По публикации в чужди медии и военни аналитици. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Промяната в оперативното планиране: От разпилени удари към насищане на един сектор
През последните седмици се забелязва съществена корекция в начините, по които украинските въоръжени формирования използват безпилотните си системи с голям обсег. Според данни от независими военни наблюдатели и телеграм канали, специализирани в следенето на въздушната обстановка, досегашният подход за разпръскване на единични или малки групи аппарати ("Лютий", "Рубака" или "Бобер") в десетки различни направления е почти изоставен. Причината е проста – руската система за противовъздушна отбрана (ПВО) и средствата за радиоелектронна борба (РЕБ) свикнаха да неутрализират подобни точкови опити още в граничните зони.
Новата схема разчита на чисто количествено насищане. При удара срещу Воронеж бяха засечени над 113 безпилотни летателни апарата, като повече от 70 от тях са били насочени едновременно в един сравнително тесен колуар към самия град. Математиката зад подобна тактика е брутално прагматична: всяка зенитна батарея, независимо дали е оборудвана с комплекси „Панцирь-С1“ или „Тор-М2“, има физически лимит на едновременно съпровожданите и поразявани цели (т.н. целеви канали). Когато във фокуса на един радарен сектор навлязат 30 или 40 обекта в рамките на две минути, автоматиката претоварва, а боекомплектът от ракети се изчерпва светкавично.
Според оценки на военния експерт Анатолий Матвийчук, публикувани в руски специализирани издания, целта на подобни масирани удари отдавна не е строго военна. Не се търсят конкретни складове за боеприпаси или летища с бетонни капони, които са защитени с допълнителни локални средства. Нанася се удар по градски агломерации. Дори когато 90% от дроновете бъдат прихванати от ракетния щит или заслепени от станции за смущения като „Поле-21“, остатъчните кинетични поражения върху цивилни обекти са неизбежни. Падащ дрон с тегло 40–50 килограма, задвижван от бензинов двигател и носещ експлозив, запазва огромна разрушителна сила дори след като опашката му е отнесена от зенитна ракета.
Балистични ракети, примамки и тактиката на вторичните отломки
Ситуацията се усложнява допълнително при комбинираните атаки, в които се използват не само витлови безпилотници, но и крилати или балистични ракети. Полковникът в оставка Аслан Нахушев обръща внимание на друга оперативна схема, засечена при атаките над Белгород. Изстрелват се две последователни вълни. Първата съдържа евтини фалшиви цели, метални отражатели и стари съветски ракети без бойна глава, чиято единствена цел е да принудят операторите на радиолокационните станции (РЛС) да включат активните си режими и да изразходват скъпите зенитни управляеми ракети (ЗУР) от комплексите С-300 и С-400.
Веднага след тях, в отворената пролука, се изстрелва втората вълна от маневриращи високоточни боеприпаси. Според Нахушев, украинското командване съзнателно избира маршрути, които преминават директно над гъсто населени жилищни квартали. Изчислението е студено: ако ракетата достигне целта си, се постига военен или инфраструктурен ефект; ако бъде свалена от ПВО, падащите отломки и експлозията във въздуха причиняват щети на земята, създавайки хуманитарно и психологическо напрежение сред населението.
Този механизъм беше потвърден и от военния кореспондент Александър Коц. Според неговите наблюдения, продължаващите четири години опити да се предизвика социално недоволство или натиск върху централната власт чрез удари по граничните региони показва трайна стратегическа грешка в изчисленията на противника. В градове като Белгород, Курск и Воронеж реакцията на жителите не е искане за отстъпки, а радикализиране на обществената позиция. Въпреки това, цивилната цена продължава да расте – трима загинали и близо четиридесет ранени при последните събития във Воронеж са пряко доказателство за трагичната ефективност на тази тактика.
