/Поглед.инфо/ Преди 70 години – през октомври 1956 г. в Унгария избухват събития, които авторитетният познавач на унгарската история и култура проф. Чавдар Добрев характеризира като „първа революция за обновяване на социализма“. В публикувана през 2014 г. студия той самокритично споделя, че усещал официално наложеният в социалистическите страни термин контрареволюция като неверен, затова използвал по-приемливия термин „унгарски събития“. Но везната на вътрешния му анализ още тогава се накланя по-скоро към реабилитиране на бунта като „народен и социален“.
За да се разберат по-пълно корените на тази „първа революция за обновяване на социализма“ следва да се върнем около четири десетилетия назад, когато от всички победени в Първата световна война, погромът на Унгария е най-катастрофален. Територията на страната е редуцирана със 71,4%, или на 93 000 кв. км от предишните (до 1918 г.) 325 000 кв. км. Отнет ѝ е излазът на море. Откъснати от своя естествен суровинен хинтерланд са най-важните промишлени центрове. Унгария губи 61,4% от обработваемата си земя, 62,2% от железопътната мрежа, 64,5% от пътната мрежа, 88% от дърводобива, 55,7% от промишленото производство, 83,1% от производството на чугун, почти цялото производство на мед, сребро и злато. В отнетите от родината земи остават близо 4 милиона етнически унгарци. И до днес унгарците, както българите, с болка споделят, че отвсякъде граничат със себе си.
Опитът на краткотрайната Унгарска съветска република (март-август 1919г.) да противостои на този погром е потопен в кръв. Подкрепяният от Антантата режим на Миклош Хорти успява да омиротвори страната, предприема ограничени социални програми и частична поземлена реформа. Външната политика на неговите правителства е иредентистка, цели преразглеждане унизителните условия, наложени от Трианонския диктат (подобно на наложените от Ньойския диктат на България). При липса на политическа алтернатива, иредентизмът отвежда режима на Хорти до съюз с Хитлер, включва се и в антисъветската война. Претърпява обаче най-зловещата военна катастрофа в своята история: Втора унгарска армия понася тежко поражение от Червената армия в битката при река Дон през януари 1943 г.
Хорти започва да отклонява по-нататъшното унгарско участие в германската авантюра. Отказва и депортиране на евреите. Същевременно се стреми към тайна сделка със Съюзниците. Тези му опити са осуетени през март 1944 г. от германската окупация на страната. На власт Хитлер поставя своето протеже Ференц Салаши. С ускорени темпове е проведена най-масовата операция в историята на Холокоста: за по-малко от шест месеца близо половин милион евреи са изпратени в лагерите на смъртта или умъртвени по друг начин.
В края на Втората световна война Унгария тъне в развалини. Индустрията е разрушена. Съсипано е 40% от националното богатство. Сладкият сън на националното единение е последван от тежко събуждане, когато унгарците осъзнават, че присъединените с благословията на Хитлер територии са безвъзвратно загубени. Националното им достойнство търпи ново унижение.
Следвоенните революционни промени
През април 1945 г., след като Червената армия прочиства страната от нацистите, създаденото в Дебрецен временно правителство се премества в Будапеща и предприема решителни стъпки за възстановяване на стопанската дейност: национализират се мините, електроцентралите, четирите най-големи промишлени концерна и десетте най-големи банки. Извършва се радикална поземлена реформа: отнетата земя се предоставя на 650 000 бедни и малоимотни селски семейства. За туширане на инфлацията се въвежда нова парична единица – форинтът. Възстановяването на промишлеността се осъществява с ускорени темпове. Местното самоуправление започва ефективно да поема функциите си, макар и под надзора на окупационните съветски части. Рязко спадат случаите на произвол и саморазправа, виновните се изправят да отговарят пред закона.
Реформата на образователната система открива за първи път широка възможност за децата на селяни и работници да учат. В интелектуалния живот нахлува „свеж полъх“. Големият композитор и музикален деец Золтан Кодай става организатор на новата, изпълнена с народностен дух национална култура. Откривателят на витамин С – нобеловият лауреат Алберт Сент-Дьорди – се заема с възстановяване на научната дейност.
Тези мерки са революционни по същество. Радикално се променя структурата на собствеността и системата на управление, което по-нататък води до далечни политически, икономически, социални и културни последици. Властта се радва на широка подкрепа.
