститори
Панко Анчев

Чуждите инвестиции и техните чужди инвеститори

/Поглед.инфо/ Три десетилетия след началото на прехода обещанието, че чуждите инвестиции автоматично ще донесат модерни технологии, висок стандарт и европейско благосъстояние, се сблъсква с остра преоценка. В свой коментар публицистът Панко Анчев поставя под въпрос целия икономически модел на страната, като твърди, че големите чуждестранни корпорации — особено в търговията — са наложили тиха хегемония над производителите, пазара и самите държавни институции.

19.11.2026 16:00
В предверието на новия световен ред
Панко Анчев

В предверието на новия световен ред

/Поглед.инфо/ Старият световен ред, установен в Ялта, е окончателно изчерпан, а настоящите глобални сблъсъци са само прелюдия към радикално пренареждане на силите. В своя задълбочен анализ публицистът Панко Анчев разглежда скритите механизми на голямата геополитика, „театъра“ на преговорите и ролята на трите водещи световни сили, които вече определят правилата за следващия век, оставяйки малките държави и политическите елити пред тежки реалности.

13.11.2026 09:39
Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!
Петър Волгин

Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!

/Поглед.инфо/ По време на заседание на Комисията по външна политика (AFET) в Европейския парламент българският евродепутат Петър Волгин („Европа на суверенните нации“ / „Възраждане“) отправи остри критики към брюкселските институции. В контекста на обсъждания доклад за борба с външната намеса и хибридните заплахи в съседните на ЕС страни, Волгин заяви, че най-грубата намеса във вътрешните работи на държавите членки не идва от Москва, Пекин или Техеран, а от самата Европейска комисия. Според него Брюксел оказва натиск върху националните избори, съдебни институции и културно-образователни политики, включително визирайки реакцията срещу българските законови промени срещу ЛГБТ пропагандата в училищата.

11.11.2026 20:25
Либерализмът, който няма почва у нас!
Панко Анчев

Либерализмът, който няма почва у нас!

/Поглед.инфо/ Навсякъде по света либерализмът е резултат от дълбоката и непреодолима криза на духа и разума, от тяхното отслабване и израждане. Той допълва и оправдава безсилието на човека да се справи с трудностите, които сам си е създал, и легитимира илюзията, че и без разум и добра воля за справедливост може да се живее. И че без тях животът дори е по-лесен и хубав.

05.11.2026 11:12
Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света
Радко Ханджиев

Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света

/Поглед.инфо/ Преди 70 години – през октомври 1956 г. в Унгария избухват събития, които авторитетният познавач на унгарската история и култура проф. Чавдар Добрев характеризира като „първа революция за обновяване на социализма“. В публикувана през 2014 г. студия той самокритично споделя, че усещал официално наложеният в социалистическите страни термин контрареволюция като неверен, затова използвал по-приемливия термин „унгарски събития“. Но везната на вътрешния му анализ още тогава се накланя по-скоро към реабилитиране на бунта като „народен и социален“.

28.10.2026 06:50
Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"
Панко Анчев

Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"

/Поглед.инфо/ Този закон е формулиран доста грубо и безцеремонно – особено спрямо великите сили, но е всеобщ, неотменим, задължителен и когато се задейства, е безапелационен и безкомпромисен. Никой не може да бъде пощаден от него, затова и практическото му приложение не понася никакво избирателност, снизхождение и милост.

24.10.2026 12:21
Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение
Нако Стефанов

Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение

/Поглед.инфо/ Проблемът с бедността в България отдавна е преминал границите на обикновения икономически недостиг и се е превърнал в екзистенциална заплаха за националната ни сигурност и демографско бъдеще. В своя дълбок и многоизмерен анализ проф. дфн Нако Стефанов разкрива порочния механизъм, който тласка над 21% от населението под прага на бедност, задълбочава регионалните диспропорции и произвежда парадокса „растящи доходи – рекордни неравенства“. Авторът показва как неолибералният модел, плоският данък и липсата на държавна визия са довели до „социално-ресурсна бедност“, унищожаваща достъпа до здравеопазване, образование и сигурна среда. Спасението изисква радикална промяна: скъсване с периферийния неоколониален статус и въвеждане на нова, прогресивна данъчна стратегия, съчетана с неоиндустриализация.

20.10.2026 08:07
Абсурдната награда за литература, наречена "Нобелова"
Панко Анчев

Абсурдната награда за литература, наречена "Нобелова"

/Поглед.инфо/ За достойнствата на една литературна награда, колкото и авторитетна и престижна да е с големите писатели, на които е била присъждана, следва да се съди и преценява по провалите, които е допускала. Защото именно провалите доказват, че човешката награда никога не може да бъде истинска и безспорна оценка и отличие, защото е човешка, а човек винаги допуска грешки. Погрешно е едно такова дело да бъде абсолютизирано и приемано единодушно като безспорно и безгрешно. Колкото по-малко са провалите, толкова по-значима е наградата. Макар че провалите трябва да се оглеждат внимателно и да се анализират причините, поради които са допускани, заедно аргументите и похвалите, с които са съпровождани решенията.

12.10.2026 07:25