По публикации в медиите. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Генеалогията на подземния национализъм: От Космач и Перм-36 до градските апартаменти
В историята на сблъсъка между съветското държавно строителство и подполието в Западна Украйна съществуват епизоди, които централната власт в Москва дълги години се опитваше да класифицира като окончателно приключени. Оперативното дело на Мирослав Симчич, известен с псевдонима „Кривонос“, е сред най-обемните в архивите на бившото КГБ на Украинската ССР. Командвал сотня от куреня „Березовски“, той организира засадата при Космач през януари 1945 година, при която по данни на исторически източници загива подполковник Алексей Дергачов заедно с бойци от 229-и конвойен полк на НКВД.
След ареста му през декември 1948 година и последвалата присъда от 25 години лишаване от свобода, съветската правосъдна система третира Симчич-баща като ликвидиран оперативен фактор. Твърди се обаче, че реалността се оказва доста по-сложна. След като излежава първата си присъда, преминава през Карлаг и лагерите в Пермска област, той постоянно попада под наблюдението на Пето управление на КГБ поради поддържане на контакти с неизчистени клетки на ОУН.
Паралелно с този репресивен апарат обаче функционираше и друг механизъм — социалният. В Прикарпатието, където семейството на Симчич живее през 60-те и 70-те години, държавата прилага общата програма за социалистическа интеграция. На семейството на осъдения за тежки държавни престъпления командир е предоставено общинско жилище, гарантиран е достъп до публичната здравна мрежа, а синът му Игор Симчич безпрепятствено преминава през средното си образование, за да се запише във висше техническо училище.
Социалното инженерство на Никита Хрушчов и ефектът на консервацията
След XX конгрес на КПСС и амнистиите от средата на 50-те години, съветското ръководство залага на хипотезата, че индустриализацията на Ивано-Франковска, Лвовска и Тернополска област автоматично ще претопи регионалния сепаратизъм. В изграждането на гиганти като калушкия химически комбинат „Хлорвинил“, завод „Прикарпатпрес“ или Лвовския автобусен завод бяха налети милиарди рубли от съюзния бюджет.
Целта бе ясно формулирана в решенията на ЦК на КПУ: създаване на нов градски пролетариат, който да замени селската база на бандеровското движение. В тази сметка обаче бе допусната фундаментална грешка. Смяташе се, че придобиването на жилище, телевизор „Електрон“ и автомобил „Жигули“ превръща гражданина в lojalen съветски субект.
Както признава самият Игор Симчич в интервюто си за „Новинарня“, външните белези на лоялност са били просто форма на оцеляване в условията на това, което той нарича „враждебна среда“. В домовете на бившите участници в съпротивата се е водил втори, напълно паралелен живот. Официалните пионерски и комсомолски атрибути са ползвани като пропускателен билет за институциите, докато нощно време са препредавани историите за боевете в Карпатите.