На парламентарните избори през ноември 1945 г. Партията на дребните стопани (ПДС) получава 59,9% от гласовете и 245 депутатски места; комунистите – 17,11% със 70 места; социалдемократите са на трето място с 16,9% и 69 места. Дори в работническа Будапеща ПДС има над 50%. Оказва се, че унгарците подкрепят революционните промени, но не приемат политически фактори, опиращи се на чужда окупация. Надделява усещането за налагане на „втори план“, за това, че някой отвън се опитва да направлява националния път на развитие. С вота си мнозинството унгарци се противопоставят на подобна намеса.
Вотът е тревожен сигнал за твърдолинейната част на Комунистическата партия начело с Матяш Ракоши. Опасявайки се да не загуби доверието на Москва, той задейства тактиката на разцепление. Първоначално срещу десницата на ПДС. Отделни корупционни практики, както и опити на част от дейците на тази партия да ходатайстват срещу присъди над колаборатори на нацизма, улесняват тази тактика. ПДС постепенно се дезинтегрира и през 1949 г. се прелива в Националния фронт. На практика, чрез фронта се установява еднопартийно управление. На 20 август – деня на Свети Ищван – е приета нова конституция, която според експерти е създадена по съветски модел.
Обратът
В края на 1948 г. настъпва събитие, което кардинално ще определи съдбата на Източна Европа за години напред: разривът между ръководствата на Съветския съюз и Югославия. Последиците от този разрив обаче са твърде зловещи. В цяла Източна Европа започват масови чистки, които засягат най-вече дейци на комунистическите партии, на Националните фронтове, на държавното управление. Ексцесиите на унгарските тайни служби (AVO) са най-масови и крайни в сравнение с аналогичните в другите страни на т. нар. народни демокрации. Издадени са смъртни присъди по късата процедура с обвинения в титовизъм, вкл. на министъра на вътрешните работи Ласло Райк. Други държавни и партийни дейци – между които Янош Кадар, са осъдени на различни срокове затвор.
Така, политическата подкрепа, която народнодемократичната власт има в началните години след войната сред работническите и селските маси и сред широки слоеве на интелигенцията, започва да се топи. Постигнатият през първите четири следвоенни години подем започва да се руши през следващия четиригодишен период.
На среща в Москва политиката на Матяш Ракоши остро е критикувана от Имре Наги с обвинения, че превърнал правителството в „правителство в сянка“ на една „полицейска държава“. С подкрепата на съветското ръководство през юли 1953 г. Наги е избран за министър-председател. Програмата му предвижда радикални реформи като: намаляване цените на основни хранителни продукти; увеличаване делът от БВП за потребление; намаляване тежестите върху селските стопани; частична амнистия; закриване на лагерите за принудително задържане; толерантност към конфесиите и т. н. На партиен конгрес през май 1954 г. Наги настоява за издигане политическата роля на Националния фронт.
Бунтът
Втвърдяването на съветската линия през март 1955 г. довежда до отстраняването на Имре Наги от премиерския пост. Обвинен е, че спъва индустриализацията с приоритет върху тежката промишленост, препятства колективизацията, опитва се да постави партията на второ място и пр. Новият министър-председател Андраш Хегедюш е протеже на Ракоши. Като че ли надделяват хардлайнерите и властта, основана върху полицейско насилие и терор.
В такава обстановка зреят политически тенденции и процеси, които съвсем скоро ще доведат до събитията от октомври 1956 г. Проф. Чавдар Добрев, който година преди това завършва висшето си образование в Будапеща, споделя, че предусещал събитията. В университета „Лоранд Йотвьош“ грешките на властта са обект на критики, които могат да се определят като дискусии за обновяване на социализма.
