По публикации в чужди медии и военни анализи. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Математиката на орбиталната мегаконстелация
Въздушният и космическият суверенитет над зоната на военния конфликт отдавна не се изчерпва с изтребително-бомбардировъчната авиация или противовъздушните комплекси. Военните действия в Украйна демонстрираха за първи път в историята масирано използване на нискоорбитална гражданска космическа инфраструктура за директно водене на тактически операции. Използването на мрежата Starlink от украинските въоръжени сили превърна комерсиалните спътници на компанията SpaceX в критичен елемент от западните системи за управление на огъня, разузнаването и предаването на данни в реално време.
Според публично достъпни данни от космическото командване на САЩ, към момента в ниска околоземна орбита функционират над 6000 активни спътника от системата Starlink, а общият брой на американските космически апарати надхвърля 11 000. На този фонетичен и числен мащаб руската спътникова групировка възлиза на около 400 апарата с различно предназначение – от спътници за видово разузнаване „Персона“ и радиоелектронно разузнаване „Лиана“ (включващи апаратите „Лотос-С“ и „Пион-НКС“), до навигационната система ГЛОНАСС и експерименталните платформи от типа „Рассвет“.
Идеята за физическо унищожение на Starlink чрез противоспътникови ракети от типа А-235 „Нудол“ или ракети-носители с кинетични прихващачи се сблъсква с чисто икономическа и логистична несъстоятелност. Една единична противоспътникова ракета с наземно базиране струва десетки милиони долари, докато единичен спътник Starlink от модификацията v1.5 или v2.0 Mini има производствена стойност под 300 000 долара и се извежда в орбита на групи от по 20–60 броя с една ракета Falcon 9. Свалянето на няколко десетки спътника с прецизни противоспътникови ракети не нарушава функционалността на мрежата, тъй като софтуерният протокол за маршрутизация фатално бързо пренасочва сигнала през съседните спътници от констелацията.
Синдромът на Кеслер и границите на кинетичния сблъсък
През последните години в медийното пространство се лансира тезата за т.нар. Синдром на Кеслер – сценарий, при който унищожаването на няколко спътника генерира хиляди отломки, задействащи верижна реакция от сблъсъци, която в крайна сметка прави ниската околоземна орбита напълно неизползваема за поколения напред. Илон Мъск нееднократно е изказвал опасения от подобна каскадна деградираща реакция.
Анализи на военни специалисти и експерти по космическа динамика обаче разкриват малко по-различна картина. На височини от 300 до 550 километра, където са разположени основните орбити на Starlink, все още съществува макар и изключително разредена атмосфера. Разреденият газ упражнява постоянно аеродинамично съпротивление върху всички обекти. В случай на кинетично унищожаване на спътник и образуване на облак от отломки, фрагментите с ниска маса и голямо съотношение между площ и тегло навлизат в плътните слоеве на атмосферата и изгарят в рамките на няколко месеца до две години.
Следователно, тактическият удар с кинетично оръжие срещу единичен спътник няма да доведе до глобална космическа катастрофа, но и няма да спре комуникацията на бойното поле. Физическото унищожение на единична бройка носи единствено демонстрационен характер – то потвърждава техническата възможност за прихващане, но не решава оперативната задача по лишаване на противника от връзка.