„В Будапеща разбрах, че движението на човешките ни съдби е някак объркано, че се нуждае от ‘ремонт’, че за тези неща не трябва да се мълчи. Границите между желано и действително се бяха раздалечили опасно, което пречеше на развитието на живота. Очевидно беше, че в унгарската икономика се допускат съществени слабости, отприщи се и критиката на поставения акцент върху тежката промишленост, на неуместното строителство на Сталинварош (техния Димитровград), на нарушения баланс между различните направления в икономическата сфера [...] В Съюза на унгарските писатели дискутираха по въпросите на човешката свобода, на истината и конфликтите в литературата, на стиловото многообразие, на критерия ‘обективност’ при оценка на литературната история; в драматични разговори се извършваше раздяла с догматичната естетика [...] За фокус на полемиката се приемаше националното своеобразие на унгарската духовност. Излизаше се от презумпцията, че всяка национална култура си има собствени специфики, кристализирали в нейния исторически ход; че без изследване и обобщаване на унгарската участ няма как да се създава истинска литература и изкуство [...] Но не можех да предположа, че скоро ще се потърси решение в бунта и в гражданската война, в кръвта, в масовите разстрели и бесилките…“
Подобрили – макар и незначително, жизненото си равнище и отърсили се веднъж от страха, унгарците не желаят връщане към предишните ограничения и репресивни практики. По внушение на Москва са реабилитирани незаконно репресираните. Този акт окриля широката публика, защото потвърждава справедливостта на масовото недоволство. Десетки хиляди будапещенци се включват в траурното шествие в памет на група „червени“ генерали, екзекутирани от АVО. На 6 октомври, 200 000 души присъстват на церемонията при препогребването на екзекутирания комунистически деец Ласло Райк, включително негови партийни другари. В редиците на управляващата комунистическа партия настъпва разединение. Многобройни са партийните членове, които ратуват за обновление на социализма; други защитават статуквото и настояват за прикриване на вредните практики; трети се опасяват, че сляпата конфронтация може да доведе до реставрация на капитализма. Властта е неспособна да се справи с нарастващите социални и политически искания и започва да се пука по шевовете. Все повече унгарци се включват в протестите, като огромният контингент са работнически маси от Чепел, Уйпещ, от други индустриални квартали на Будапеща и от провинцията. На площада пред парламента Имре Наги произнася кратка, но сдържана реч с намерение да успокои демонстрантите. Множеството обаче вижда в него своя водач и настоява за възстановяването му на премиерския пост.
Наред с искането за възстановяване правителството на Имре Наги се издигат и антисъветски лозунги и призиви за сваляне на еднопартийната комунистическа власт. Протестите се радикализират. Провинцията се солидаризира със столицата. Стига се до въоръжени сблъсъци. Част от местните комунисти се опитват да оглавят ръководството на бунта. Много от тях, воювали словесно с довчерашните си другари, днес вече са на улицата с оръжие в ръка. Според доклад на ООН 800 кадети от Военната академия „Петьофи“ – все синове на високопоставени правителствени, партийни и военни ръководители – се включват активно в бунта.
В хаоса на събитията се включват най-разнопосочни идейно-политически потоци. Активно се намесват емигрантски организации, представители на бившата аристократическа прослойка, на отстранената от власт буржоазия, декласирани елементи и др. Бунтът ражда в геометрична прогресия стихийни отмъстителни чувства, неподвластни на рациото, превръща се в гражданска война с масови разстрели и бесилки най-вече на служители на омразните тайни служби (AVO). Има, разбира се, лозунги срещу съветското военно присъствие. Има и призиви за сваляне на еднопартийната комунистическа власт, които съдържат в себе си повече или по-малко скрити послания за възстановяване на буржоазния строй. Тези актове дават основание на някои автори да твърдят, че през 1956 г. в Унгария е извършен опит за контрареволюционен преврат, осуетен от спасителната намеса на съветските танкове. Подобни трактовки са напълно несъстоятелни. Те не са главното в съдържанието на събитията. Нелепо е подкрепяните от целия народ действия на правителството на Имре Наги да се характеризират като контрареволюционни, а унгарското работничество и интелигенция да се представят като борци за реставрация на капитализма. Ако има основание да се говори за контрареволюционен обрат, то опит за такъв се реализира от режима на Ракоши след 1948 г. и отново през 1955 г. Нелепо е революцията да се характеризира и като антисоциалистическа. Нима може да се упрекне в антисоциализъм един Дьорд Лукач – министър в правителството на Имре Наги и един от двигателите на революционната промяна? А Лукач е колос на философията и естетиката на ХХ век, адмириран еднакво и на Изток, и на Запад.
Или пък друг световно признат философ и естет като Жан-Пол Сартр? Авторитетната академична литература не съдържа и помен от подобно пропагандно внушение. Тъкмо обратното. Многобройните източници свидетелстват, както сочи и Сартр, че „въоръжените работници нямаха намерение да върнат фабриките на капиталистите. Те установиха контрол върху индустриалните предприятия чрез изборни заводски комисии и работнически съвети. Независимо от осемгодишната тирания, от чудовищните и уродливи грешки и престъпления, шансовете за едно национално и демократично комунистическо общество оставаха реални“.
Определящите искания на унгарците от 1956 г. са дълбоко демократични в своята същност, отхвърлят се всякакви опити за реставрация на капитализма, гарантира се социалистическата ориентация на страната. Подкрепят се от комунисти и социалдемократи, от земеделци и демократи, от студенти и военнослужещи, от интелигенцията, от целия народ. Пресътворени са в програмата на правителството на Имре Наги. Свидетелство за това е
“Проект за компромисно решение на унгарския въпрос”
Огласен е на 6 ноември 1956 г. Негов идеен вдъхновител и автор е Ищван Бибо (1911-1979) – професор в Сегедския университет, министър в правителството на Имре Наги. Проектът е подписан от представители на Работническия съвет на Голяма Будапеща, Социалдемократическата партия, Партия “Петьофи”, Революционния съвет на интелигенцията, Независимата партия на дребните стопани и месец по-късно е връчен на Кришна Менон – личен пратеник на индийския премиер Джавахарлал Неру.
Какво предвижда проектът?
1. Унгария е парламентарна република;
2. Общественият строй е социалистически, преобладаващите средства за производство са обществена собственост, и по-точно:
+ запазват се завоеванията на поземлената реформа от 1945 г.; частната собственост върху обработваемата земя се ограничава до 40 холда (200 дка);
+ мините, банките и тежката промишленост са държавна собственост;
+ заводите са колективна собственост, основана на принципа на работническото самоуправление; работниците притежават акции и получават дял от печалбата;
+ свобода на частната инициатива и предприемачеството в рамките на плановото стопанство при забрана на експлоатацията;
+ защита на труда и свобода на работническите сдружения;
+ всеобщо обществено осигуряване;
3. Нанесените имуществени и морални вреди се възмездяват до размера на отнетите жилища, унищожения инвентар и отнетите резултати на личния труд, но в никакъв случай до размера на отнетите икономически позиции във властта; собствениците на одържавени имоти след 1945 г., на предприятия и акции, както и едрите земевладелци и техните наследници не се обезщетяват;
4. Реорганизация на държавната администрация съвместно с комитетите на местното самоуправление;
5. Пълна религиозна свобода при отделяне на църквата от държавата;
6. Тези правила имат силата на конституционна разпоредба, неотменяеми са за срок от 10 години; след това могат да се изменят само с референдум, при участие не по-малко на две трети от имащите право на глас (вариант: с две трети парламентарно мнозинство);
7. Конституционният съд прогласява за противоконституционна всяка партия, която не признава горните правила. Забранява се и всякаква дейност, провеждана чрез печат, събрания или по друг начин, целяща промяната на установения обществено-икономически строй;
8. Стратегическите интереси на Съветския съюз в Централна Европа да се гарантират с двустранен договор, който да утвърди излизането на Унгария от Варшавския договор.
Видно е, че проектът отхвърля всякакви опити за реставрация на капитализма, гарантира реформите, осъществени след 1945 г., както и стратегическите интереси на Съветския съюз в Централна Европа. По такъв начин унгарците се обявяват за продължаване на революционните промени, осъществени в страната след края на Втората световна война, но прекъснати от режима на М. Ракоши. Всъщност през октомври 1956 г. унгарците се противопоставят на наложения от режима след 1948 г. и отново през 1955 г. контрареволюционен обрат в производствените отношения, даващ власт на новата бюрократична върхушка и препятстващ движението към ново общество – социално ориентирано и с унгарска национална специфика. Затова подкрепят Имре Наги и непосредственото му обкръжение, които отстояват националното своеобразие на унгарския път към социализъм, обосновават становището, че тяхната страна не приема съветския модел на социалистическо развитие, че методи и практики, допустими за руснаците, са неприложими в унгарски условия, даже са вредни. А опитът да се отхвърли съветския модел е революционен по същество.
Впрочем, самият Ищван Бибо подчертава: „Младежта, работничеството и войнишките маси, които извършиха революцията, в най-голямата си част са привърженици на социализма”. Онова, което революцията категорично искаше да отхвърли не е социалистическата ориентация, а „потисническата бюрократична диктатура”.
В хода на революцията се създават работнически съвети, които възстановят реда и стопанската дейност. Оказва се (както и в Чехословакия през 1968 г.), че промишлените предприятия могат да работят без строг партиен контрол, без апарат за насилие. Нещо повече, именно отсъствието на бюрократични и други подобни пречки води до рязко повишаване на производителността и доходите на работниците. В това няма нищо необичайно. Историята на човешката цивилизация недвусмислено потвърждава, че тласък на производителните сили и прогрес на обществото е възможен само когато свободният човек твори в условията на свободно избрани демократични институции.
Големият „грях“ на унгарците
Големият „грях“ на унгарците е, че наред с останалите реформи се заеха да извършат радикална смяна на елита, да направят исторически завой към общество на Съветите като демократична алтернатива на партийната система; контролът върху управлението да бъде упражняван непосредствено от реалните производители, от народа и работничеството, като се премахнат привилегиите на унгарските властници.
Искането за трансформиране на отчуждената публична собственост в колективна е дълбоко социално в своята същност, сърцевина на социалистическата идея. Издигнато е за първи път от синдикалните и социалдемократическите движения през ХIХ век. Логиката и обективното му „правно“ основание произтичат от обществения характер на производството ‒ резултатът от произведеното във фабриките, от спомагателни дейности в инфраструктурата, от услугите, от натрупаното в банките и т. н. се дължи на овеществения обществен труд. Според поддръжниците на социалистическата идея средствата за производство, чрез които се натрупва това обществено богатство, трябва да бъдат обществено достояние, колективна собственост на тези, които творят това богатство. Създателите му да се чувстват отговорни стопани, да получават дял от своето съзидание и да бъдат стимулирани да го оплодотворяват.
Считаме, че именно тези искания, подкрепяни от правителството на Имре Наги най-вече разтревожиха съветската ръководна бюрокрация – „проклетата каста“, както я нарече един от великите теоретици и практици на ХХ век. И унгарският „грях“ трябваше да бъде санкциониран, а въстанието потушено с танкове. Но то успя да издигне и защити национално-демократични и общочовешки ценности и повечето от тях, в перспектива, доведоха до далечни политически, икономически, социални и културни последици. Затова събитията в Унгария от 1956 г. напълно правомерно следва да бъдат характеризирани като революционни.
Мълчаливо руско-американско споразумение?
Както посочихме, въоръжените сблъсъци в унгарските събития от 1956 г. са насърчавани от колективния Запад в опитите му за разлагане на съветския блок. Емисиите на западните радиопредавания информират, координират и насочват протестите и въоръжените акции, но най-главното – подхранват надежди у унгарците за евентуална западна намеса. В действителност тези надежди се оказват ефимерни, защото Западът нито е имал реални намерения, нито „правни“ основания да подпомогне със сила въстаналите унгарци. Причината е в мълчаливото руско-американско споразумение, което, подобно на Свещения съюз на европейските монарси през ХІХ век, охранява не толкова собствените си зони на влияние, колкото собствените си властови паразитни структури.
„Имахме усещането за наличие на някакъв мълчалив руско-американски пакт, за едно споразумение, далеч по-обвързващо от всякакъв вид договор“, коментира десет години след събитията именитият френски социолог Раймон Арон. „Не знаехме дали трябва да го аплодираме като гаранция за мира (или поне като гаранция за не-тотална война) или остро да го осъдим като акт на несправедливост. Като изоставиха и жертвите, и съюзниците си, Москва и Вашингтон изглежда решиха, че не си струва да се унищожават взаимно. Така американците признаха de facto съветската хегемония в източноевропейската зона“.
Всяка от суперсилите бе наясно, че рухването на единия колос неминуемо може да повлече постепенното рухване и на другия колос. Тази опасност изрично се подчертава в публикувани документи за стратегията на НАТО: „Всяко въстание в съветския блок застрашава сигурността на страните – членки на НАТО, от потенциални съветски контрамерки“.
Затова всеки опит за самостоятелност се смята за заплаха на статуквото и се наказва най-сурово чрез съгласувани акции на двата колоса. Унгарската революция бе именно такъв опит и трябваше да бъде смазана най-драстично. Не само защото започна „отдолу“ и се радваше на подкрепата на целия народ, не само защото се оказа пръв опит за пробив в статуквото, за дезавуиране на една международна система, основана на властването и насилието на суперсилите, за трансформация към демократично, социално ориентирано общество по един сравнително мирен път, с действащ парламент, със социализирани средства за производство, с работещи институции за самоуправление и без масовите ексцесии, съпътстващи всички предходни революции от ХVІІ век насам; но и защото „едно решение, което обвързва социалистическите завоевания с гаранциите на институциите на свободата, би станало насърчителен пример за подражание“, сочи Ищван Бибо, един от идеолозите на революцията. А примерът за подражание би насърчил не само Източна Европа и Съветския съюз, но народите на Западна Европа и на целия свят.
Този „насърчителен пример“ трябваше да бъде наказан най-сурово, да бъде изпепелен с огън и меч. И суперсилите, както монарсите от Свещения съюз през ХІХ век, не пожалиха сили и средства! От времената на „Артхашастра“ и Сун Цзи методът е един и същ и елементарно познат – едната суперсила трябва да се постарае да предостави аргументи за намеса на другата.
От дистанцията на времето все по-често се налага убеждението, че ако унгарската революция от 1956 г. беше постигнала всичките си цели (както и Пражката пролет 12 години по-късно), днес светът можеше да бъде по-сигурен, по-стабилен, по-богат.
в. „Нова Зора“, бр. 39/2006
